Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.03.2008 09:41 - Куй
Автор: templar Категория: Политика   
Прочетен: 3825 Коментари: 7 Гласове:
0



д-р Любомир Канов
в-к Гласове

В нашата родина върлуват куйове. Тази дума е производна от името на балканския престъпник Куйович, който неотдавна дефилираше из храма на българската Темида с насинено око и показваше на правосъдието, а чрез него и на целокупния български народ, средния си пръст. Аз бих нарекъл това, което той показваше, “куй”, а като разширително понятие бих сложил този феномен и подобните нему индивиди с такава вънкашност и поведение под името куйове. Ще се опитам да се изясня по-долу.

В древна Гърция са върлували химери: хибридни същества, съчетаващи в себе си змии, лъвове и птици. В България обаче е друго. Тук по времето на “социализъма” господстваше един антропологичен тип, една късна форма на обезобразяване на човешката природа, при която индивидът уж принадлежеше на вида homo sapiens, обаче нещо беше фундаментално сбъркано във външния му вид, в пропорциите на тялото и главата, гласът му не звучеше като човешки глас, а като квичене, особено когато този човекоид се изкатереше върху партийна, пък и върху каквато и да е трибуна или даже обикновена маса, застлана с червен плат. Назидателно квичене: ето как звучаха тези дискантни гласове, извиращи сякаш от подземията за мъчения, където би трябвало да слагат онези, които осакатяват родния език с уродливите си диалекти. “Грумпове” наричахме тогава тези индивиди, които бяха успели да захапят със зурлите си не само цялата държава, но и всеки един от нас по такъв начин, че всички ние, сравнително образованите хора от градски произход, бяхме натикани на дъното, откъдето те бяха изпълзели, и бавно загивахме, пропивахме се, бивахме разстрелвани при опит за бягство през граница или изгнивахме по лагери и затвори.

Върховният грумп беше Тодор Живков. Той беше прототипът на тази порода, която, по израза на една много изстрадала по лагерите жена, “похаби българския народ”.

В последващите години на т.нар. “преход” обаче се появи друго изчадие от сякаш неизбродимата лаборатория на негативната селекция, която ни завеща “соцализъмът”. Това беше мутрата-мутант от бойните отряди на гальовно именуваните “органи” и “служби” на привидно разпадналата се живковска Държавна сигурност. Неопитността на нашите тогавашни демократи или пък тяхната принадлежност към “саморазпусналия се” апарат за репресии попречи на онези, които тогава взимаха политически решения, да разберат, че криминалното и “органите” са двете лица на едно и също нещо. Не бяха чели Солженицин, нито Вадим Шаламов, не бяха проумели дълбокото развратяване на личността при комунизма, нито сродството на различните видове престъпления срещу човека, срещу собствеността, срещу семейството, срещу вярата, където криминалният човекоид беше повишен в чин помощник на човекоида-чекист. Те, криминалните, бяха провъзгласени от сталинистката система на изковаване на новия човек за “социално близки” и подлежаха на социалистическо “превъзпитание” по Макаренко, докато класовият враг подлежеше единствено на тотално изтребление заедно с целия си род и начин на живот. Тази връзка не беше разбрана, ужасно много пяна се появи по ъглите на устата на хора след 10 ноември, които мразейки съветското, бяха забравили за великите страдания на руския човек под комунизма и не се бяха поучили от опита в злото, което велики писатели страдалци разказаха на цялото човечество. Този опит съдържаше в себе си ясната истина за симбиозата между подземния свят и репресивния свят, за общия им произход и неизбежната им близост, стигаща до споделена “лирическа” сантименталност, за общата омраза на “блотные” и “оперативните работници” срещу интелигенцията и свободата, защото и едните, и другите извършваха в лагерите на ГУЛаг абсолютно същите престъпления: убийства, кражби и измами, само че в несравним мащаб.

Умилителното отношение на кагебиста към “блатаря”, т.е. битовия престъпник, е отношение на много голям и опитен убиец към по-малък брат, включително до степен на пиянско просълзяване, когато сантиментално вият блатарски песни, джарейки на китара. Това е така, разбира се, защото кагебистът, за разлика от неговия европейски братовчед ­ нациста, не умее да свири на пиано... Малко бяха чели нашите демократи, малко бяха страдали, малко бяха проумели от същността на злото и затова пропиляха народната енергия в празна реторика, вместо да разберат, че пред тях стои като истинска заплаха не БКП, която наброяваше 1 000 000 души и заедно със семействата си бяха половин България, а именно кадесарско-престъпният конгломерат с всичките му криминални и политически разклонения вътре и извън страната. Нима нашите демократи не разбираха, че всеки живееше в страх от тайните служби на властта, че всеки можеше да бъде завинаги изтърбушен и канибализиран от агентите на Шесто, даже и да е нещо в йерархията на държавата? Дори дъщерята на Големия грумп ­ малкият грумп Людмила Живкова ­ не можеше да разчита на пощада и закрила. Представете си, че даже да бъдеш грумп в процеса на еволюция на престъпния режим беше станало вече недостатъчно, за да се спасиш от дългата ръка на “органите”, от всевиждащото им око, от тоталното подслушване и следене и от доносите на всеки срещу всекиго!

Дълъг и труден е този анализ: защо българските демократи не видяха и не дефинираха ясно опасностите срещу бъдещето на вече разнебитения си и похабен народ? Защо вместо да подплашват и разединяват хората по принципа “червен срещу син” и да карат милиони хора да се страхуват децата им да не бъдат подложени на онова, на което ДС обрече децата на “буржуазията”, не поведоха всички заедно, целия народ, срещу репресивния апарат? В края на краищата жестокостите, лагерите и тоталният контрол над цялата нация се извършваха в продължение на цели десетилетия от съвсем конкретни хора, които така успяха да се скрият зад гърба на една фиктивна партия. Всъщност имаше само две неща: Политбюро и ДС, всичко останало беше фикция и дребни български хитрости.

Даже Политбюро се страхуваше ако не от ДС, то от КГБ, нямаше недосегаеми. БКП означаваше тогава, че Андрешко беше влязъл в Партията и Партията беше влязла в Андрешко и това беше само една форма да бъде допълнително покварен един народ, свикнал да оцелява, без да визираме тук партийните секретари, извършвали истински злини нерядко под натиска на ДС и заради собственото си оцеляване. Но понеже демократите не успяха да го проумеят, след първите години на митинги и на “кой не скача, е червен”, върху главите на цялото население се стовари, ако не юмрукът на Партията, то юмрукът на мутрата. Или ако го кажем другояче, тайният по-голям брат ­ Голямата мутра от службите, се скри в дълбочина, скри се в полицията и в новите “органи”, необезпокояван от разобличаване и лустрация, и насъска от подземията на своите тайни убежища малката мутра, битовия престъпник, битовата репресия. Целта беше да се компрометира идеята за свобода и да се асоциира демокрацията с разгула на престъпността, което ставаше или със съдействието, или чрез бездействието на бившите “професионалисти” от ДС, които необяснимо как останаха или в новите органи на властта, или пък като тайно внедрени в структурите на раздиращите се от свади и междуособици десни партии, парламенти и правителства. През тази епоха хибридизацията или наслагването на двете престъпни типологии ­ тази на кадрите на ДС и битовите престъпници, една върху друга беше пълна. Напр. ДЛ (доверено лице на ДС) става бос на престъпен бизнес, свързан примерно с контрабанда, заедно с брат си тираджия, който също е бивш доносник на ДС, забогатява неимоверно и бива не след дълго убит като псе пред собствения си офис, вероятно от мутра, никога неоткрита. (Канибализмът на мутрите не различава свои от чужди, както в предишната епоха беше престанал да жали дори високопоставените грумпове; все пак говорим за истински убийци, за които чуждият живот не значи нищо.) Спортисти, главно от силовите спортове, абсолютно развратени от живот на заплата и привилегии от “силовите министерства”, абсолютни противници на всяка производителна форма на труд, след закриването на десетки хиляди синекурни, подслушвателни или разследващи длъжности започват изнудвачески и биячески операции, наричани охранителни или застрахователни компании, започват да строят собствени хотели с барове, защото идеалът на живота според тях е да седиш в бара и да пиеш истинско уиски от “Кореком”. Те, заедно със своите еквиваленти от прекрасния пол, дават физическия образ на Масовата мутра на Прехода и въвеждат своя вид сантиментална музика, мода и култура, която днес обозначаваме с понятието чалга. В нея има цигански елемент, защото за разлика от руския, балканският криминал или “блатар” заимства щедро от затворническата култура цигански или турски думи, като мангизи, пандиз, кютек и мариз, както и музикално-танцовите форми на кючека, гъгнивия глас на маането и пошляшката сантименталност, възпяваща изневярата, парите или ревността. Това са по същество блатарски песни, изпълнени в циганско-ориенталски стил, докато, да речем, оперативният офицер от Шесто или Първо главно, който вече е станал преуспяващ бизнесмен, след като изпие 6 водки, все пак ще посегне към китарата, настроена в руски строй, и ще изпее на руски някоя “чувствителна” балада или блатарски псевдороманс. Но в това би се състояла и единствената разлика помежду им. На руски език има израз, непреводим на български: “Вор в законе”. Това означава нещо като “закълнат в кодекса на престъпниците” или спазващ и прилагащ тайните и неписани закони на престъпния свят, които нямат нищо общо с човешките закони. В същината си и офицерът от ДС, и мутрата са “воры в законе”.

Те са завинаги разположени като родни братя в един-единствен закон ­ Зверския закон, защото са продукти на различните лица на Злото.

И ето че достигаме неусетно до наши дни, в които виждаме от телевизора, заврян в лицето ни, един огромен куй, принадлежащ на тежък криминал от сръбски произход, който е тежко замесен в производство и разпространение на синтетични амфетамини и поне 10 години се разхожда необезпокояван из България и света с фалшиви български документи и разрушава мозъка и живота на вероятно хиляди нещастни жертви на амфетаминова зависимост. Какво означава неговият така многозначително издигнат среден пръст? Куят в този случай демонстрира следното:

“Не ми пука от вашето правосъдие, защото нищо не можете да ми направите.

Всички съм ви купил и съм ви продал, знам ви спатиите, знам, че ви е страх да не започна да говоря онова, което знам. Имената, сметките, връзките, каналите още от ембаргово време, а и отпреди това, явките, митниците, производителите, прокурорите, съдиите, следователите, министрите. Свят ще ви се завие, ако проговоря. Оня, който ще измисли как да ме пусне под гаранция, знае колко ще вземе в евро, а ако не ме пусне, знае, че ще трепери с години дали няма да го гръмнат моите хора пред входа му...” Следват нецензурни попържни на сръбски, които са твърде цветисти за цитиране.

Куят е мерна единица за наглост. Той е също обозначение на най-новата разновидност на мутантите, родени от кошмара на тоталитаризма, от спазмите на фасадния и вечно неуспешен преход и от вечно безнаказаното беззаконие. В този смисъл куят може да бъде определен като лице, човек и поведение, освен че като първоначално понятие означава среден пръст на човек с името Куйович. В този смисъл куят е символ на прехода или неговата последна разновидност. За разлика от предишните форми на човекоидност грумп, ченге и мутра, които бяха свързани или с победата на най-долното качество бездарни българи и заемането на властта от тях (грумп), или с тайната власт на най-безскрупулните и подлите измежду тях (ченге), или пък комбинацията на ченге с най-престъпната част от народа (мутра), новият феномен съдържа всичките тези предишни форми, обединени в себе си, съчетани с невиждана досега публична наглост. Освен това за пръв път куят вече се е издигнал и е станал висш държавен функционер, и то с представителни функции, докато в миналото е могъл да бъде само частичен елемент, непълноценен представител на всичко най-отвратително, на което е способен българският народ.

И ето ­ виждаме завършения, обединяващ образ след толкова години мъки, митинги, еволюция и преход, виждаме най-подир крайния продукт:

Грумп по произход, просташки обноски и интелект.

Ченге и доносник по житие.

Мутра в престъпни и чалга наклонности.

100 куя публична наглост + публична длъжност. 

Всичко това заедно е той: куят на нашия Преход.

Гатанка: Познайте, моля, министър кой е куй? 

Тази статия на д-р Любомир Канов е сред малкото качествени опити за прочит на злините от миналото  и техния  принос за настоящето. Не с всичко съм съгласен. Според мен бившите партийци минават много тънко между капките в огромния вой срещу ченгетата от ДС.  Аз смятам, че вината им е споделена. Защото са участвали, гласували, ръкомахали, ръкопляскали и са легитимирали един безбожен режим. Не казвам, че всеки е трябвало да грабне пушка и да се бори. Но в условията на режим - убиец, ако не ти стига смелост да се бориш, то достойната гражданска позиция е неучастието. Пълното игнориране и неучастие в режима. Другото е продаване на съвест срещу цветен телевизор.  Имаше едно прекрасно есе на Коруджиев по темата, което ще пусна скоро. 

Все пак това са мои размисли, от позициите на човек, който е бил на 12г. през 1989. Нямам право да съдя никого за нищо. Мога само да (се опитвам да ) разсъждавам.



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. komitata - добро материалче
06.03.2008 11:03
малка корекция — шаламов не е вадим, а варлам
цитирай
2. rationalnumber - Мале мила...
06.03.2008 13:05
Ае, не ви ли писна ве, хорица...На мене ми писва да ви коментирам писанията, ама се чувствам длъжен пред обществото, мама му стара :)

Абе може ли всеки пробит разбойник, всеки сульо, всяко сръбско наркоманче, да асоциирате с Черния Комунизъм

Психопати такива :) Смешно става вече. Чак ще се засегнат бившите служби, обидно ще им стане дет се вика :)

Всички престъпници са видите ли бивши членове на Партията. Преди 1944 не е имало престъпност, не е имало трафиканти, не е имало репресии, абе въобще - приказно царство-господарство.

И тоя, мамин льольо, квичи "вината им е споделена, защото са участвали, гласували, ръкомахали, ръкопляскали и са легитимирали един безбожен режим".

Ква вина бе, демократ?! За какво да са виновни? Щото не споделят твоите политически възгледи? Щото ако не си десебар, трябва да се чувстваш виновен ли за нещо? За това, че им е предоставена възможност за образование, за реализация, за достоен живот? Защото преди това е трябвало да работят за жълти стотинки и да спят по бордеите покрай Военна болница или да пасат кравите на село, за да имат дворяните и офицерщината какво да хапват? За това ли да са виновни бе, мишко?

Едва ли не, всички са били изтормозени, ама са ръкопляскали, щото ги е било страх. Абе, луди ли сте, кви сте...За това ли явлението "носталгия по социализма" е повсеместно в цяла Източна Европа?

Завиждам ви на ентусиазма, с който лаете всеки ден, аз нямам толкова време и талант, да ви кажа :)


цитирай
3. templar - Горният коментар е христоматиен
06.03.2008 14:50
Ще го запазя в златния фонд.
Като изключим някои по-интимни квалификации (жена ми понякога ми казва "мишко") се радвам че наши опоненти ни четат и коментират...
цитирай
4. rationalnumber - Става
06.03.2008 16:06
Окачи си го и над възглавницата, ако искаш...

Ок де, малко по-грубичко беше, обикновено гледам да са по-сдържани критиките, ама ме изкарвате извън нерви, тая вашата десебарска дружинка, мушмороци :)

И както би казал вашият Командир, ако беше герой в телевизионна реклама: "Яжте ми куя четири години и ако не почувствате разликата, ще ви върна парите от наркотрафика"

цитирай
5. анонимен - Стефан
06.03.2008 18:45
Кога пък ченгетата се научиха да пишат и то в интернет! Сигурно са имали специално няколкогодишно обучение в Симеоново.
цитирай
6. анонимен - "Некои фъшкии" ръсят смрад
07.03.2008 01:37
Обзалагам се, че другаря "rationalnumber" е другаря Цветко Цветков - Цеко "шестака" - почеркът е точно неговия.
Ако греша, то тогава е негов ученик отличник.
Да сте ни живи и здрави, случихте на народ...
Ако бяха други, да ви бяха обесили с краката нагоре. Фъшкии ....
цитирай
7. rationalnumber - Ето го и този :)
07.03.2008 14:03
Номер 6 - ето го и поредният новоизлюпен анонимен демократ, дето иска да коли и беси :) Мамин златен...

Смелчаги сте много по блоговете, ама навремето бас ловя, че сте се свирали и вие зад бюрата и сте чакали с трепет да ви дойде реда за жигулата. И сте се облажили от държавната баничка и апартаментче може би сте добарали, ако сте имали щастието да поживеете повечко при "гадния" комунизъм.

Жалкото е, че и децата ви ще израстат лумпенчета и с промити мозъци като вас и държава тука няма да има никога. Но това е положението, sic transit gloria mundi...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: templar
Категория: Политика
Прочетен: 3797820
Постинги: 428
Коментари: 2648
Гласове: 10559
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031