Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.07.2007 11:04 - 91 години от рождението на Димитър Списаревски
Автор: templar Категория: Политика   
Прочетен: 2306 Коментари: 2 Гласове:
0



Днес се навършват 91 години от рождението на летеца капитан Димитър Списаревски (19 юли 1916 г.). Списаревски умира на 27 години, когато извършва първия въздушен таран по време на бомбардировките над София през Втората световна война (20 декември 1943 година).
На 20 декември 1943 г. британската авиация бомбардира София. Ударът е в рамките на операция “Point Blank”, а Царство България е подложено на масирани атаки от щаба на стратегическите ВВС на САЩ в Европа. Щабът формира 15-а американска въздушна армия за бомбардировки на България, към която е предадена 205-а авиогрупа на британските ВВС. Целта на операцията е чрез въздушен терор България да капитулира. На 6 ноември е бомбардиран Пловдив, на 14 и 24 ноември и 10 и 20 декември е бомбардирана София. На 20 декември по обяд през 1943 г. студеното небе над София се превръща в място на тежка въздушна битка. Към София са се насочили няколко вражески вълни от по 50 бомбардировача Б-24, Б-17 и повече от 100 изтребителя П-38. За защита на столицата излитат 36 Де-520 и 20 Ме-109 Густав-2. Пилотите от 2-ри и 3-ти орляк на 6-ти изтребителен авиополк са готови с цената на живота си да отбият налитащите към София нападатели. Според разказите на оцелелите, в страховитата битка, която се разразява над София, най-неудържим е роденият в Добрич тогава 27-годишен поручик Димитър Списаревски.
На приблизително 40-километра от София, поручик Списаревски, пилотирайки своя Ме-109, засича група от 16 самолета, които летят на етажи, за да се прикриват добре един - друг. Около седемдесет отбранителни картечници на армадата стелят във всички посоки, а единичните български изтребители, които се насочват към нея, отскачат като опарени. Списаревски преценява, че за да бъде свален някой от бомбардировачите, е необходимо да скъси разстоянието преди да стреля, около него българските изтребители се отдръпват, набират височина и отново атакуват...
В този момент Списаревски забелязва, че един от бомбардировачите леко изостава. Измъква се ловко от двойка П-38 и веднага пикира към него. Посрещат го множеството отбранителни картечници на бомбардировача, Димитър Списаревски наближава бомбардировача на около стотина метра, чак тогава ускорява изтребителя в прицела и натиска спусъка... За части от секундата вижда как снарядите раздират обшивката на едрото тяло на бомбардировача и се прицелва в моторите на лявото крило. След като взривява двигателя, Списаревски рязко свива и изправя напред самолета, попадайки сред бойния строй на останалите бомбардировачи. Два П-38 откриват стрелба по българския Ме-109. Амунициите на поручика са почти привършили няма достатъчно за да контраатакува англо-американските пилоти. Тогава той взима неочаквано решение - Списаревски прави таран над бомбардировач Б-24. По думите на български пилоти, оцелели от боя на 20 декември, Списаревски е забелязал бойни знаци върху вражеския самолет, които го определяли като командващ група.
Роберт Реноар един от оцелелите във въздушния бой британски пилоти, по чудо останал жив след "тарана" на българина, разказва години по-късно в лагера за военнопленници в град Шумен: “Ударът на вашите летци бе много лют...”
Тялото на поручик Димитър Списаревски е било открито в землището на село Кощиново на 22 декември 1943 година и по-късно погребано, с военни почести, на връх Коледа в софийските централни гробища.
Днес, в софийския район Искър една улица е кръстена на героя Димитър Списаревски. Същото име носи и улицата в село Пасарел, която води до лобното му място, където, в местността Стражарски дол, е изграден паметен кът за героя. Улица на негово име и паметник има и в родния му град Добрич. Семейството му напуска Добрич след подписването на Ньойския договор от 1919 г. и присъединяването на града към Румъния семейството на Списаревски последователно се мести в Лом, Белоградчик и София. Димитър Списаревски постъпва във Военното на Н.В. училище, но е изключен и е изпратен да служи в Ямбол. За отлично поведение, след няколко месеца е възстановен като юнкер в училището. Когато е обявен конкурс за летци, той е сред първите, кандидатирали се за новата специалност. По-късно с целия випуск е изпратен на обучение в Германия. Там Списаревски завършва изтребителната школа във Вернойхен през 1938 г. През лятото на 1943 г. с още един български пилот е изпратен край Ламанша, за да наблюдават германските летци и да усвоят тактиката на въздушен бой. Така до онзи 20 декември на 1943-а година.
(агенция Фокус)

Още за Списаревски: http://edinzavet.blog.com/1902581/ 
Още за бомбардирана София: http://photo-cult.com/presenting/canko_lavrenov/p1.php?PHPSESSID=fcc727a4f85f01f689d84eb8648f8803



Гласувай:
0



1. анонимен - :)
19.07.2007 17:29
Поздравления за това, че сте се сетили да споменете подвига на този смел човек. Всъщност защо да не кажа думата, която през годините някои обезличиха: Герой - в най-истинския й смисъл.
Описвате прецизно последователността на събитията, но зад хронологично-хладнокръвния изказ, случилото се е изумително. В небето над София, Списаревски за минути решава да приеме за себе си окончателния край, най-страшната от всички неизвестности - тази на смъртта, за да спаси хората долу. Сред тях са и неговите близки. Защо обаче, името му днес е почти непознато - какви са причините. Силно подозирам бившата власт в злонамереност и умишлено премълчаване. Комунистите си имат отколешна патологична непоносимост към обичайни човешки добродетели, а какво остава за висшите ценности и саможертвата. Разбирам, че вече има улица на името на Списаревски, а трябваше вече 60 години името му да е в учебниците по история.

Всеки окръжен и по-малък град в България си има център с типична гледка - шадраван, мраморен площад, партиен дом.. и в интимна близост паметник на местния шумкар (най-вероятно в дошумкарския си период - непрокопсаник и лентяй, а впоследствие в битието си на партизанин - тероризирал по нощите собствените си съграждани "в името на народа"). Или има паметник на местната шумкарка, за която легендата твърди, че е била покосена от фашистки куршум, а най-вероятно е умряла при нелегален аборт. За терористите паметници и памет има, а за поручик Списаревски - мълчание!!!

Както и да е, много се отклоних. Искрени поздрави за Вас.
Мих.

цитирай
2. templar - Благодаря за добрите думи!
20.07.2007 10:24
Списаревски не само беше умишлено забравен, но семейството му беше тормозено от комунистите, като семейство на "царски" офицер". Партията на Божидар Димитров преследваше възрастният му баща бай Зарко като "шовинист" и "фашист"...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: templar
Категория: Политика
Прочетен: 3798139
Постинги: 428
Коментари: 2648
Гласове: 10559
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031