
Един от идеолозите на „Новата култура” беше казал, че „Ние сме това, което притежаваме”. Друг от същото течение допълва: „ Ние сме това, което ядем”. 14 февруари прилича на Йерусалим – града на трите религии, всяка със собствено отношение към света, в който живеем. Затова може би не е неуместно да перифразирам горните цитати:
„Ние сме това, което празнуваме”.
В римската базилика „Св. Климент” са положени мощите на Св. Кирил Славянобългарски, чието успение православните християни честват днес. Над каменния саркофаг има стенопис, който изобразява Светите братя коленичили пред трона Господен, а Вседържителят държи книга, написана на глаголица. С делото си Св. Кирил направи възможно да свидетелстваме за Божията любов на езика на дедите си. Затова едва ли има по-подходящ празник на любовта от 14 февруари. За православните „консерватори” празникът е особено тържествен, защото е в навечерието на Великия пост – времето в което осмисляме изкушенията – телесни и духовни, и нашето отношение към тях.
В същия ден mainstream-ът или градската „средна класа” празнува свой ден на „влюбените”. Този празник е непознат за техните родители и би възмутил техните прабаби и дядовци. Но времената се менят. Днес „позитивните” герои са граждани на света – отвъд границите, традициите, националностите, дори отвъд половете – млади, напористи, образовани, повърхностни, забързани... Ядат хамбургери или пък природосъобразни храни, носят дрехи от рекламирани марки. Може би терминът „wellness култура” най-точно ги характеризира. Те искат всичко сега, защото животът е кратък и удоволствието, което смогнем да изпитаме, е единственото, което остава от него. И за тях вероятно е точно така. Повечето се отнасят позитивно към религията (най-често вярват в „някаква сила”), но не и към Църквата – за тях Бог е един и няма значение кой как го слави, след като всички религии ни учат да бъдем добри, останалото определят като “попски глупости”.
Обществените низини, които мечтаят за луканката от 1 лев също имат свой празник – Св. Трифон по стар стил, наречен от тях кощунствено „Зарезан”. Той също е празник на своеобразна любов – към самозалъгването. Тези хора няма да разнообразят с духовност ежедневната хедонистична “литургия” с туршията, чалгата и ракията, но днес ще се наквасят някак си по-празнично. Някак по-тържествено ще пуснат пердето, за да скрият нелицеприятни истини за себе си и да обвинят Иван Костов и „онеа у парламента” (които самите те избраха, ей така напук) за всички несгоди – свои и чужди. За тях няма религия, но има някаква смътна „национална традиция”, чиито идоли са лекьосана покривка от “Балкантурист”, пирографирана бъклица, двулитрова пластмасова бутилка с жълтеникава течност…
Ние сме това, което празнуваме. Но ако общественият и медийният дебат днес се води само между „отборите” на Св. Валентин и Трифон Зарезан, то няма защо де се чудим, че обществото ни е на този хал.
14.02.2007
14.02.2008 08:49
Приятно съм изненадан (вероятно само защото отскоро чета блога).
и колко още може да се сриваме
и до кога
и до къде
"отборите" за които пишете нямат тези терзания, навярно опиянени от собствената си самодостатъчност, пределност или забързаност ...
а първите, различните, постигнали същността на значимото и непреходното ... те какво да правят ...
14.02.2008 09:39
Така нареченият "ден на влюбените" е всъщност ден на католическите и протестантски педали. ижте довечера репортажите за празника и ще се убедите в това.
Възмутен съм от описанието на хората, които биха почитали св. Трифон, поради което няма да го коментирам.
Хайде сега прочети бавно и внимателно написаното за Св. Валентин. Сега разбра ли моето отношение? Ако си тъп и не разбираш от сарказъм, ще ти го кажа в прав текст: че аз негодувам май-много и с цялото си сърце и душа точно срещу тази чуждопоклонна повърхностна безмозъчна простотия "Св. Валентин" (сигурно си мислят, че свети е първото му име, а Валентин - второто), срещу която пишеш ти. И изобщо не оправдавам "влюбените" зомбита, а дълбоко ги съжалявам. И съжалявам страната и народа им.
Колкото до алкохолизираната паплач с бълкиците и чалгата, те са друга тема. Само забележи, че не съм почитането на Св. Трифон, а против правенето му по стар стил, с акцент варху напиването. Защото той е мъченик за вярата, а не персонаж от Шоуто на Слави.
Обаче от Трифон Зарезан и Банго Валентин :) предпочитам първия! Дори и поначало да си е хубав празник, св. Валентин (както и Коледа) в България е преекспониран и се превръща в празник за търговците. В Германия, например, няма такава истерия.
14.02.2008 11:27
А луканката не беше от един лев, а от дванайсе. Плодовата беше 2,85 лв. (за седемстотин грама), гроздовата 2,95 лв., сливовата 3,10 лв. С бирата обаче беше зле положението - само светло, с едни парцалчета дето плуваха вътре, и чат-пат Шуменско или Загорка, ако си приятел с бакалина. Демокрацията изобщо се отрази добре на бирата - цивилизационен скок в западна посока.
Ние сме, прочее, влюбени всеки четвъртък, at least.
14.02.2008 14:34
2. Conservative - избрано
3. ЕДИН ЗАВЕТ - потомците офицерския корпус на Царство България
4. Стара София
5. 100-те книги
6. Българска патриаршия - Св. Синод
7. История и политика (блогрол)
8. Радан
9. Комитата
10. Sulla
11. Нашето детство
12. Изгубената България
13. Ic Xс Niка
14. The Monarchist
15. Задочните репортажи
16. Музикалните хроники на един немузикален човек
17. Светослав Малинов - член на ЕП
18. Сергей Петров - Араджиони