Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.01.2008 11:27 - По хълмовете на безвремието
Автор: templar Категория: Политика   
Прочетен: 1300 Коментари: 0 Гласове:
0



Стратегически контекст на българското домакинство на визитата на Вл. Путин 

Статия на Огнян Минчев в Медиапул 

Съществува реален риск да подценим значението на визитата на Владимир Путин в София. Увлечени в ежедневието на собствените ни политически разделения и дилеми, сме на път да пропуснем значението на една мащабна стратегическа и геополитическа игра, в която самите ние си отредихме ролята на пионки.

В края на мандата си в Кремъл Путин пристига в София, за да гарантира успешното продължение на стратегията за мощно завръщане на Русия на международната сцена. Това завръщане не може да се случи нито в противоборство с мощния ръст на Китай, нито чрез експанзия спрямо радикализирания ислямски Юг. Европа – обединена от твърде крехката политическа конструкция на ЕС, и по-точно – Изтокът на Европа – е направлението, в което Русия може убедително да се завърне на световната сцена. “Меката периферия” на Европа, състояща се от предимно малки, изтощени от изпитанията на пост-комунистическия преход държави, с крехка стопанска и политическа стабилност, е територията, която най-лесно може да се дестабилизира, за да се пренареди... Защото стратегическата експанзия изисква точно това – да разрушиш статуквото и да вземеш инициативата в създаването на ново статукво.

През 2005 г. екипът на Путин осъществи блестяща стратегическа акция за завръщане в Европа чрез монополизация на енергийните доставки в западно направление. Проектът “Северен поток” лиши Полша и Прибалтика от единствения им стратегически ресурс за балансирани отношения с Москва – газовата инфраструктура, преминаваща през техните територии. Така както “Син поток” през Черно море до Турция лиши Украйна и България от контрола върху газовите потоци на юг-изток. Планираният да мине през територията на България “Южен поток” ще лиши – на свой ред – Турция от стратегически контрол върху газа. И ще направи стопански безсмислен проекта “Набуко” – за алтернативни доставки на газ от Централна Азия в Европа. “Набуко” ли?” – пошегува се наскоро Алексей Милер (шефът на “Газпром”) – “Това не е газопровод, това е опера”. Единственият монопол – засега - остава в ръцете на Русия. Споразуменията на “Газпром” с Иран, Туркменистан и Алжир за картелиране на газовия пазар допълнително засилиха руския монопол в източната част на Европа.

И все пак потенциалът на руския “енергийния скок” започва да се изчерпва. Според авторитетните анализи на агенция “Стратфор” енергийната стратегия за геополитическо завръщане е достигнала своя връх през 2007 г. Както планираните, така и вече направените многомилиардни инвестиции за монополизация на енергийната инфраструктура на запад от Русия, рязко контрастират с растящото закъснение на гигант като “Газпром” да развива вътрешно-руските източници и инфраструктурата за транзита им през руска територия.

В един момент Русия може да се изправи пред невъзможността да захранва цялата хитроумно скроена мрежа от газова и петролна инфраструктура в Европа с ресурсите, за които тя е била предназначена. Затова огромните инвестиции в енергийна инфраструктура трябва да бъдат спешно оползотворени чрез реален стратегически напредък във възстановяването на целокупното руско влияние – стопанско, политическо и културно - в бившите територии на съветската империя.

Русия трябва да бърза и поради още една причина – днес и сега в Европа е отворен един относителен геополитически вакуум. След като ръководиха успешно разширяването на НАТО на изток, САЩ затънаха в пясъците на една странна война в Ирак, която в допълнение към стратегическите проекти в Афганистан и целокупната “война срещу терора” безмилостно изцежда не само военния и финансов потенциал, но и престижа на Америка. Стратегически днес Америка е с вързани ръце по отношение на всички останали, по-второстепенни направления на своята глобална политика, включително и спрямо Европа.

Самата Европа преживява противоречива епоха на стремителен ръст на своето влияние и “мека сила”, успешно разширяване на ЕС в цяла бивша Източна Европа, съчетано с институционални блокади и политическа тромавост. Европа не успя да реагира на руската енергийна атака и има сериозни проблеми да заговори с един глас на останалия свят. В Америка идат избори и – без съмнение – по-успешен президентски екип, който ще вземе нещата в ръце. След всяка криза на развитието си Европа – ЕС излиза по-силен и с по-привлекателна идентичност. Става въпрос за година – две, не повече. Русия трябва да оползотвори това време спешно и решително за завоюване на максимални позиции след унизителния разпад от 90-те години.

Да го оползотвори, но къде? В Източна Европа – а по-точно? Полша е корав залък за преглъщане. Дори ако оставим настрана наследството на историята, днешна Полша е достатъчно самоуверен и стабилен европейски играч, за да позволи геополитически волности на своя територия – и то точно на основния си съперник Русия. Балтийските републики са малки, но корави крепости, не изпитващи и най-малка носталгия по времето, когато бяха завладени и доминирани от Москва. Румъния също не е традиционен приятел – ако се изразим меко. Кремъл може да ползва услугите на разнокалибрени тарикати на власт в Будапеща или Братислава, но не и за устойчиво завръщане като геополитически патрон. Остава само една опция – Балканите. Тук Русия в определен смисъл е у дома си.

"Покровител" на балканските православни славяни

Предстоящата независимост на Косово и нарастващата истерия по този повод в Белград предоставят на Кремъл пълноценния шанс да се пребори за първата си истинска геополитическа победа след 1980-те години. Исторически Русия играе в продължение на повече от столетие уникалната роля на патрон и защитник на балканските православни славяни от господството на османските турци. Русия е Освободител на България. Тя е покровител на Сърбия през целия ХХ век. На балканските славяни нерядко им идва до гуша от това покровителство.”Не ви щем ни меда, ни жилото” се беше провикнал един наш опълченец, “възхитен” от освободителната прегръдка на Каулбарс и Ернрот. Стига да се появи заплахата от “турците”i обаче – и българи и сърби забравят бързо дискомфорта на мечата прегръдка и с упование отново гледат към Москва. Ето я базата за алтернативните стратегии на Европа и на Русия.

За да интегрира в своя съюз Балканите, Европа се стреми към преодоляване на конфликтните разделения, стабилизиране на съществуващите държави, утвърждаване на мултиетническия характер на обществено устройство – с цел да се избегне болезнено прекрояване на граници, култивиране на прагматична толерантност в името на общия успех. Европа се нуждае от мирни и интегрирани Балкани – за да повтори успеха на умиротворяване и просперитет, започнал между Германия и Франция преди 50 години. На европейските Балкани Русия има място само като гост – партньор и приятел, или съперник, според нейния собствен избор – но гост, не патрон. Патронатът на Кремъл е възможен само върху разделените и противопоставени Балкани, където разделителните линии са отчетливо прокарани отново.

Косово е паролата на руското завръщане на Балканите

Прецедентът на сепаратизъм, който Европа не може да не подкрепи. Първо, защото след 1999 г. Косово де факто е извън контрола на Сърбия. Второ, защото няма логически основания 500 000 черногорци, 1.2 млн. македонци и 2 млн. словенци да имат право на независимост, а два милиона албанци да нямат това право. Особено като се има предвид, че са доста по-различни от сърбите като идентичност в сравнение с всички гореспоменати. И трето, защото няма и най-малка практическа възможност за мирно съжителство на косовските албанци в държавните граници на Сърбия. Сценарият, който следва, е доста ясен и прост. Независимо Косово ще провокира компактните маси сръбско население в Митровица и анклавите Грачаница и Косово поле да обявят своето оставане в рамките на Сърбия. Твърде вероятни са сблъсъци между сърби и албанци. ЕС ще поддържа мироопазващ контингент – буфер между възобновилите конфликта си общности. Европа ще затъва в блатото на тази конфликтна фрагментация и ще бъде обвинявана за жертвите и от двете страни. Ще последват албански опити за преливане на кризата в съседните албански общности в Македония и Южна Сърбия.

Сърбия най-вероятно няма да се намеси официално с армията си, но ще подпомага с всички средства сръбската паравоенна инфраструктура в Косово. Ще охлади отношенията си с ЕС, ще изостави или отмести встрани процеса на асоциирането си в Европа. Ще се възползва от подадената от Русия ръка за помощ – политическа, дипломатическа, може би и военна. Това няма да мине без последствия за вътрешнополитическия баланс на силите в самата Сърбия. Реформиски настроените демократи ще трябва да отстъпват позиции на патриотите на Кощуница, последните - на националистите–радикали. Застрашаването на европейския избор на Сърбия ще бъде компенсирано от засилването на алтернативната орбита – Русия. На мястото на демокрацията може да дойде ... “суверенната демокрация”. На мястото на партньорите от Брюксел – партньорите от Москва, Минск, Ереван и Ташкент... Хайде, да не прекаляваме с черните сценарии – имаме шанс да се разминем и с по-малки щети. Възможно е обаче и да не се разминем...

Притеглянето – макар и временно - на Сърбия в проруска орбита е подготвено и като резултат от внушителната икономическа експанзия на руския бизнес в Сърбия и Черна гора. На дневен ред е придобиването на тяхната енергийна инфраструктура от руските корпорации, което вече ще гарантира цялостната рамка на последващото политическо настъпление. Конфликтът за Косово ще храни руското политическо влияние в Сърбия, а политическото влияние – ще храни конфликта в Косово. Няма нищо ново или оригинално в този перпетуум мобиле. На един следващ етап конфликти могат да се зародят и другаде в региона, може и да им се помогне да се зародят. Над Балканите се властва лесно, защото лесно се разединява и вкарва в конфликт конгломератът, наречен от някого “буре с барут”.

Е, имахме шансове да заживеем като хора. Можехме – с малко акъл и немного труд – да се подредим като унгарци, словенци или поляци. Дошло ли е наистина време да говорим за това в минало време...?

Гръбнакът на руското геополитическо настъпление на Балканите е контролът върху енергийната инфраструктура. Доста арогантно преди няколко дни Москва предложи на Белград да придобие най-голямата му енергийна компания срещу смешен процент от стойността й – примерно същия процент, на който "Мадридско-Лондонският" кръг у нас придоби БТК. Сърбите обаче са хора с достойнство и гневно отказаха (вместо да клюмнат и да си приберат рушвета). Не е ясно докога ще могат да отказват обаче, след като вече са влезли в капана на руската подкрепа за Косово. Сръбската енергийна инфраструктура ще се озове в ръцете на Москва като гаранция за необратимост на братството между двете страни.

Позиция на европейски страна или на троянски кон

В този свръх-интересен контекст ние откриваме Годината на Русия в България, посрещайки възможно най-скъпия гост – президента Путин. Аз съм голям любител на руската култура, прекланям се пред нея. И въпреки това ми е любопитно какво е опаковано от днешните наследници на имперската канцелария в блестящата виртуозност на руската музика и поезия? България все още притежава значителна част от енергийната си инфраструктура, макар че вече предостави на Москва собствеността и контрола върху Бургас – Александруполис – нефтопровод, който ще минава не през държавата България, а през някаква транзитна територия, охраната на която по едно време Р. Петков договаряше с руски силови фактори в Москва...

България предостави инфраструктурата на ядрената си енергетика на Москва (включително горивото) за остатъка от този век. Обвърза се с “Газпром” в един нов суров договор за 35 години напред, 5 години преди да изтече стария, благоприятен за нас договор... Казват, че трудно вървели преговорите за газопровода “Южен поток”. Дай Боже да вървят трудно! Защото ако след отпътуването на Вл. Путин от София се окаже, че вече не притежаваме и газовата си инфраструктура, че още един чужд поток ни е прегазил, оставяйки ни пари “за семки и бонбонки”, това наистина ще бъде края на възможността да запазим какъвто и да е ресурс за национален суверенитет и за национално достойнство.

“Южен поток” – да, разбира се! Под български контрол, под междудържавен договор. Това е позиция на европейска страна. Възможно е обаче да стане и според прогнозата на руския посланик в Брюксел Чижов. В навечерието на българското членство в ЕС този господин иронично заяви – “да, България ще бъде наш “Троянски кон” в Европа”. Сърце не ми дава да го опровергая – като гледам какво става.

И все пак, глупаво ще бъде – дори и за социалистите ще бъде глупаво – да имаш място в Европа, да имаш реалния шанс да живееш добре, да си усетил вкуса на свободата ... и да се продадеш барабар с парцалите на ... “суверенната демокрация”. Защото връщане няма да има! Късметът да си част от Европа не е глупаво птиче, което ще каца на рамото на българската политическа класа всяка сутрин, след като тя се е разбудила в махмурлука на поредната идиотщина, направена от алчност, простотия и раболепие.




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: templar
Категория: Политика
Прочетен: 3518727
Постинги: 428
Коментари: 2648
Гласове: 10558
Календар
«  Януари, 2022  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31