1. Костов

Най-напред изрази искреното си разочарование от факта, че за 3 години в партията не се е породила друго лидерство, което го превръща в заложник на очакванията на много хора. Това бреме, което бе видимо за всички, които са близко до Костов и ДСБ (напук на всички глупости, които бълбукат от блатото) той сподели открито и в телевизионно интервю предишния ден. Безалтернативността е тежък товар за Костов и той почти се скара на привържениците си...

...след което за пореден път показа ниво, аналитичност, трезва преценка, коректност, политическо говорене, ясна визия и още куп неща, които бетонираха моето убеждение, че дясната общност е много далече от класата и величината на този човек. Не защото нямаме интелигентни, културни, изявени и можещи хора, които превъзхождат нелепата българска политическа класа, а защото Костов е много висока летва...

Тъй като винаги открито съм се афиширал като костовист, а и се чувствам съпричастен към легитимирането  на тази дума, може би ще се намерят хора, които ще привидят  култ към личността, безкритичност, корист и други глупости. На тях ще кажа следното:

„ Пожелавам и на най-големия си враг, някога поне за миг да има свободата да изпита подобно тържество на морална сила и интелект, което аз видях в половинчасовото политическо слово на Иван Костов.”

Ужасно плашещо е, че в българската политика няма още един или двама от калибъра на лидера на ДСБ. Ако ги имаше, пък било то и някъде в ляво, нямаше да се тревожа за България. Засега обаче имаме само Костов. Това е лидер, когото бих следвал дори и в безнадеждна битка. Защото да си под едно знаме с такъв човек е чест. Да го разбира кой както ще!

 

1. Изказванията.

Мисля, че ако от изминалите няколко дни има новина за ДСБ, то тя е раждането на вътрешния коректив. Винаги досега съм се отнасял с презрение, към мрънкането по форумите, към безмислените декларации и гневни писма, които за мен са изразявали дребнави човешки недоволства и болно его. Досега като „коректив” се изживяваше някаква самородна каста, наричаща се „гражданско общество”, която изискваше привилегировано отношение към себе си, специално внимание от страна на ръководството и обичаше менторски да размахва пръст... Тя се гнусеше да снизходи до редовите членове на партията, най-вече за да не бъде случайно освиркана от плебеите-партиици, които не са дорасли да вникнат в дълбокомъдрите и прозрения... а в своите декларации и открити писма правеше същите банални и очевадни констатации, каквито постоянно се бистрят в партийните клубове.

 

В петък в клуба на Средец бе проведена дискусия, по инициатива на т.нар. „доброволци към националния предизборен щаб”. Символични домакини бяха членовете на ДСБ – Средец, които аз шеговито и с огромна симпатия наричам „елитната SS*-дивизия „Frau Wentsche”, тъй като се състои от най-твърдите и непримирими антикомунисти от жълтите павета, които и до днес удържат центъра на София като бастион на синята идея (SS=Sredets + Sedem, там има секция със 100% гласове за ДСБ). И така, двете общности се събраха и се установи, че нямат съществени различия. Доброволците поставиха на критичен анализ състоянието в партията, изтърпяха стоически няколко по-остри реакции и видяха, че не е толкова страшно да отстояваш offline мнение и да се сблъскаш с предрасъдъци. Членовете пък, разбраха (може би с известно разочарование J), че доброволците са усмихнати и позитивни и очакванията да се включат в общия хор срещу Костов не са основателни. Различават се по темперамент, начин на дебатиране, донякъде по възраст, но са безспорни единомишленици.

След тази малко нескопосана репетиция, дойде ред на самото събрание. На него могат да бъдат отличени повече критични изказвания, отколкото на всяко досега. Общия извод за мен е, че критикуващите са по-подредени и конкретни, а аудиторията – по-търпима, отколкото досега.

 

Бих отличил следните речи:

 

-         Данаил Кънчев след „сухата тренировка” от предишната вечер със самочувствие предложи идеите си за стиковане между партията и бившия Диалог, преудоля критичния момент на недоверие и според мен финално остави тема за размисъл дори у видимо предубедените.

-         Нено Димов, който още от изборите беше нарочен за „флагман” на вътрешната опозиция, не толкова заради критиките си, колкото заради подозрителния начин, по който ги изложи за пръв път (в интервю „по пантофи” за Труд, в деня след вота)... За щастие Нено не задълбочи първоначалните подозрения, а съвсем в рамките на коректния тон изложи критиките си. Вижданията му на 90% съвпадаха с усещането на всеки човек в залата. Останалите 10% - внушението му за оттегляне на Костов бе посрещнато с освиркване, съвсем естествено, 700 емоционални и развълнувани хора мислят различно и го показаха. Това не попречи на Нено да завърши, да си свърши съвестно работата като председател на мандатната комисия и да поздрави новоизбраното ръководство. Ако до следващите избори остане в ДСБ и не реши изведнъж, че софийския кмет е новата десница, ще спечели уважението ми, поразклатено след странния избор на трибуна...

-         Последното изказване, върху което ще се спра, за мен беше най-приятната изненада на събранието. Става дума за речта на Влади Юруков. Еталон за градивност, добронамереност, конструктивност и смисъл. Безмилостно точно – тотем, табу, страх, че без тях, ще ни сполетят бедствия. По-добре формулирано не съм го чувал. Предстои много да мисля над това. Благодаря на Влади!

Останалите речи няма да коментирам, не защото нямаше силни измежду тях, а защото са традиционни за такъв форум. Сред малкото плюсове да си част от партия в дълбока опозиция, която не разпределя постове, служби и власт е, че хората са искрени. Искреността е единия крак на демокрацията, другият е търпимостта към чуждото мнение. Имам усещането, че ДСБ е на път да хвърли бастуна.

 

1. Ръководствата – новото и старото.

 

За пръв път в политическото ми битие се случва да си отиде ръководство, и да не чувствам обида към никого.  Чудесни хора, които направиха каквото и колкото можаха в много трудни условия. От никого не се срамувам и не оттеглям доверието си. А това за българската политика означава страшно много.  Повечето остават в Парламента, т.е. ще продължат да са на първа линия. Желая успех на Стойчо, в новото му поприще (признавам, още не съм чел статията му в СЕДЕМ). Надявам се, че Влади, макар и вече не началникJ остава във фалангата (виж по-горе защо).

Не мога да не отлича специално Веселин Методиев. През 99-та той стана жертва на конюнктурата и интригите в ДП след смъртта на Стефан Совов и се наложи да напусне правителството, без да има каквото и да е съмнение за неговата почтенност. Вчера Веско отново се оттегли за да може да продължи друг, а не заради лична загуба на доверие. Рядък случай на екипен играч. По нашия край  думата е „пич” (sorry).

 

Катя познава историята и механизмите на българската политика, и е доказала праволинейност и лоялност. Всички останали в новото ръководство са нови и за „голямата политика”  Броят на зам.председателите става 4, вместо досегашните 2. Дано те, заедно с освободените депутати да успеят да направят по-голяма и разнообразна група легитимни говорители. Като цяло мисля, че ще се получи желаното усещане за промяна. Прави впечатление, че всичките „нови лица”, макар и да не са били на самия връх, са работили в поне една кампания или имат участие в общински ръководства, т.е. непознати за широката публика, но не и напълно зелени. Предстои да видим дали и как ще се справят. Ще отбележа само трима от тях, към които имам специални очаквания.

 

-         Калин Янакиев – надявам се в негово лице, консерваторите, към които се числя, да намерят представителство и отчетлив изразител. В една дясна партия е задължително да има хора, с отношение към традиционната религия и националните ценности. Досегашната практика, за православието и църквата да се изказват хора от десницата, които не са вцърковени, а „номинални” християни, доведе до низ от безумия. Надявам се вече да е по-различно.

 

-         Даниел Митов – мой добър приятел от години, който ме изненада приятно по време на еврокампанията, като спечели симпатията на много хора. Вчера повторно се изненадах, защото се оказа, че са го запомнили и по име. От него зависи да наложи собствено лице и да се впише с физиономия и качество, а не да остане в глуповатата роля на  „онова младото момче”. Мога да гарантирам за неговата пълна искреност, отдаденост и поетична липса на всякакъв конформизъм.

 

-         Петър Москов – минава за един от „лудите глави”. Въпреки, че съм по-скоро хардлайнер, възлагам най-много надежди именно на него, за да „пробие калъпа” (по Иво Беров). Какво има пред вид? Например: Заради лоша организация, от месеци пред КАТ се вие 10-километрова опашка и хората чакат по 6 дни за да регистрират автомобил.  Има два начина на действие:

 

а) начина на ДСБ (в следната последователност):

-минават няколко седмици, докато изобщо научим за проблема;

-обсъждане в НР;

-дискусия в местните структури (която заключава, че трябва да се направи телевизия J ;

-събиране на експертната комисия към НР (в случай, че председателя и не е на море);

-съвместно заседание на НР и ПГ;

-пресконференция в която освен геополитически и милиционерско-конституционни теми, в т.8 се взима становище и по този въпрос. Не от гледна точка на отделния гражданин, а във връзка с един доклад на евроексперт, който още през 2002г. е констатирал проблема, но двете последни правителства само са усвоили фондовете,  без да постигнат задоволителен резултат;

-недоволство на част от структурите, потрисане на гражданското общество и реакция на академичните среди, че становището, макар и правилно по принцип, не е взето достатъчно демократично...

...Междувременно всички възможни, архонти със средно образование, бодигарди с докторати, юпита и глупита са се изказали по темата, снимали са се с недоволните граждани, раздали са автографи, пощипнали са някоя румена репортерка в калабалъка и са обвинили за всичко Иван Костов.

 

б) правилният начин: Излиза някой устат човек от ДСБ и казва, каквото има да се казва, с думи и по начин, че онези шофьори от 10 километровата опашка, които чакат 5-то денонощие да кажат „Д....мааму и теа комунисти!”

Ето този човек в новото ръководство се надявам да бъде Петър Москов...

 

Накрая за перспективата пред ДСБ. Не знам още. Мисля по въпроса. Засега знам само, че има една група хора, които имат дух, респектиращ лидер, не са чалгаджии и за разлика от „цалото българско човечество” (по конкурс за миски) се чувстват добре заедно. Дали това ще е доброто начало както ми се ще, или тъжния край, който искат патриотите-доносници, предстои да видим.

... мога да се съглася с 85-90% от написаното.

За съжаление ми се струва обаче, че една значителна част от "лудите глави" вече не се чувстват твърде добре "заедно" в ДСБ.
Макар и в доклада на Иван Костов, и в цялото му поведение, и в състава на новото НР да има много "аванта" именно към тях, има и известно изчерпване и умора. Всяка нова загуба може да свали тотално гарда.

Другото ми усещане, различно от този текст, е че всъщност "опозиционно" бяха настроени поне 30%, а може би и 40% от делегатите на събранието.
Просто в залата царуваше твърде сериозна автоцензура или още по-зле, страх. Този страх аз не го оправдавам, напротив. Но в случая го коментирам като аргумент за не твърде добрата вътрешна атмосфера в ДСБ.

А бе имаше и по-добри политици, които можеха д намерят място в ръководството. Например от Лозенец и Триадица няма представител, има от Средец и Оборище, но като и да ... пожелаваме си успех.

... не съм твърде въодушевен. На пръв поглед безстрастното ми мнение би било с две думи "слаб екип", еклетичен при това.
От друга страна, първо не умея да си изграждам безстрастно мнение нза ДСБ и второ - именно видимата слабост на екипа и неубедителност на отделните му членове може да се превърне в приятна изненада...

ДСБ сега е в такова положение, че ако иска да оцелее трябва да предизвика някакъв вид ЕКСПЛОЗИЯ. С въвеждането на нови хора в ръководството, сплотяване на редиците и подобряване (дори значително подобряване) на работата няма да може да се привличат достатъчно гласове. В статията ти не виждам някаква радикално нова идея, а просто един умен анализ и пожелание към новото ръководство да работи по-добре. Страхувам се, че това няма да е достатъчно. Трябва нещо ново, “качествен скок”, “радикална промяна”, някакав удар, който да предизвика гръм и трясък и да привлече внимането на много хора поне за момент. В който момент трябва да последва масирана пропагандна кампания, която да убеди някои от тези много хора да гласуват за ДСБ. Не ме разбирай криво, не искам да вулгаризирам нещата, но може би ще е добре да се анализира какво точно помогна на Атака да отскочи и стъпи на сцената. Онова убийство в Захарна фабрика ли беше или нещо друго не знам, но те успяха с нещо да станат за момент център на вниманието и имаха средството (телевизията) и умението (Волен е умел демагог) да извлекат максимума от това моментно внимание и след това да го разширяват. Знам, че звучи вулгарно, но ДСБ не може да си позволи да продължи да мисли, че е над такива неща. Трябва нещо гръмко да стане--в смисъл, да бъде предизвикано от нас--и да бъде оползотворено максимално. Едно просто подобряване на работата няма да е достатъчно.

ПП Те неща непрекъснато стават разбирa се—скандал след скандал—но дали се оползотворяват от ДСБ? Има ли фокус върху това, което наистина може да доведе до разширяване на електората? Знае ли се какво е то? Какви събития ще го поставят в центъра на вниманието и как ДСБ да извлече максимума при такива събития? Има ли ДСБ средствата да извлече този максимум?

Сашо, не давам решение. Както е видно от последния абзац, в момента мисля. Не правя и анализ. Само придавам първи впечатления - по-скоро емоция. Интересно ми е как са почувствали нещата другите хора (мерси за 85% съгласие на Хобит). А че винаги ще има недоволни, това е неизбежно.

40% опозиционно настроени - ОК, може и да са повече, но са "опозиция" на различни неща. Когато нещата са зле, всеки го стяга чепика. И Костов е опозиция на скандирането на името си, кара се, гледа лошо и се моли, ама на кой му пука... аз рева като на мач :) :) :) Като си представя колко се дразнят ченгетата съм готов и да си го татуирам... ;)
Екипа наистина е нов, също не бих го нарекъл "силен", а по-скоро смотан. Дано ни изненадат приятно.

А над анализ работя, когато намеря време. Ще пусна нещо утре.

Много пъти съм казвал и писал.
И съм съгласен с Александър Колев.
и с другите за експлозията.
Новото нещо и експлозията може да бъде
една телевизия, пък било и кабеларка

мда, добре казано в по-голямата си част
с две малки уточнения -
1) да пропишеш тезите си в "Труд" в никакъв случай не е някакво си криворазбрано недоразумение; парцалът на Тошо Тошев е межда (бразда, гранична линия), тоест - оттатък междата е, в другата територия; минеш ли междата веднъж - край с тебе, в смисъл - ще я минеш пак винаги, само първият път е трудно;
2) Данаил Кънчев е гротеска; този млад човек е толкова кух и изпразнен от съдържание, че понякога се замислям кое му е в повече - лицемерието или болезнената амбиция; нищо смислено не съм чул досега от този неосъществил се кариерист; в сравнение с него дори и Тони Николов излезе далеч по-почтен, и открито "хвана пътя";

за финал искам да уточня, че не ми се влиза в безсмислени спорове - мисля по този начин не просто по приумица, и имам немалко аргументи, които не оставят за мнението ми друга възможност;

поздрави

Кефя се на твоята откровеност. Тъй като сме доброволно сбрала се група хора, чието смислено съществуване зависи от броя подадени гласове, мисля, че трябва да сме търпими към всички от "нашите", дори и когато частично или напълно не ни кефят. С тях-зле, но без тях - още по-зле :)

Важно е да си даваме сметка, че хората се развиват с времето, учат се и стават по-добри, а не да им лепим етикет, заради някоя изцепка в миналото. За себе си знам, че за последните 10 г. съм се променил много. Ако днес се появи някой, с идеите и поведението ми от 1997, ще го заклеймя като повърхностен глупак. Предполагам, че с всеки е така.

Иначе и аз бих се чувствал комфортно, ако всички са консерватори с огромни библиотеки в холовете, маслени портрети и саби по стените, но тогава ДСБ би се превърнало в съвсем малка група хора (то тенденцията си е такава:)

Затова мисля, че трябва да сме осъзната "тематична коалиция" (по П.Николов) от различни типажи хора, с различни разбирания и поведение, които са намерили НОК (най-малко общо кратно) помежду си в някакъв проект.

Успешната политика ще се получи от баланса между "крилата". Т.е. хунвейбините ще се пеняват и ще искат революция, ние консервите ще държим "контра" и така ще се постигне балансирана позиция, която ще удовлетворява и двете страни поне на 51%. И няма да ставаме по-малко.

П.С. А Тони Николов не е хванал пътя. Той отдавна се е превърнал в "казионната" опозиция и ще хвърля членската си карта на всяка конференция, точно както бат Петьо предава ключовете от СДС. Тони е нещо като химна, знамето и програмата на ДСБ - задължителен атрибут и талисман. В СДС има такова лице - портиерката Елка Бурмова - неотклонно на масичката до входа от 1990 до днес :)

... дали Дидо Кънчев е "кух", "изпразнен" и т.н. е въпрос на лична преценка.

Останалото, което си написал, е "par excellence" обида, неистина, а и глупост.

И на мен не ми се влиза в спорове:) нито искам да споря с теб за трети хора - просто съм длъжен да изразя несъгласие с тази обидна оценка.

... съгласен съм с тази НОК-постановка.

Иначе не съм съгласен, че консерваторът е човек, който се определя по сабите по стената и маслеността на портретите - това може да е и сноб-лентяй, и светски хроникьор, и обикновен педераст, и много достоен човек с либерални позиции.

Прочее двама велики консерви - Дизраели и Чърчил - се отличават с радикални политически позиции, систематична ерес и нерядко богохулство, разнообразни прояви на ексцентризъм в личния си живот, а освен туй мързел, склонност към задлъжняване, липса на една макар свястна постоянна форма на трудова заетост... но маслени картини и саби поне Чърчил е имал в изобилие:)

"Не мога да разбера какво намират хората в спорта. Няколко пъти съм опитвал да тичам за здраве и винаги ми се разлива уискито" (Чърчил)

Всъщност "портретите и сабите" е идиом, който с conservator изполваме, когато си чешем езиците. Нещо като термина "госпожа Венче", само че в мъжки вариант.

... в момента "портретите и сабите" са достояние на постком парвенютата, които се стремат към консервативна легитимация " ...със същия успех, с който океанът се стреми да се стопли на свещ" (Пратчет).

Но повече няма да пиша, защото това си е интегрална част от реформисткото ми символ-верую и няма да ви го раздавам на парчета:)

Известно е, че преди време някакво първеню си купуваше книги от антикварен магазин "на метър" за да му паснат на секцията...

Могат да си купят сабя и да я закачат над камината, както си купуват диплома, но има един малък проблем. Не могат да купят диплома, на прадядо си.... :)

Ако са решили да се правят на консерватори - толкова по-добре. Като ще копират консервативен lifestyle, дано да решат, че е фешън да се гласува за ДСБ...

А иначе, погледнато прагматично, те ще наподобят нещата външно, децата им ще ги наследят като даденост, а внуците им ще са като малкия принц Хари :) Така се създава традиция. Все някой трябва да започне.

тя, откровеността, си е по подразбиране, templar; според мен далеч по-добре е човек да си мълчи тогава, когато не може да си я позволи изцяло - ей това нещо дори и Хобитът понякога се затруднява да го разбере; и аз се кефя на твоята откровеност, и в конкретния случай най-вече на последните ти две изречения от (1) - споделям това изцяло;
да сме търпими към всички от нашите - да, това е чудесно; аз лично дори не се нуждая от специално припомняне на това, но проблемът - ако изобщо може да става дума за проблем - проблемът е в това, че не успявам да възприема всяко срещнато утилитарно мрънкало като "свой"; да си заедно с някой само при условие, че можеш да разчиташ на "промушване" в депутатска или намсикаква друга листа и да зинеш веднага, щом подобна перспектива ти поизбледнее на хоризонта - не, мерси, не ги възприемам такива като "свои"; предпочитам да възприемам пластелинените безгръбначни такива, каквито са;

***

до Радан - да, разбира се, че е въпрос на лична преценка - че какво друго?;
точно такова е и твоето мнение, както предполагам - въпрос на лична преценка; нямало било "вечни хора" ... извинявай, но само пълен въздухар може да сътвори това, което направи приятелят ти в събота; щеше да ми е смешен, ако не беше толкова жалък;

за обидните оценки - не, не виждам нищо обидно; във всеки случай не повече от онова, което съм слушал и чел по свой адрес от негова страна в демократи.орг; знам защо си "длъжен" да изразиш несъгласие, и слава Богу, че не ти се влиза в спор по един толкова малозначителен въпрос като Данаил Кънчев;

поздрави

Не съм фен на "експлозиите", предпочитам съзидателната еволюция. Както знаем, последната истинска революция в нашия сват е идването на Спасителя, оттогава нищо чак толкова не се е случило, та да го чакаме сега да избави ДСБ от кризата. Искам да кажа, че "чакането на сгоден случай"- бил той създаване на телевизия, мафиотски изцепки или природни явления не е това, от което се нуждаем. Може би доброто старо "говорене и действане с ръка на сърцето" е по-приложимо (справка- готината мисъл на Едмънд Бърк най-отгоре на блога)

v potvwrjdenie na tova, che ne samo ochite na Gan vijdat tova, koeto se vijda ot godini:

danail reche vchera, che da mu se kazva, che meri s dvoen arshin i se otmyata ot dosta godini poddwrjano povedenie, e zloba. A i kakva e logikata da se iska ot Kostov da im organiyira i konkurentna kandidatura?! 2, che veche nyama da ima administrativen i politicheski chadwr nad DSB i SDS, shtoto veche si smenil, osmislil poziciite. Znachi priznava oficialno fakti, dosega samo kuhnenski - che e imal specialno razpolojenie kwm staroto Nac.rwkovodstvo, a kwm novoto nyama da ima swshtata "vyarnost". ZASHTO? nali e chlen na DSB, a ne lichen vasal na X, Y, Z?! 3, che si imal pari, izraboteni ot samia nego i mojel da si pleshti na sobstveniya si forum, kakvoto mu skimnelo. V imeto na pravdata si. I nikoy kopche ne mojel da mu kaje toy kak shtyal da se dwrji. Ami prav e chovechecwt. Platil si e.

sam po sebe si tozi chovek ne zaslujava vnimanie, da, no e funkcioner na DSB i lice na t.nar. kritikuvashti - poradi sobstvenoto mu nategachestvo, ne che nyakoy go e upwlnomoshtil. s kuhinata si diskreditira vseki opit za kritichen pogled, diskreditira i foruma, koyto ne e lichno negova zasluga. No kato gledam, zatrwgval si e.

Жоржета

... което ще се случи, е да обсъждам Дидо с трети човек в личния блог на четвърти човек.

С две думи - тези позиции, които цитираш, аз ги намирам съвсем разумни, макар да не са мои, доколкото аз никога никого не съм "чадъросвал"

Не мисля, че има вероятност Данаил да се нареди сред съществените проблеми на българската десница. Нека да обсъждаме политиката, а не личните качества на другите мрежови кибици. Некрасиво е, а е чисто губене на време.

пробвам с конвертор.

За последно:
правя извод за няколко неща:
Разбрах, че срещу 212 лв годишна такса си имаш индулгенция да си се държиш, както ти скимне. Байганьовщина.
Какво точно направил Х, пък се "развил и прогледнал" идейно, наистина е толкова маловажно, както и колко пари има и как ще се фукняви с тях - човешката съшност не се променя от съдържанието на хладилника, да не бъда и по-цветиста. По-интересна за обсъждане и обяснение е тезата, че хем Костов и досегашното ръководство докараха ДСБ до там, където е и трябва да си понесат отговорността чрез разкарване - и имате основания за тревога, хем одобрявате 70% от вече бившето Нац. ръководство, и си го искате обратно под формата "що ди кой си не е вече с Коство, а?" - а низвергнвате новото, още преди да е казало гък. Сиреч, имате предварителни схеми, нагласи без факти и предубеждения. Упреквам ви в тенденциозност и преднамереност.

И понеже искате да увеличавате 30те си %, продължавам, макар и с тази последна реплика, разговора за дясното: Според вас мислещите са тези, които мислят като вас ("аз съм доктрината")- презумпция за непогрешимост, игнорирате чрез груби квалификации доводите и правото на мнение и на избор на останалите и т.н. Още една причина да казвам това, което казвам: И СЪС този манталитет от 30% ДСБ няма да се освести. Мисловна нагласа може да се промени, затова помислете и ако намерите за нужно, действайте!

За некрасивото: Да, не е красиво да се коментира пред трети, но не забравяйте, че И ТУК е обществено, сиреч открито място. Да се коментират постъпки все още се счита за по-некрасиво от правенето им.

Поздрави,
Жоржета

много си хлъзгав, приятелю; а не бива, тъй като аз коментирам всичко това с добронамереност към онези, които ще го прочетат, вкл. и ти; за пореден път бих искал да уточня, че не коментирам Данаил в лично качество (къде ходи, къде не ходи, какво прави, какво не прави, с кого спи или с кого не спи и прочие лични неща), а само от гледна точка на прозата му, с която съм запознат; личните неща на Данаил изобщо не ме интересуват и изобщо не съм ги коментирал, нито имам намерение да ги коментирам; отношението, което имам към възгледите и идеите му изобщо не го персонализира, тъй като с малки разлики бих могъл да кажа същото и за съидейниците му, знаеш кои, да не ги изброявам сега;
така че, тази хлъзгавина с "... последното", за което пишеш не е нищо повече от успешен твой опит да излезеш от темата; пиша "успешен", тъй като наистина имам приятелско отношение към теб и нямам нищо против да ти позволя да излезеш по такъв начин от темата; тя (темата) и без това ще бъде с множество продължения в близките седмици и месеци; дори мисля да я позачекна малко и при мен, въпреки нарастващото ми отвращение към такива теми;

поздрави

... излизам, защото темата е безсмислена, вредна, без ум мен да предизвиква "отвращение". Всеки си написа какво е видял на Нац. събрание, различни неща сме видели, това е естествено.

ДСБ си има лидер, ръководство, делегати си има за национално събрание. Дали има повече от това показват само изборите.

Аз не мисля, че най-добрият път беше поет на това НС, особено част от хората в залата мисля поеха по кофти път, няма полза от него.

Но пътят си е път - или вървиш, или се отказваш. Аз съвсем, ама съвсем не съм се отказал от ДСБ, напротив - много по-ангажиран съм днес, отколкото съм бил някога, точно защото виждам опасности, не ми се иска да се осъществят.

Пък и за първи път имам емоционална "привръзка" - досега не съм имал много близък личен приятел в НР, нали:), пък сега имам.

А propos, към Жоржета - никак не го низверграм новото НР, желая му успех от все сърце. Но виждам и очевидното - това не е силен и опитен екип, има нужда много бързо да влиза в крачка, няма време за опознаване и опипване на почвата.

Темпларе, ако изтриеш всичките постинги без оня за кучешката държава, блогът ти би станал прекрасен :)

Без лоши чувства.

Ако ги нямаше другите постинги, нямаше как да напиша този за кучешката държава. Става въпрос за гражданска позиция, а тя винаги е политическа.

Освен това така е по-интересно, учим се взаимно на градски порядки. Например ти можеш да посещаваш блога ми заради статии като кучешката (повярвай ми, сега започвам) и да игнорираш останалите, с които не си съгласен. А на един по-следващ етап - да се опиташ да ме оборваш или пък в своя блог да изложиш своите виждания. И така в спора ще се роди истината и ще станем нормална държава.

Предвид разрастващата се десебарщина и седерастия из блогчето, действително смятам, че мога да се отбележа в моя блог, но повярвай ми от това няма да станем нормална държава :) Ще се отбележа де, обещавам, така някак ми даде хъс сега :)

Не мога да ги разбера такива като теб.
Тук няма разрастваща се десебарщина. Аз СЪМ от ДСБ. Еднозначно. Няма накъде да се разраства повече. 100% ДСБ. Също така съм СРЕЩУ БСП и ДПС - еднозначно, 100% (може би 100% срещу ДПС и 99% срещу БСП, не, по-скоро 101% срещу ДПС и 100% срещу БСП). Направил съм си този блог тъкмо затова, за да пиша за политика. Затова е в графа "политика", а не " лични дневници". Имам ясна позиция: казвам срещу какво съм и за какво съм. Не е ли добре човек да има ясна позиция и да знае точно и конкретно какво иска от живота, политиката, тъщата, кмета и т.н.?

И аз не мога да ги разбера такива като теб, но нали в спора се ражда истината. Аз прекрасно разбирам, че си от ДСБ. То оставаше и да не разбера след всичките ти словоизлияния :)

Като казах "разрастваща се десебарщина" имах предвид, че станахте много сини, тъмно сини, лилави и прочее в блога, а пък я няма противоположната гледна точка :)

Нямах предвид, че лично ти имаш повече потенциал да се разрастваш. Въпреки, че е хубаво човек да се развива духовно, но ако смяташ, че това ти е таванът - ок :)

Ето, според мен пък Костов е продажен червей. Еднозначно. А комунизмът не е лошо нещо. Еднозначно.

Убедих ли те? Не. Е и ти не можеш да ме убедиш, но не пречи да си драскаме в блоговете.

Тва за триенето на всичките ти постове беше бъзик, пиши си колкото искаш, нали за това е този проект :) Хубаво е, че има различни мнения, но тъй като много хора влизат в блога, не искам да останат с впечатлението, че тука има само синя мъгла :)

Това ми беше мисълта. А историята ще покаже кой е бил прав :)

Нали блогът е личен дневник, пък макар и достъпен за всички. Бих бил шизофреник, ако имам повече от една лична гледна точка.

Но така е по-добре. Вече сме на прав път. Щом казваш: "Ето, според мен пък Костов е продажен червей. Еднозначно. А комунизмът не е лошо нещо. Еднозначно.", значи са ясни позициите ни и границата между тях. Не е нужно да те убеждавам, нито ти мен. Просто в нормалните държави има различни позиции и граници между тях, както в случая между теб и мен. Има за и против Костов, за и против комунизма...А в обществата от третия свят има "всичките са маскари" и размити граници нежду ляво и дясно, между политика и мафия... Тогава идват разни "бащици" (най-често полковници или генерали) дето да "оправят нещата" и става като в Либия...

Следващата стъпка към белия свят ще е да престанем да използваме думи като "продажен червей". Но на мен все още ми е рано да я направя тази стъпка. Поне не, когато БСП гласува анадолските манафи да дойдат с автобусите и да гласуват в България.

Така че няма да те упрекна, ако и ти не я направиш тази стъпка. Но пожелавам скоро да има условия за това.

http://rationalnumber.blog.bg/viewpost.php?id=95778

Е, моят пост няма да влезе в избрани, бъди сигурен :) Една птичка пролет не прави :)

Едно нещо трябва да е пределно ясно на всички... При тази ситуация и ако не се вземат мерки ДСБ е обречена да не влезе в следващия парламент. Причините за това са комплексни но основните са че в момента ДСБ няма завладяващи обществото идеи че прекалено се е вторачила в себе си
Факта че е най-подготвената и ефективна парламентарна опозиция не променя обстоятелството че рейтинга и продължава да е катастрофален и изобщо не се повлиява от забележителните успехи в Народното събраниеТова не е случайно и е напълно логично
Влизането в действащото Народно събрание беше резултат на инерцията на от времената на СДС и личното обаяние на Иван Костов Сега тези фактори липсват а наличието на АТАКА лишава ДСБ от възможността да е радикалната опозиция на статуквото
Другия основен проблем е нейната идейна идентичност. Безсъдържателното философстване на тема дясно не помага на десните избиратели да изберат именно ДСБ И членството в ЕНП не е критерий за това там се приема почти всеки
И АТАКА даже го очаква
Лидерите на ДСБ забравиха че освен всичко дясното е и традиция , история , легитимност, че е необходимо повече залагане на националното на религиозното
Неслучайно част от СДС в най-добрите му години беще наследника на Легионерите Български Демократичен Форум .Макар и без особена електорална тежест неговото присаствие имаше голямо значение за да се илюстрира връзката на СДС С старата дясна България
Предложението ми е да се направи предизборен съюз с някоя националистическа организация защо не разклонение на ВМРО ако няма такова- може да се саздаде Така с един ход ще се покаже че ДСБ не е група сектанти поклонници на Костов ще се демонстрира воля за дясно взаимодействие и ще се вдъхне нов живот в партията и ще се заложи на един патриотичен нюанс така модерен напоследък...