Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.01.2008 11:44 - Валентин Вацев, бивш член на Изпълнителното бюро на БСП: 500 фамилии дърпат конците на властта
Автор: templar Категория: Политика   
Прочетен: 8884 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 09.01.2008 11:49


в-к Политика, 2006г.

За пред простолюдието има битка на БСП със СДС, но вътре в системата нещата се уточняват с просто намигане. Три дни след победата на изборите през 1994 г. на Виденов му беше казано: "Жан, това няма да ти се прости" *
Г-н Вацев, навремето имахте слава на "довереното лице" на Жан Виденов. Какви са сега отношенията ви с него?
- В онези години определени фактори в процеса на сатанизиране на Виденов, който беше според мен исторически неизбежен, ми нарисуваха маската на първо доверено лице и на пазител на интимните тайни на Виденов, както и на негов флопи диск, както се изрази елегантно изтъкнатият български политолог и исполин на духа Евгений Дайнов - оттогава, впрочем, аз отказвам да се наричам политолог. Общо взето, ме нарисуваха във вълнуващата роля на Виденов сив кардинал. Първо се ядосвах няколко дни, после ми стана забавно, и накрая престанах да обръщам внимание. Истината е, че не съм му нито пресаташе, нито душеприказчик - с него сме в служебни, но и в приятелски отношения. Чуваме се през ден и си говорим, понякога и за политика.
- Кои бяха партийните играчи, които работеха срещу кабинета "Виденов"?
- Срещу кабинета работеше по-голямата част от елита на тогавашната партия. Част от кабинета "Виденов" също работеше срещу кабинета" Виденов". Идеята, че има ляво правителство в условията, когато всички се бяха съгласили, че преходът е десен, беше чудовищна за самата върхушка на БСП. Аз бих оставил историята да раздели овците от козлищата, но сега ви казвам просто, че идеята за ляв кабинет не беше приемлива за онзи елит в БСП.
-Защо?
- Тяхното разбиране беше, че "ние не трябва да сме на власт, а да сме във властта". Разликата е фундаментална, защото да бъдеш на власт, означава да носиш нейната отговорност, бремето на публичността, да си отговорен за последствията от действията и решенията си. По-голямата част от елита не беше съгласна БСП да управлява. Е, имаше една малка прослойка местни и регионални активисти, които не разбираха тази фина историческа диалектика и бяха страшно възмутени от това как партията може да предаде сама своите позиции. Но "умът, честта и съвестта на партията ", т. е. тогавашният елит на БСП, сметна, че е била грешка самата победа на БСП на изборите от 1994 г. и тъй като за всяка грешка трябваше да има виновник, на вас оставям да познаете до три пъти кой беше той. Три дни след изборите, в резултат на които беше съставено тогавашното правителство, на Виденов му беше казано:" Жан, това няма да ти се прости".
- Кой му го каза?
- На този специфичен въпрос предпочитам да отговоря, че съм забравил.
- Как се държаха основните фигури от тогавашния елит -Андрей Луканов и Александър Лилов?
- Аз не искам да характеризирам тези двама изтъкнати българи, но те се държаха тогава, водени колкото от личните и груповите си предпочитания, толкова и от логиката на своя политически произход. Лилов и Луканов бяха представители на политическия елит на късносоциалистическа България. И двамата носеха цялата проблемност и драматизъм на последното десетилетие на Живкова България. Лилов беше представител на старата лява окултистка секта, която се беше окопала във властта още във времената на Людмила Живкова. Съразмерно възможностите и вижданията си, се опитваше да реализира политически проект от ултраширок социалистически тип. Имаше сложна неприязън между тях, която се основаваше както на лични и апаратни причини, така и на разликата в произхода им. Все пак Луканов беше човек, възпитан в Москва, столичен лъв, с високи протекции в световните столици на Изток и Запад, с блестящо образование, с много сериозни икономически позиции не само в България. Докато Лилов наследи ботушите на партиен идеолог с умерена степен на ефективност и със склонност към второкачествена мистика. Те бяха и личностно несъпоставими.
- Какво все пак беше общото между тях?
- Между Лилов и Луканов нямаше различия по основния въпрос, а именно, че преходът е десен, че БСП може да бъде субект на властта само в много широка коалиция с други, зад които да се
прикрие. И двамата по своему реализираха перестроечния проект " Какво да се прави с България". Общото им разбиране беше, че елитът "това сме ние" и БСП трябва да отстъпи като даде на фаворитите на историята, на първородния син на българската демокрация - СДС, властта. Разбира се, за Лилов и Луканов СДС бяха боклуци, презрени санкюлоти и в по-голямата си част деморализирай контингент на бившия Шести отдел на Държавна сигурност, но тези набедени "сини избраници" следваше да си поиграят с властта и чак след това да дойде на власт, който трябва -ние, децата ни, нашите кръгове и нашите семейства. И двамата бяха изразители на късния Тодор-Живков елит. Ако за миг забравим силно прехвалените им противоречия, те бяха достатъчно единни по основните въпроси -че властта не бива да се взима, а да се дава. Още тогава предложих публично да бъдат удавени и двете клики на един и същи камък и тогава да мислим какво да правим с БСП и с властта изобщо. За жалост Виденов вярваше в мира. По-нататък знаете как се развиха нещата - неизвестни за мен фактори отнесоха Луканов в по-добрия свят и това даде възможност на другата клика да се интегрира и да осъществи единствената заповед на българската перестройка - да бъдем във, а не на власт. Като краен резултат от всичко това перестройката успя и Андрей Райчев е безусловно прав - преходът завърши успешно.
- За кого?
- За 500-те семейства на 80-те и 90-те години на България. Цялата тупурдия в т. нар. днешна българска политика е фактически битка за преразпределение на местата вътре в сложилото се вече статукво. Бившите, които всъщност не са бивши, уверено държат властта и реализират елитарната си идеология. Това са семействата, които през 80-те години можеха да изпратят дечицата си в страни отвъд желязната завеса и да им дадат образование в престижни западни ВУЗ-ове, за да формират бъдещите икономически стопани на страната. Дечицата им, разбира се, са прекрасни антикомунисти. Няма нищо неестествено в това бащата да е зам.-завеждащ отдел "Идеология " в ЦК на БКП, а синът да бъде седесар от първи функционален тип. Няма нищо исторически нередно бащата да е кореспондент на "Работническо дело" в западна столица, а синът да е първи тамбурмажор на българската демократична революция. Единственият драматизъм на днешния ден е, че другите -" чисто новите хора", не виждат мястото си в тази ситуация. По едно време живеех с надеждата, че онзи деградирал елит от 500 семейства с известни и досега имена - Велчеви, Станишеви, Грашнови, Овчарови, Маркови, Пръмови и т. н., ще бъде подменен от новите капиталисти, но това не се случи. Тези, които забогатяха от югоембаргото, от далавери в много широката зона между закона и беззаконието, не направиха нищо. Оказа се, че те умеят само да шмъркат кокаин. Това е една безсмислена прослойка - хора от никъде, за никъде, без усет за власт, за история, за национална съдба...
- С какво Виденов пречеше на 500-те семейства?
- Той вярваше наивно, че трябва да управлява този, който е спечелил на избори, и не разбираше "диалектиката на момента". Той не приемаше, а и досега, ако не греша, не приема идеята на тези 500 семейства, че който и да дойде на власт, те ще управляват, защото те са елитът и затова са си разделили ролите във властта, в която трябва да има място за всеки един от тях. За пред простолюдието има битка на БСП със СДС, но вътре в системата се знае кой какъв е и нещата се уточняват с просто намигане. Виденов отказа да играе тази игра и беше наказан. Оказа се, че е българският Саддам Хюсеин и гробокопач на българската банкова система, таен зачинател на зърнената криза и виновен за всички беди и нещастия на българския народ. Той пое тази измислена вина с достойнство - нали все някой трябва да поеме" вината и отговорността" за всичко.
- Чия беше инициативата за прословутото писмо на 19-те, с което се поиска оставката на Виденов?
- Идеята дойде от стройните редици на Лиловата политическа общност, но бързо събра подкрепа от доста повече "заинтересувани среди".
- Кой накара Георги Първанов и Николай Добрев да върнат мандата?
- Не знам кой и даже не ме интересува. За мен е важно, че тази тяхна лична авантюра бе изключително опасна - но само за три дни. Но на четвъртия ден след това събитие бе свикан пленум и Висшият съвет на БСП - т. е. елитът, се събра и одобри това деяние. От този момент връщането на мандата стана не предателство, а решение на Партията, която, както се знае, никога не греши. Срещу това решение гласувахме само няколко човека. Известно време вярвах, че на конгреса след това партията чрез своя делегатски състав ще отхвърли този курс, но тя го одобри като правилен. Резултатът беше, че "Позитано" 20 беше прочистено от жановисти, полужановисти, четвъртжановисти, съмняващи и т.н. Който можа, се спаси, като се причести във вечно животворния и единствено правилен курс на 4 февруари, лансирано беше и съответното гностическо "Евангелиеот Първанов ", според което връщането на мандата не е предателство, а е предопределено от Главния Виновник. Оттогава в партията цари мир, защото Господ най-после сбъдна не толкова изречените на глас молби, колкото тайните помисли на" червената бабичка".
- Коя е "червената бабичка"?
- За мен "червената бабичка" не е пол, а характер и начин на мислене. Има "червени бабички" със зелени чорапи, например, каквато е част от запасното офицерство, членуващо в БСП. "Червената бабичка" има три изисквания - да не се обижда нейната революционна младост, когато е била активна и секси, във фирмата на сина да не влиза следовател, защото той е капиталист от нов тип и трето - внучето от Санта Моника, Калифорния, да се обажда по електронната поща. Всеки, който гарантира тези три изисквания, е любимец. А това суверенитет, национална икономика, отговорност, това че България е в историческо безвремие - много важно! Важното е, че Европа ще ни храни, Америка ще ни брани, а в партията ще има мир и любов. Първанов дръпна тази интимна струна в душите на своите съпартийци и те го заобичаха, защото им осигури душевен комфорт. А Виденов ги караше да се чувстват гузни. Но нека завършим нашия разговор - малко необичайно - с въпрос от мен към вас. Бихте ли се опитали - след всичко това да познаете името на следващия президент на България? 

*Пускам това интервю, не защото съм съгласен с всичко в него, а защото е интересно и дискусионно. Някои от тезите се доказват от времето. Пасажите в червено са маркирани от мен, като особено любопитни



Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - да
09.01.2008 13:56
Вацев е субективен, но както и преди се опитва да прехвърли част от товара на миналото върху сега действащите. нормално е да каже и за 500-те. Защо ли обаче ми се струва, че напоследък започват да се появяват такива 'лакмуси', които периодично започват да тестват обществените мисли и нагласи за промяна на статуквото?
цитирай
2. svoboda64 - Просто ме "сърби езикът":))
09.01.2008 18:13
Субективността е неизбежна. Ние всички сме субективни, дори само по простата причина, че изразяваме собствената си гледна точка... върху някакво събитие ( гледаното от "нашата камбанария").

И все пак, каквито и да са "етикетите", разпределението на "ореолите" и "сатанинските жезли" и т.н., има една очертаваща се истина. И тя е че съществуват "500-те фамилии" (не съм добра в математиката:)))))), както и "разпределението на местата вътре в статуквото".

Наблюдавах различни хора с идеали как се борят през годините. Тези, които не пасваха/пасват на определени схеми, просто престават да бъдат "подизпълнители". За по-нагоре... нямат "произход".

В материален план - разпределението на икономическото, а оттам, разбирай и политическото статукво, преходът е "свършил" (да живее социологическият анализ на Андрей Райчев:))

Политически няма кой да ни представлява НАС - "дребните", наемните работници, свободните професии (то пък и те се оказаха "несвободни", тюх:)) Така е разпределена "баницата":))

Не най-любимият ми преподавател, Светослав Малинов (ДСБ) ни откри на лекция "велика тайна": партиите са връх в развитието на политическата организация в обществото:)) Чудя се, при нашите "чутовни" върхове как все още сме живи и не сме се избили взаимно (ех, чичо Хобс:((

Поздрави за поста!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: templar
Категория: Политика
Прочетен: 3343827
Постинги: 428
Коментари: 2648
Гласове: 10556
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031