По повод чудесната статия на Радан Кънев http://radankanev.blogspot.com/2008/01/blog-post_24.html , вместо коментар пускам "некой съображение", всъщност един текста, който започнах преди време и завърших днес.

 

 „Защо българите сме такова калпаво общество, защо не успяваме да докараме нещата си докрай, а постоянно се лутаме, зареяни в пъпа си?.

 

 „Защото нямаме фамилни гробници. Плитки са ни гробовете...”
(интервю с богослов 1997г.)

 

Българските гробища са потресаващи. Ние като че ли не погребваме близки, а изхвърляме чумни трупове на края на града – често всеки от едно семейството в различен гроб, според обстоятелствата и близостта до автобусната спирка. Внуците на покойника не стъпват втори път на гроба му. Почитта към предците се ограничава до едно поколение назад – от деца към родители... Гробищата не са място на среща с предците, на почит и духовно общуване, домът, където по Божията промисъл неизбежно се събира цялото семейство, поколение след поколение. Нямаме принадлежност към род, семейство, усещане че си брънка от една дълга и вечна верига, без която нямаше да те има и към чиито души имаш синовен дълг – най-малкото един заупокоен християнски обред от време на време. Колцина от нас се молят за душата на пра-дядо си, когото не си спомнят? А в белия свят гробищата са прекрасни паркове, места за разходка и размисъл...

 

Българите живеят само в сегашно време. Те са оперирани от осмисляне на миналото и грижа за бъдещето, от усещането за времето като неразривна величина, вектор, от който днешният ден е само точка. При повечето от нас този естествен вектор е скъсан по средата. Хората в България днес имат производствен дефект -  имат само половината от скъсаното цяло,  резултатът е  възпалено светоусещане.

 

Едното парче от скъсаната нишка на времето е българското историчарство – наивно преклонение към миналото и омерезение от настоящето. В главите на тези хора има само героична история, мъдри държавници, величави победи, респектираща древност,  а моретата които мият бреговете ни са повече отколкото на глобуса. Успоредно с тази представа съществува убеждението за днешният ден като време на корумпирани политици, порочна държавна система, нация без бъдеще, натикана в ъгъла на историята от силните на деня. Бог Тангра стои по-високо от парламентаризма. Минало и бъдеще нямат нищо общо, те са противоположности.  Нека обаче не се заблуждаваме – ключовото изживяване на историчарите не е възхищение от миналото, а оправдание за неудачното настояще.

 

Другото парче от скъсната нишка е революционния хъс . При този подвид се усеща едно гъделичкащо тържество на Аза. Едно самочувствие, че ние сме тук и сега и всичко зависи от нас. Ние сме умни, имаме компютри и свободен пазар и ще живеем в по-красив, справедлив и богат свят, без да се ограничаваме от „оковите” и предрасъдъците на миналото. Традициите и ценностите на миналото се делят според това дали ние с висшият си Аз-разум ги разбираме и имаме непосредствена полза от тях днес. Ако да – ок.  Ако не – значи са отживелици и следователно ненужни (например кирилицата и религията) . Хората преди нас са били по-невежи, науката и човешката мисъл не са били развити както днес и затова малко можем да вземем от тях. Всичко започва и завършва с нас. Започва, защото ние сме най-умните досега, а завършва, защото децата ни кой знае с какви познания ще разполагат... Има една трудно разбираема евангелизаторска страст за сриване на старото и обръщане на света в новата вяра – релативизма. Злобата срещу миналото, традициите, установените порядки и институции има различни корени, но общото е, че тези хора се опитват миналото да не бъде част от тяхната личност.

 

Тези два мисловни типа си поделят българското общество. Липсва критична маса хора, които да носят консервативно светоусещане. Светоусещане защото не принадлежи на рационализма, а на здравия разум, а това са две различни неща.

 

-         Божият свят е прекалено сложен и необятен за едно човешко поколение и една отделна личност. Затова осмислянето му е постижимо само чрез натрупване на опит, мъдрост, мисъл... и предаването им генетично, интуитувно, а и исторично от поколение на поколение.

 

-         Има отношения, ценности, символи, институции ...чиито смисъл е непонятен от гледна точка на днешния ден – струват ни се ненужни и отживели. Тъкмо заради тази необятност на Божият свят от една страна и ограниченост на отделния човек (поколение, епоха) от друга, трябва да сме предпазливи когато отхвърляме традициите. За някои от тях може би сме прави, но за други  може би сме прекалено глупави и самоуверени за да можем да ги разберем.

 

-         Времето има естественото свойство да отсява плявата от зърното. Само качествените и наистина стойностни структури, отношения, ценности... оцеляват в поколенията. Останалите биват подменени или забравени. Тъкмо затова следва да имаме уважение към времето и традициите – за да се закрепят и просъществуват толкова време, явно е ча са съществени за хората и носят своето основание, пък дори и то да не е толкова очевидно за отделния човешки разум.

 

-         Когато оценяваме с нужното уважение наследените от поколенията преди нас традиции, ритуали, институции, ценности и обществени отношения, след като си дадем сметка, за тяхната трайност във времето  (знак за вероятен смисъл) та тогава, все пак можем да преценим или да усетим с душата си, че някои от тези наследени парадигми са остаряли и  не са докрай адекватни на днешният ден. Някои от „заварените положения” трябва да бъдат променени и обогатени с нов смисъл, а други вероятно – изоставени и подменени с нови. Ние също несъзнателно създаваме нови „норми”, които нашите потомци ще наследят, и ще отсеят кои  да предадат нататък.

 

-         По ирония на съдбата, консерваторите, са единствените еволюционисти в съвременното общество. Те са преди всичко против революционните промени, при които човекът, неудовлетворен от завареното статукво го срива изоснови и започва да гради нов живот от нови хора с нов морал. Както вече казахме, всяко поколение вижда двуизмерно, ограничено от емоциите на днешния ден и за това не способно да изгради света от кота нула. Магията е в еволюционните промени, при които с пиетет към съграденото от предците, завещаното ни общество се надгражда и развива към по-добро.  От нашето поколение не се изисква нищо повече от това, да закачи своето карабинерче на края на веригата изплетена дотук от предишните. И на свой ред да предаде края на веригата на децата си.

 

-         Християнството като религия определила светоусещането на европейския свят (днешният „pax romana”) вижда Божия промисъл у всеки отделен човек, а почитта към родителите е първата Божа заповед след онези за самия Бог. Тази почит не означава да се грижиш за старите си родители, а има смисъл в безсмъртието на душите, в неразривната връзка с духа на предходните поколения. Под „баща и майка” се  разбират всички предци, затова повечето книги от Вехтия и Новия Завет започват със скрупольозно изреждане на предците чак от Адама. Защо тогава днешните либерали се съпротивляват срещу изтъкването на предците и семеството  - естествен  източник на  добродетел, а държат добродетелта да произлиза само от вторично създадените закони, права и свободи. Тези два източника на добро – предците и законите не си противоречат, а се допълват. Без едно от двете доброто остава непълно.

 

 

-         Вероятно съпротивата срещу изтъкването на произхода се дължи на криво разбран егалитаризъл, на разбирането, че всички хора са свещенно равни и имат равни възможности и права. Либералите (които впрочем най-често се вместват в дразнещото за тях понятие  „човек от добро семейство”) изпитват солидарност към всеки „без произход” (например изоставен сирак, дошъл в града с една риза на гърба си) който би имал качествата, усърдието и шанса да постигне нещо в живота, да се занимава с бизнес или политика и да бъде десен и щастлив. Вероятно либералите си мислят, че консервторът, гордо изтъкващ своя произход е настроен да декласира такива хора -  крещяща несправедливост. Ако наистина така си мислят, не са прави. Ценността на всеки човек, заради Божественото у него (а не толкова заради Конституцията)  е неизменна. А талантът, способностите, мъдростта и всички добродетели са преди всичко въпрос на нещо „капнато отгоре”, както песента за птичките и красотата на пеперудите. Така че никой не е „декласиран” и гледан отвисоко заради произход.

 

-         Произходът обаче е нешо от което не можеш да избягаш. Той е предпоставка. А „високият произход” е висока летва, ангажимент някаъв, очакване. Дали ще спазим този ангажимент, дали ще прескочим летвата или ще се спънем си зависи от нас. Усещането за произход не ни прави по-свободни, но би трябвало да ни прави по-отговорни, защото освен от свое име пребиваваме и с името на предците, които нямат как да се защитят. Част от душевността а предците се предава на нас генетично. По-голяма част наследяваме като социални норми. Човек израсъл в културен дом, с класическа музика, голяма библиотека с много много книги и маслени портрети по стените, завършил добро училище има повече предпоставки да стане културен, грамотен и учен, отколкото някой израсъл сред чалга и „7 дни спорт”. Това не е заслуга на първия, нито вина на втория. Просто стартът не е равен. Затова вторият, ако пробие заслужава повече възхищение. Произходът не е задължителен, но когато го има е наш дълг да  го „честваме”, като сме достойни за него.

 

 

-         Усещането за произход означава преди всичко да мислим за себе си като за брънка от верига, нашите предци да бъдат осъзната част от нашето „аз”, като съдници и помощници, които винаги присъстват.  Т.е. дори ако предците ни не са „знатни”, самото познание за тях, съжителството с духа им ни прави по-добри и отговорни. Може би тук се крие и част от очарованието на традициите, ритуалите. Например архаичното православие. Когато се молиш на същия бог, в същия храм и със същите думи, с които го е правил дядо ти, а преди него неговият дядо... сякаш всички те присъединяват своя шепот към молитвата ти. Молитвеното единение с душите на предците е неописуемо чувство. То ни зарежда с вяра, че някога, след 200 години някой наш пра-внук ще помене нашата душа, ще се помоли за нашите грехове и на свой ред ще потърси застъпничество. Хора, които не познават или пренебрегват предците си са лишени от тази благодат... „почитай баща си и майка си...”
защото
"Времето е в нас и ние сме във времето. То нас обръща и ние него обръщаме..."

 

Сходният произход предопределя и сходен светоглед. В химията има едно правило „Подобни се разтварят в подобни” Съвсем естествено е в една човешка микрообщност да се обединят хора със сходен произход, биография и битие. Така например, когато научих че бащата на Радан е учил в 22-ро училище, а самия Радан – във Френската, дистанцията ми към него се скъси повече, отколкото ако бяхме ровили заедно снега в Долна Митрополия. Майка ми е завършила 22-ро, аз съм учил в 22-ро и после във Френската. Тези обстоятелства са внесли специфичен микроклимат и „субкултура”, в неговото и в моето семейство. То е нещо, което не може да се опише точно, но усещането за:

а)снега, който хруска под краката ти докато прекосяваш Мадарската градинка в черна  безлунна сутрин,

б)камбанката, с която се обявава голямото междучасие (22-ро),

в)надписите „Biasna strelba” (каквото и да значи),

г)диктовките на Въртигоров  и

д)лафовете на Торлакова (9ФЕГ)

и още много такива елементчета превърнати в навик, „каляват духа” по специфичен начин, набиват в главата уникален код, който ме кара да мисля, че с Радан мислим еднакво по много въпроси, които не се налага да обсъждаме.

 

При равни други условия бих предпочел за компания, работа, политическо представителство някой, чиито родител е учил в 22-ро, а той във Френската, пред някой, който има друга семейна среда.. Просто разбирателството ми с единия ще е няколко обиколки напред, които с „външен” човек ще трябва да наваксвам с месеци или години.

 

И ако съм прав, че сходната  лична биография и семейна среда естествено сближава хората, като формира у тях сходни нагласи, то защо същото да не важи с пълна сила за произхода, т.е. за семейната среда не в едно, а в няколко поколения?

 

 

Аз съм внук на дядо си. Безспорен факт. И нима това е идеал за бъдещето на България, който оправдава перченето ми с обществена дейност? Може би е предпоставка, защото дядо ти е бил обществено ангажиран градски човек, а не си е дялкал клечка край друма.  Или може би тази обществена ангажираност те е осенила една нощ докато си спал, а не е възпитана ден след ден в семейната среда, която дядо ти е създал?

 

Убеден съм, че мигът на онази тъжната усмивка, с която дядо ти попари детския  ентусиазъм от първия урок за партизани, е повлиял на светоусещането ти повече и по-трайно от всички съвременни Саркозита и Путиновци, които идват, събират възхищение и възмущение и си отиват.

 

 

Нима дядо ми се е определял просто като внук на своя дядо? Нима идеите му за обществена дейност са се формирали въз основа на факти от 70 години преди неговото време? Едва ли. Предполагам, че идеите на дядовците ни са ферментирали от доста повече години, най-малкото от 1762 насам...иначе нямаше откъде да намерят сили да изпълзят от калната османска провинция.

 

Ако сме внуци на дядовците си, дали ще бъдем дядовци на внуците си???  Това не знам. Но знам, че  ако не сме внуци на дядовците си, няма да продължим оттам, докъдето те са стигнали, а ще се напъваме да започваме наново.  Нашите внуци на свой ред също ще започнат от колелото и топлата вода. .. и напредък няма да има. 

 

Трагедията (и комедията ни) днес не е ли че дори не знаем за тези речи на дядовците, които цитираш? Мислим си че всичко дясно започва и свършва с Иван Костов и мантрата „репресивния апарат на бившия комунистически режим” ... И затова все почваме отначало и както сам каза наскоро „се учим на демокрация”.

 

Ако не сме внуци на дядовците си, Стоилов ще си остане най-високият връх на българската десница.  Не защото е нещо изключителен. А защото е нормален. Защото е влязъл в парламента с ясното съзнание, че влиза в храм на свободата, какъвто не е имал дядо му  и неговия дядо...  И пристъпяйки прага му, чества  паметта им и успокоява душите им. Защото за разлика от „идните поколения”, които са виртуални, „дядовците” са истински и гледат строго от обраслите в троскот и забрава гробни плочи.  Пред тях нямаме авторитет, а и рано или късно ще им се появим...на една ръка разстояние ;)

малко краен, но интересен:)

По мое скромно мнение и консерваторите, и либералите имат своето място и роля за развитието на обществото. Добре е от време на време да се сменят... на политическата сцена. Не само, за да не е "монотонно" еволюционистично (което не винаги е = "прогрес", т.е. към "по-добро") или прекалено радиокално (disruptive), за да не побърква големи групи от хора, по-рождение "по-бавни":))

За произхода: смятам, че той е важен повече за личностното развитие и по-малко за общественото такова. Затова, според мен, обществено трябва да се поддържа юридически (абстрактен) егалитаризъм, както и позитивна дискриминация за родените с "по-неизгоден" шанс.

Относно представителството (включително политическо): общия произход не е гаранция, нито израстването в сходна среда. Пример: Ники Василев ("малкото фюрерче") е завършил гимназията, в която сме израсли интелектуално, духовно, че и физически с брат ми. Това, очевидно, не ме/ни прави кой знае колко "сродни" (освен английския, може би и желанието да откриваш грешки в скудоумните табели из институциите:)) Даниел Вълчев е учил в същата сграда, в която и ние. Макар и "присаден" наш съгражданин, не виждам да е бил повлиян от един дух на съобщество, което все още ни преследва... нас, другите:)) Дълга и противоречива тема. Да не говорим за 9 ФЕГ:))

Нека обаче размисълът продължава. Той може да ни доведе до нови или неочаквани изводи:)

Поздрави за постигна!

Драги Темплар,

Ако и да си консерватор, а аз социалист, все пак има неща, които не можем да променим. Едно от тях е традицията.
Аз съм съгласен с извода ти за ролята на традицията в едно общество. Това, с което не съм съгласен, е е опитът ти да докажеш, че такава няма. Разбира се, че в нашето общество има приемственост и традиция, но на КАКВО?
Откъде нашият народ да има демократична политическа традиция? От епохата 1878 - 1944? С безброй военни преврати, контрапреврати, македонски терор, червен терор, цанковистки терор и пр.? Или може би имаме традиция от периода 1944 - 1989? Обществената ни традиция е резултат за добро или лошо на традицията заложена 1878 - 1989. Каквото толкоз. Хайде да видим какво можем да направим с него, вместо да си бъркаме в генеалогиите.

Искрен, но за щастие неверен откъм съдържание текст - поне в частта си за гробищата, която ме накара да се замисля най-много.
Не е справедлив авторът с мазохистичните нотки относно калпавия народ, който не си уважава предците и корените и, както показвали гробищата. Въобще не зная каква е тази страст на т.нар. консерватори (какво консервират, апропо - статуквото на прехода ли?) да хулят народа си, но това е друг въпрос.
Да, нямаме читави гробищни паркове, но това е част от цялостните урбанистични проблеми на градовете ни и само по себе си не е основание за изводите направени от автора.
Да, нямаме семейни гробници, но нека авторът си припомни:
- че Задушница е едно от най-значимите събития за православните българи за разлика от други християнски народи;
- какво се е случвало в България в епохата, когато на Запад са правели семейните си гробници - ислямският феодализъм не е най-добрият стимул за християнска гробищна урбанистика;
- бежанската драма - и пак много хора, напускайки завинаги родния край са взимали костите на свои близки, за да ги донесат в България;
- 50 години умишлено разбиване на религията и после 18 г. подигравки или грозно използвачество;
- разбиването от комунистите на семейния модел на българите, унищожаването на селото, а сега вече и на малките градове;
- емиграцията;
и т.н., и т.н.
Та не е прав авторът, за щастие, и мога само да съжалявам, ако хората около него са му дали пример да вади тези си заключения. При мен е съвсем наобратно - виждал само почит, уважение и памет. Но човек трябва да общува повече с бабите - като се заговори толкова за дядовците, не е редно да ги пренебрегваме :)
За съжаление хубавите български баби с малко официален трудов стаж и много опит в граденето на семейства и хора си отиват, а новите са едни уморени и употробени соц-бизнес дами.

... в написаното от нас. Нали все сме от Френската:)

Съществената отлика е, че ти си религиозен и това не е малко. Но аз признавам разсъжденията ти. Все пак държа на своето - смисъл да сме внуци на достони хора има само ако претворяваме нещо от достойнството им днес, оставяме нещо за утре, и добавяме нещо наше.