В първия ден на Великия пост на 85 годишна възраст в Света гора почина библиотекарят на Зографския манастир иеросхимонах Пахомий. Старецът прекара последните 42 г. в българския манастир в Атон.

Дядо Пахомий е роден през 1922г. в родопското с. Лилково. На 24 г. постъпва като послушник в Троянския манастир, приема монашество, служи в Троянския и Годечкия манастири. През 1966г. постъпва в Зографския манастир. 

Дядо Пахомий е човека, който запази уникалната библиотека на манастира, съхраняваща безценни за българската история и православието ръкописи от X-ти век до днес. Благодарение на неговата закрила ръкописите не са заграбени от иманяри и колекционери и достигнаха до днешния ден в отличен вид. 

Йеросхимонах* Пахомий отстоява българския характер на манастира при няколко кризи. По време на комунизма и в началото на прехода българските монаси остават под регламентирания минимум и в манастира навлизат сръбски, македонски, румънски и руски монаси. В края на 60-те години е поставен под натиск от румънския игумен да смени печата на манастира на който пише "славянобългарски манастир" и да назначи румънски монаси. Отец Пахомий години наред отказва да подпише протоколите, не се поддава на натиска и спасява манастира за българите. През 2003г. руски монаси са принудени да напуснат скита на манастира, в който са се настанили. Във връзка с постоянния натиск за завземане на Зографския манастир и обсебване на книжното му богатство, няколко пъти са правени опити крехкия възрастен човек да бъде отровен. Не успяват. ..Така, благодарение на стареца Пахомий България запази този най-свят свой духовен извор.

Когато българските тайни служби открадват "История Славянобългарска" и я подменят с копие, Дадо Пахомий е арестуван и съден от гръцкия национален исторически музей. Оправдан е.  Впоследствие старецът позволява и съдейства оригинала на "Историята" да посещава България, но настоява да бъде върнат в Зограф, за да гарантира българския облик на манастира и ангажимента на българската държава към него. 

Монах Пахомий познава всичките над 5000 ръкописа и 20 000 тома в библиотеката. През последните 30 години неуморно обикаля гръцките, сръбският и руският манастири и издирва други, непознати за нас ръкописи, които имат отношение към българската история.

Дребничкият дядо Пахомий заключи за последен път зографското книгохранилище и се пресели при своя брат Паисий, за да ни благославя от небето.

 

Бог да го прости!

 

"...В това време Хилендар даваше данък на турците три хиляди гроша и беше задлъжнял 27 хиляди гроша. И имаше голям смут и несъгласие между братята. Затова не можах да изтърпя това в Хилендар, изязох и дойдох в Изограф и там намерих още сведения и писания за българите. Прибавих и завърших казаните неща в тая историйца в полза на нашия български род, за слава и похвала на нашия господ Иисус Христос...."

йеромонах Паисий Хилендарски 1762


___
*Йеросхимонах е висша монашеска и църковна степен, съчетаваща йеромонах : монах-свещеник, който може да извършва самостоятелно всички тайнства и треби (без ръкополагане)  и схимонах : монах поел велика схима – най-строгия аскетичен режим на монашески живот.

Светла му памет и Бог да го прости дядо Пахомий!

БОГ да прости душата му.
Кои ли след него ще дойдат?
И как ли запазеното ще опазят?
Амин.

Не съм кръстен, не съм и вярващ, но такъв човек би бил канонизиран за светец във всяка една религия! Дано да има достоен наследник! Лека му пръст.

Бог го прибра при себе си. След него какво идва обаче не е ясно. Такива хора показват пътя по който трябва да се движим.

Дано повече такива инатливи българи останат/останем!

Бог да го прости

Може би не място, но има и друга интресна инормация:
"Впоследствие старецът позволява и съдейства оригинала на "Историята" да посещава България, но настоява да бъде върнат в Зограф, за да гарантира българския облик на манастира и ангажимента на българската държава към него."
Защото други хора са обвинявани непрекъснато за връщането на "Историята"...

Гледам последната снимка вече половин час. Това лице е послание за доброта.

Представяте ли си!!! В тези манастири витае средновековно мистериозен и малко митичен дух.Това е странна мисия.Някой замисля ли се???Прдставя ли си го? Там между стените на манастира, в метоси и монашески килии, усамотение,размисъл,тишина. Какво изпитание само на духа, на волята. Да се оттаде човек на такова занимание. Цял ден мисля за това и ума не ми го побира. Поклон пред паметта му!!!


пс:коментара на gantree е скучен и малко ме разочарова!

Ха сега де! Ган да напише забавен реферат по темата... или да се яви в Мюзик Айдъл.

Идеята на този пост е малко по-различна.

Zabelejitelen chovek beshe!

P.S, izvinjavam se za latinicata

малко са хората като него. Дано се намери достоен човек който да се грижи все така всеотдайно за манастира и за българските ръкописи вътре, така както го правеше той....
..."Учени, които са посещавали манастира, за да видят "История славянобългарская" са запомнили завинаги отношението на отеца към словата на Паисий. Казват, че треперел над ръкописа повече отколкото над здравето си."...

Слова Български - Паисий Хилендарски
http://youtube.com/watch?v=wEp8gCYW6CY

Слова Български - Екзарх Йосиф
http://youtube.com/watch?v=Sqxs7E0ugVU

Дано искрата му кротко да припламва измежду учениците му.
Лека му пръст и славна вечност!

Вестта за смъртта на отец Пахомий не се нуждае от коментари. Казаното съм написал само от уважение. Няма нищо за коментиране. Ако имаш нужда от повече информация, виж и материала в Двери http://www.dveri.bg/content/view/6161/33/

Бог да го прости и мир на праха му. Да ни помага отгоре за да осъзнаем какви сме и откъде сме.

Все по-малко са такива хора като дядо Пахомий. Колко жалко, че българинът в стремежа си да смачка другите около себе си, е вече без душа. Няма го християнския дух и сърце. Дано Бог промисли за достоен негов заместник

Бог да го прости!