Вчера беше първата неделя от Великия пост - Неделя Православна. Ще си позволя да припомня едно много известно слово на Васил Друмев - Митрополит Климент, произнесено на този ден преди 115г. Васил Друмев е енциклопедист и ерудит - истинска ренесансова личност с уникална биография и огромен принос в редица области на духовния, обществения, културния  и политическия живот на Нова България. 

* * *

Из слово на Митрополит Климент Браницки и Търновски (Васил Друмев*), произнесено в Неделя Православна през 1893г. Нашият народ, както знаят това и всичките наши учени хора, беше див, скитнически, разпилян, без единство, без отечество, без съзнание целта на своето съществование, без място в историята на народите, а следователно и без бъдуще.   Но Православието, тази Божествена истина, с която именно просветиха народът ни нашите равноапостоли, направи народа ни питомен, събра го в една целокупност, указа му истинската цел на неговото съществование, вкорени в него всичките ония велики нравствени качества, които са най-яка основа на истинско и разумно народно съществование, образува му езикът, като му създаде писменост, книжнина, и по този начин не само отвори път за постоянно умствено и нравствено развитие и усъвършенствование, не само му даде възможност да си извоюва това хубаво Отечество, което се казва с едно общо име България, и да се укрепи в него на вечни времена, но още и да си спечели почетно място в историята на народите, да си осигури трайно бъдуще...

 В продължение на много векове, както знаете, нашият народ беше тъпкан, унижаван, лишаван от всякакви човечески права, лишаван от правото да се учи и да се моли Богу на езикът си, да се нарича с името си... Писмеността му беше потъпкана, книжнината му унищожена, съзнанието му смазано, сам той изложен на всевъзможни теглила, биде докаран до крайно изнемощение и отъпение... Всичко беше насочено към твърде грозната цел — да се затрие от лицето на земята името на народът ни. И за по-сполучливото постигание на тая ужасна цел върху какво най-много се насочваха и трупаха всичките тия грозотии през толкова тежки и жестоки за нас векове? — Върху вярата на българина! Знаеха, вижда се, неприятелите на народът ни, че докогато той си пази вярата, дотогава никакви жестокости и неволи, никакви тъмници и окови, никакви бесилки не могат подкопа и унищожи името и съществованието му, та затуй приемаха с радост всички тия българе, що отстъпваха от бащината си вяра, и ги обсипваха с правдини и богатства, правеха ги големци и властелини, а тъпчеха немилостиво тези, които си оставаха верни на бащината вяра.

Но този измъчен до крайност народ оцеля, братие! Той не се смаза под тежките многовековни теглила, не се затри от лицето на земята; напротив, излезе от тия теглила с нови пресни сили за нов и честит живот, за трайно и честито бъдуще. 

С какво? С какви сили и средства се извърши това чудо? С нищо друго, братие, а само с това, че нашият народ си остана верен на Бога, т.е. остана си през многовековните тежки времена твърд и непоколебим в своята праотеческа вяра — в Православието. Всичко прежеляваше българинът, всичко жертвуваше: и труд, и имот, и живот; едно само не жертвуваше той, макар и да беше излаган на всевъзможни теглила, именно — православната си вяра. [...] 

Благодарение именно на него, на Православието, нашият народ си запазва старата народна доблест, запази си и през най-жестоките за него векове онези високи нравствени качества, които винаги са били негова отличителна черта, отпечатана дълбоко в душата му от Православието, и които и до ден днешен привличат вниманието и почетта на всички, именно: благочестието, високата домашна нравственост, честността, трудолюбието, скромността, любовта и предаността към всичко, що е негово, що е българско, готовността да жертвува мило и драго за общото народно добро, за народната чест и с всичко това запази и осигури съществованието си.
 
Да, братие. Ако нашият народ под натискът на твърде грозните вековни злочестини беше се поколебал във вярата си, беше се отметнал от Православието — той непременно щеше да загине, щеше да се затрие от лицето на земята, както загинаха за него всички ония злочести негови чада, които приеха друга вяра... Ето това е било и това е направило Православието за нашият народ в едни най-тежки, най-жестоки за него времена.  Няма съмнение, че истинският православен българин не може да не се радва от душа и сърце в днешното тържество и да не благодари от дълбочината на сърцето си всеблагаго Бога, задето е укрепил народът ни в Своята Божествена и спасителна истина — в Православието. 

Не може тъй също православният българин да не отдава с голяма признателност хвала и чест на нашите бащи, деди и прадеди, задето те, макар и да са били тъпкани и изложени на тежки неволи през много векове, имали са такава любов към народът и към неговото бъдуще, щото са запазили за своите потомци оная всемогуща сила, която дава живот и трайност на народи и царства, която води към истински напредък и усъвършенствование, която дава истинско благополучие, временно и вечно, която надвива над всички спънки и неволи, и именно — истинската Христова вяра, която не е и не може да бъде друга освен нашата чиста, света Православна вяра.

…Ако нашите бащи, деди и прадеди са считали за своя най-висока, най-свещена длъжност да се не отклоняват от православната вяра, но да я пазят и да я предадат на нас чиста и непокътната и ако тая именно св. православна вяра е спасила народът ни от загинвание, дала му е възможност да си запази името, езикът, книжнината, да се възроди, да излезе тържествуващ от тежките неволи и да си приготви честити времена: ний, честитите потомци, сме длъжни още повече да пазим православната си вяра, да я почитаме и да живеем според нейните изискания. [...] Да пазим Православието като очите си — това е най-висока и свещена длъжност на всеки честен българин.   Запазили сме през многовековни тежки времена Православието, запазил се е и народът ни от загинвание. И занапред: има Православие у нас, има и български народ; няма Православие — няма и български народ. Това е гласът на цялата наша история, на целият наш многовековен тежък исторически живот, глас, който неумолимо тръби в ушите на всинца ни и който указва на бъдущето, напомнюва ни свещените наши длъжности спрямо народът и вярата му...… Ето защо, братие, трябва да се пазим не само от чуждите за нас по дух и вяра, не само от разни католици и протестанти, които така свободно шетат между народът ни и се мъчат да подкопават праотеческата ни православна вяра, но трябва да пазим и над себе си, да бъдем будни спрямо нас си…. 

Да не забравяме никогаж: Има православие у нас - има български народ! Няма православие - няма и български народ!

_________

* Васил Друмев (1841-1901) Учи в родния си Шумен при С. Доброплодни и С. Филаретов. Играе главната роля в комедията "Михал" от Доброплодни - първото театрално представление в България. Участва като музикант в  първия български оркестър, организиран от унгареца Шафран в Шумен. Завършва с отличие Одеската семинария. През лятото на същата година се запознава с надзирателя в пансиона Г. С. Раковски.

През 1860 г. написва "Нещасрна фамилия" - първата българска повест. В историята на българската литература Васил Друмев оставя името си и като драматург. „Иванку, убиецът на Асеня I“ е първото българско значително драматично произведение Когато Раковски създава българската легия, Васил Друмев напуска тайно семинарията и отива в Белград, където се запознава с Васил Левски и Стефан Караджа. Въпреки революционното си минало, Друмев постепенно си променя възгледите и се оформя катo еволюционист - просветител.

Друмев постъпва в Духовната академия в Киев, която завършва с отличие (1869). През 1869 г. отива в Галац (Румъния), после в Браила. Работи като учител и заедно с В. Стоянов, М. Дринов и др. основава Българското книжовно дружество (БКД, по-късно БАН). Става негов действителен член, деловодител и редактор на периодическо списание на БКД. 

През 1873 г. е ръкоположен за йеродякон под името Климент, а от 1884 г. до 1901 г. е първо Браницки, а после Търновски митрополит, ректор на Петропавловската семинария край Лясковец (1878-1884).

След Освобождението взема участие в Учредителното и I-вото Велико народно събрание. Избран е за министър-председател (1879-1880, 1886). Влиза в конфликти със Стамболов и Фердинанд. Бива арестуван, заточен в Гложенския манастир.

Мога да кажа само браво. Напълно съм съгласен с Митрополит Климент, Православието е част от нашата история и следва да си остане така. Трябва да отстояваме вярата си, религията си и езика си. Само така Българите ще оцелеят като народ. Това, което отоманските турци не са успели да постигнат за 500 години преходът от "Социализъм" към "Демокрация" може да направи. :( Едно нещо не можим да отречем, а то е, че Българската Църква е съхранила народа ни.

hangman,

Не "преходът" съсипа вярата на българите, а предишните 45 г. безбожен, противоцърковен, противохристиянски, атеистичен диктаторски режим.

Ако нямаше комунизъм, нямаше да има нужда от "преход". Ако не беше "прехода", за думи като тези щях да лежа в пазарджишкия затвор.

Мхм, там ти е мястото :)
Впрочем, Васил Друмев беше одеско чадо, или бъркам?

биографията му е дадена под черта.

мисля си за днешния космополитизъм (който е нещо добро) и за "демократичните" православни секти.

ама хубаво мисли.
Аз си мисля за разликата между космополитизма (който е нещо добро) и релативизма (който не винаги и не задължително е нещо добро) :)

И още нещо: Понятието "православни секти" е некоректно. От всички деноминации православието е в най-голяма степен монолитно и няма секти.

Винаги ме е учудвала арогантността на някои съвременни български "консерватори". Ако левицата още трудно преживява раздялата с комунизма, десницата не може да се отърси от някои стари фашизоидни елементи, остатъчен монархизма и мита за православието.
Все пак светска държава сме. За българи са се определили хора, които нямат нищо общо с православието - мюсюлмани, католици и протестанти. Кога ще престанем да се правим, че тях ги няма и че само православният българин е истински българин?

беше моят коментар. чудех се как да нарека алтернативния синод, тясно свързан с "десните"...

Православието е традицонното вероизповедание на българите в последните 11 века. Т.е. то е традиционното изповедание. Извън традицията всеки има правото да е сциентолог, мормон или будист, но но може да го вмени на българския народ. Българския народ е традиционно православен, като има отделни групи българи изповядващи други деноминации.

Благодаря ти много за въпроса.

Моето мнение (не задължително това на ДСБ или на "десните хора") е че разколът и алтернативния синод беше не просто грешка, а престъпление на българската десница. Безумна дивотия извършена от хора, които са "номинални православни", без каквото и да е познаване на проблема, без дълбока вяра, невцърковени, гледащи ка църквата като на инструмент за оплитиката на днешния ден и нищо повече. Повече по въпроса съм писал в статията си "Критично за дясното" http://templar.blog.bg/viewpost.php?id=100852

Българският народ е не традиционно, а преимуществено православен, което няма нищо общо със светската квалификация - има православие, има България. В противен случай традиционно изповедание е и ислямът, който е традиционна по твоя речник религия на много българи от 6 века.
Да се сравняват исляма, католицизма и протестанството с вменена религия е....лиготня. Жива и на куб.
Просто се иска ум и историческа памет и тогава може би някой ще си спомни кой е Петър Богдан, Петър Парчевич, Георги Пеячевич и какво са направили те за своята родина?
Дали православни инициираха първия превод на Библията на новобългарски?
Жалка е политическата съдба на тези, които са решили да понесат религията като политическо знаме.

... не приемам тезата на Митрополит Климент.

Първо се съгласявам с анонимен 11 - българските католици имат огромен, непропорционален принос към съхраняването (и дори създаването) на националната ни идентичност. ( А щом нечий принос е непропорционално голям, то нечий друг е непропорционално малък... )

Второ, никога не бих подценил (както правят повечето ни историци) ролята на униатското движение, макар много негови представители да имат душата и куража да се откажат от униатството, за да не делят нацията, прясно обединена в Екзархия.

Трето, самата Екзархия е схизматична в продължение на 100 (и то далеч най-славните 100) години от историята си. Не знам доколко схизматичната православна църква е православна - тук навлизаме в канонично-клерикална софистика, която - макар и важна - не ми е силата.

Четвърто, едно от големите достойнства на епохите на Възраждането и на ранната българска монархия е необичайната толерантност към "иноверците". Аз предпочитам да се гордея с това достойнство и да се боря за развитие на това наследство, нежели с една идентичност, която е следствие на поредица исторически случайности и политически целесъобразности от Средните векове.

И, Last not least, твърде много от казаното от Митрополит Климент не споделям, т.е. не споделям много от аргументацията му. Ако дори бих споделил извода, то не би било със същите тези аргументи. Това не е чудно, защото не можем съвсем да заобиколим прочутие argumentuum ad hominem и да се присетим, че извън ерудицията и официалната си биография, Васил Друмев си остава чужд шпионин, оглавил правителството на Княжеството след два последователни, изнспирирани от чужда държава, военни преврата. Той не просто "влиза в конфликти...", а е съучастник в детронацията на Княз Александър Батенберг, отстраняване с руски пари на кабинета на Съединението, и последвалите опити за подчиняване на българската политическа власт на руския цар и възцаряване в България на прогонено от родината си грузинско мекере.

... е било 1893г, седем години след съучастието на Митрополит Климент в преврата и злощастното му премиерстване. Било е в края на управлението на Стамболов, на което Митрополит Климент е бил върл опонент.

Позволявам си да разбирам публичната му реч като политическа (удобно прикрита зад каноничен повод) и съответно - с политическа цел и внушение.

Политическите цели и внушения, облечени в излишно много от иначе тъй интимното Православие, са били преди 115 години същите, както и сега - проруски и антизападни.

" Ето защо, братие, трябва да се пазим не само от чуждите за нас по дух и вяра, не само от разни католици и протестанти, които така свободно шетат между народът ни и се мъчат да подкопават праотеческата ни православна вяра..."

Да се пазим от "разните" православни Каулбарсовци, от убийците на Белчев и по-късно на самия Стамболов, от покровителите на сърбизацията на Македония и от пробутващите ни сина на грузинския божем "православен" алкохолик, продал народа си (също православен, без кавички) за едно имение и повечко водка, за владетел...

Това е алфата и омегата на тази реч. Съжалявам.

Първите консерватори наистина са руски проводници (не просто русофили, а по-скоро руски агенти) и Климент, както и Т. Бурмов и Марин Дринов безспорно са такива. Все още за себе си не мога да дам оценка на това им поведение през призмата на онова време. Трябва още да чета (не става само с ядене)

Това за толерантността го приемам тоже :)

В същото време, когато 12 века без прекъсване една вяра се изповядва от 95% от даден народ, тя неминуемо става част от националната идентичност. Затова твърдението, че българин = православен, ако се приеме като социологически признак, а не като дискриминация е съвсем коректно.

Доста бегли са ми познанията за българските католици, но хрониките на Охридската архиепископия и на Търновската патриаршия до самия и край показват много упорита борба срещу католическата пропаганда, която не се спира пред никакви средства за да спечели влияние и също е 100% оръжие на чужди държавни интереси. Все пак българските католици (от Чипровския край) са културни и забележително просветени хора със сериозен принос. Униатите са друго нещо - унията според мен е връх на духовното падение на българския възрожденски елит. Но сега нямам време да се обосновавам.

Когато казвам, че православието е част от българската идентичност, задължително правя две уточнения:

1) Българската нация като съвременна европейска нация не се състои само от българския народ (православен), а и от други национални групи с техните традиционни (защото за католиците от Чипровци 5 века си е традиция) изповедания.

2) Правосалвната църква е вселенска и апостолска, т.е. националните църкви са по-скоро политически структури, нежели канонични. Аз не твърдя, че има нещо като "българско православие", а само че православието е най-силния естествен обединяващ фактор на традиционната ценностна система на българите. Не искам нищо повече от признаването на този очевиден факт.

т.е напълно приемам определението "традиционно вероизповедание" и не държа да бъде "официално вероизповедание" . Но не приемам опитите да му бъде отнета характеристиката "традиционно", която е безспорен исторически факт.

Между другото, в Англия към "традиционната" Англиканска църква принадлежат около 2% от населението, и въпреки това монархът е глава на църквата и "защитник на вярата" (част от титлата му) и на никой от 98% католици/протестанти не му идва на ум да протестира. просто уважават традицията.

:-)

Тамплиере или Храмовнико,

При такова едно изложение, наистина приемам тезата ти за традиционност на православието ведно с това, че другите две характерни религии - ислям и католицизъм - не са вменени, а се изповядват по тези земи от 6 века.
Не приемам термина католическа пропаганда, защото и самото налагане на православието е резултат от....православна пропаганда предимно сред славяните. Впрочем още в онези времена използвали православието като политическо знаме.
Липсват ми задълбочени знания, за да коментирам унията.
Категорично не съм съгласен с точка 1. Българските католици НЕ СА друга национална група. Те са българи по дух, произход и образование. Не е никак случайна тяхната силна национална свяст в Банат. Как може те да бъдат причислявани към друга национална група?
Не съм сигурен дали православието е най-естественият обединяващ фактор на българите, но може би това е така за една голяма част от тях. Не бих твърдял това за себе си.
Въпросът с консерваторите не трябва да се разглежда черно-бяло, т.е. те да бъдат наричани руски агенти. Първо нека се запитаме защо най-богатата и консервативна прослойка от българското общество е проводник на руския интерес. За мен въпросът има два отговора:
1. Историческа - традиционната връзка на "Добродетелната дружина" /детската градина на консерваторите/ в Букурещ с руския дипломатически и културен елит.
2. Политически - обещанията на представители на руската дипломация да дадат особен статус на този български икономически и политически елит след Освобождението.
Оттам е цялото сътрудничество на консерваторите с Русия.
От друга страна либералите, които в по-голямата си част са виждали само тъмната страна на руския царизъм и които са трън в очите на консерваторите заради политическите си намерения и произход, съвсем естествено оформят бъдещите русофоби.

... има верни неща в казаното от Анонимен 17. И все пак русофилството е първороден грях на българския политически консерватизъм, в голяма степен непреодолян. Безумията от 1912/13г. са дело колкото на монарха, толкова и на русофилското правителство, убедено, че праволавните покровители (санким Сърбия и Гърция са католически) ще уредят неуредените в договорите отношения справедливо.

НО: първо, съвсем не всички консерватори са съпричастни към детронацията на Батенберг, второ не всички са проводници на руска политика и грузински мекерета след това. Това е грях на конкретни хора, в т.ч. и Митрополит Климент.

Трето и най-важно - има голяма група български консерватори, които изоставят русофилството и застават на съвсем други позиции - Димитър Греков и Григор Начович и последователите им. Има и съществена консервативна фракция от Румелия, която никога не е била русофилска - Странски, Чомаков и пр., обидно наричани "туркофили", но всъщност осигурили политическата подкрепа за Съединението.

... е била твърде често с огън и меч. Съвсем не е преувеличено твърдението, че мнозина православни християни на Балканите са приели османските войски с отворени обятия, защото Султанът е разрешавал православното изповедание, докато западните рицари и кюрета - не.

Дали това е достойнство или грях на местното население - не мога да преценя.

От друга страна, католическата "пропаганда" не е точно инструмент на чужда (разбирай унгарска) ДЪРЖАВНА политика. Там отношенията са малко по-сложни. Нито един български католик не се е смятал за унгарец, по-късно - австриец, поради изповеданието си. Нито един украински католик не нарича себе си "поляк".

Все пак не мога да не се съглася с простото и ясно твърдение на templar - понятието "българин" социално и политически е означавало и означава православен християнин, макар това да не е съвсем вярно:)

Хм, темата за русофилството и първородния грях ми напомни изказването на Любиша Георгиевски за българофилията като първороден грях на македонците ;-).
В интерес на истината русофилството е нещо естествено. Помислете само кой е бил единственият откровен защитник на идеята за разпадане на Отоманската империя и съответно предоставяне на свобода на балканските народи. Надеждата и упованието в Русия, която е опивала българската възрожденска интелигенция не е била насадена с насилие, нито пък е била плод само на пропаганда. Логично е било русофилството да си завоюва сериозни позиции. Както е било логично то да бъде изоставено от някои разумни люде - консерватори, които след Освобождението са видяли в него пречка за развитието на България.

От Консервите бих споменал и Стоилов, Мих. Маджаров (чичо Мишо), М. Балабанов... Всъщност истинския качествен консерватизъм се проявява в Източна Румелия, благодаря че го спомена, защото е важно да се знае.

Трябва да отбележим също така, че много от консерваторите променят отношението си към Русия (например Вазов) след поразиите, които последната започва да прави без свян в държавицата.

Всъщност освен от православен патос (какъвто имам в излишък), пуснах тази реч за да подчертая, че наличието на традиционно и всеобщо вероизповедание е благодат за една неукрепнала и слаба нация. То създава предпоставки за обща ценносътна система и светоглед. Унията е порочна освен заради сериозните канонични грехове, и защото "отцепва овци от стадото". т.е. практически разединява хората.

Такъв проблем не би стоял, ако нацията традиционно беше с разнообразни деноминации (както е Америка, Германия, Англия...Албания (не и Косово)). т.е. там вярата не е част от националната идентичност. Но когато историята се е стекла така, че вярата да е част от националността, тогава късането на парчета от църквата наранява и нацията.

Разбира се това важи за времената на формиране на нация. Днешните католици са достатъчно дипломатични и няма никакво притеснение за резултатите от тяхната дейност. Напротив, пред настъпващия ислям, политическото взаимодействие между християнските течения с апостилическа приемственост (Православни, Католици, до-халкедонци и някои традиционни протестанти) е въпрос на здрав разум.

Съгласен съм с разсъжденията на Хобит за католическата пропаганда.
Все пак нека теглим чертата и да видим какво е донесла католическата пропаганда на българския народ:
1. Фактически тя не го тласка към национална асимилация. Напротив - католическите български общности се асимилират по-трудно от православните /срвн. българските градинарски села около Букурещ с банатските българи/.
2. Католическата пропаганда е спомогнала за повишаване на образователното ниво на българите - фактически грамотността на българите в католическите села е по-била доста по-голяма от тази на православните им събратя.
С последното не искам да внушавам някакви идеи. Ние сме такива каквито сме. Просто смятам, че е предразсъдък третирането на православните българи като истинските българи, а на българите от други изповедания като хора от втора категория, друга група и т.н. Това не е правилно, така не бива.

А пропо, бих помолил автора /Храмовник/ да напише нещо за исляма особено с оглед на съживяването във външната политика на Република Турция на неоотоманската доктрина. Ще ми е интересно да прочета неговото мнение.

С охота. Турция ми е една от болните теми. Неоотоманската доктрина на Турция е опасна за държавните интереси на България. Нещо повече, намирам я потенциално по-опасна от руските попълзновения.

Мисля, че Турция е много далеч културно, цивилизационно и политически от критериите на Европа.
- много е далеч от понятието свобода и демокрация
- цивилизационно няма нищо общо с европейската цивилизация, която е християнска (по генезис, дух, ценности и традиция)
- Турция е огромна държава, чието членство в ЕС би дестабилизирало съюза; "Партията на верния път" ще стане първа или втора политическа сила в европарламента:) Влезе ли огромна Турция в ЕС, балканите автоматично ще станат нейна периферия.

Разбира се за стоящите извън Европа, светска (докога?)Турция е удобен буфер срещу политическия ислям и трябва да си затворим очите че е една ерзац демокрация. Някой беше казал, че "Америка се интересува от това, навсякъде да налага демокрация, но няма време и ресурси да се интересува от нейното качество"... (това казва много и за явлението Борисов, но няма да се отклонявам от темата. )

За разлика от много мои приятели, аз виждам вредата от ДПС не толкова заради ченгесарското им минали и мафиотско настояще, а на пъво място като пряко обслужване на неоосманската доктрина, за което доказателсТвата според мен са очевадни.

Казвам тези неща без омраза и националистически патос. Турция има държавен и политически елит и доктрина, които заслужават уважение и възхищение. Вярвам, че както всяка държава България трябва да има своя политическа доктрина и ясно дефиниран дългосрочен политически интерес, който да защитава. Тя имаше такава ясна политика само по време на втората половина от кабинета Костов (затова, а не заради друго уважавам Костов повече от всеки друг). Първанов направи непростимото, онова, което никой преди него не беше правил - срещу подкрепа за втория си мандат изтъргува с ДПС цели сектори от българската държава и пълната власт над цели региони. (затова, а не заради друго, презирам Гоце повече от всеки друг).

Сега нямам време да пиша повече, но в блога си съм публикувал два подробни анализа на Огнян Минчев, които според мен са много адекватни и изчерпателни. Ето ги: http://templar.blog.bg/viewpost.php?id=94807

P.S. псевдонимът Templar избрах без дълбок умисъл. В момента, когато регистрирах блога ми се обадиха приятели да ме водят на филма "Царство небесно" (отвратителна блудкава социално-релативистка боза, язък за хубавите ефекти) и аз без да се замисля написах templar и изгасих компютъра.

Много благодаря.
Аз не споделям Вашите политически убеждения, но съм съгласен с всяка една дума в изложението за Турция е неотоманската доктрина. За мен темата Турция също е една от най-интересните, а и аз я разглеждам без националистически патос, но може би с тъга и разочарование.
Според мен ДС-миналото на ДПС отдавна не съществува или поне не на повечето нива. ДПС е проводник на неотоманската доктрина и на новата турска политика на Балканите.
В момента в Република Турция върви подмяна на политическия елит, за който говорите. Т.н. кемалисти /т.е. умерени националисти/ отстъпват място на групата на радикалните ислямисти от Газиантеп и Германия и на неотоманската група. За съжаление нашите партньори в САЩ разглеждат нещата може би романтично, смятайки неоотоманската доктрина като най-успешния модел от една страна за умиротворяване на Балканите, от друга за пресичане на нарастващото руско влияние.
Фактически тройната коалиция, но най-вече БСП /за мое дълбоко съжаление/ предаде не само отделни региони, които обрече на ДПС феодализъм, но предаде основно българската държавност. В това е големият грях.
Ще прочета с интерес анализа на Огнян Минчев.

Митрополит Климент Браницки и Търновски затова е бил голям политик и духовник, защото една негова реч може да предизвика за нула време 26 коментара (досега) 115 години след произнасянето й. Браво на Бачо, че се сети да я пусне.
По повод Православието и националната ни идентичност скоро ще се опитам да добавя нещо и от себе си в дискусията.
Поздрави за Радан за някои от коментарите (които стават все по-консервативни, т.е. все по близки до моето възприятие) и за решението му да остави нотабилството и да се хвърли в неблагодарната, но доста по-важна квартална политика :)

"САЩ разглеждат нещата може би романтично, смятайки неоотоманската доктрина като най-успешния модел от една страна за умиротворяване на Балканите, от друга за пресичане на нарастващото руско влияние."

Това е ключово изречение и в него се крие целия драматизъм на опасностите пред България.

При липса на хомогенна стратегическа политика на ЕС, практически балканите са поставени под двустранене натиск от една страна отТурция и от друга страна от Русия. Това е зловеща перспектива, която много стеснява избора. Гнус ме е да назова този избор, но...Турция няма как да бъде опция...

Изходът от безизходицата виждам в следните посоки:

- промяна на политиката на САЩ, която обенктивно ще се случи след президентските избори

- изваждане на ДПС от властта и ограничаване на щетите от нея, което вече е обект на все по-голям консенсус от всички без водещото крило в БСП, но и там има процеси..

- силна регионална политика на България на балканите, базирана на ясна външнополитическа доктрина, а не на сватбарско-национален популизъм. Активна политика към Македония и по-големите български общности зад граница. За жалост, с риск да ти стана досаден, Иван Костов е единствения политик, който има някакви умения и опит в тази посока. Той обаче скоро едв ли ще помирише власт, а да очакваме от Бойко Борисов адекватно поведние по международни теми е като да очакваме от Слави Бинев да обедини Католицизма с Православието.

1) Не сте сигурен, пишете, за "най-естествения обединяващ фактор";
2) за униатството - липсват Ви "задълбочени знания", за да го коментирате;

Ще Ви направя тогава една малка услуга - прочетете тази книга http://knigabg.com/index.php?page=book&id=1184
Ще добиете част от липсващите Ви задълбочени знания от т.нар. "първа ръка". Раковски пише много, много статии в издаваните от него вестници както за "естествените обединяващи фактори", така и за униатството. Може понякога да не Ви допадне езикът му, тъй като е преди всичко безпощаден и жлъчен - папищаши и йезуитски отрепки са само малка част от най-меките му обръщения към униатите и протестантите.

А ако тезите на Раковски Ви се сторят малко неестествено крайни, или може би пък той лишен от достатъчна степен на компетентност, тогава вижте и тази книга тук: http://knigabg.com/index.php?page=book&id=10380
Отец Матей Петров е онзи същият съратник на Левски, наричан Миткалото. "Защита на Православието" - ще се изненадате от кого е искал да защити Православието отец Матей. "От турците" и "от исляма" са грешен отговор.

Поздрави, и приятно четене.

Няма дума - всички редите умни мисли. И както си му е реда, се опирате на безспорни авторитети, като Раковски и Миткалото.
Ама се питам:
- да задраскаме ли Абагар, като първата печатана българска книга?
- да презремв ли като небългарски българските села, чието население изповядва католицизма. И които БЯХА с бит и култура на земеделие, в степени по-високи от съседните им села.
- да, знам, че в историята няма условно наклонение. Ама нали все пак сме чели, че Борис Кръстителят повече е клонял към подчинение на Рим, а не на Цариградската патриаршия. И то по съвсем неверски причини. И осуетяването на замислите му няма нищо общо с предпочетен избор за "най-правилното" служене на Бога..

Петър Богдан написва "История на БЪлгария" през 1667 г.
Паисий Хилендарски написва "История славянобългарска" през 1762.

Привет, Алеко. Какво ще се задраска или ще се презре - нека да го оставим това на личната преценка и свободна воля на всеки. Питаш се, и затова ти пиша това. Твоя е отговорността за тези неща. Когато му дойде времето ти да дадеш отговор на тези въпроси, тогава не бива да казваш "защото този или онзи ми каза да постъпя така" или "да си мисля така".

Правиш по-долу сравнение, в годините може би, между написаното от Петър Богдан и отец Паисий. Не знам защо го правиш това сравнение, не разбирам. В паметта ни е останал Паисий и неговата "История", и аз нямам проблеми с това. Нямам нищо против принадлежността на Петър Богдан към ордена на просещите францисканци, но е факт - хората са запомнили отец Паисий. Защо Петър Богдан им е бил чужд, не знам. Не можем да ги съдим за това.

1. На 63 години човек не очаква друг да му сдъвче отговори на въпросите. Ами сам си мъчи собствената кратуна;
2. Приемането на източното православие е политически акт, наложен със сила от централната власт. А не е откровение всевише. При друга географска даденост, вероятно сега заглавието щеше да бъде "Има католическа църква - има български народ; Няма католическа църква - няма български народ!"
3. Католицизмът в Чипровския край не е наложен с "огън и меч";
4. Версията за "толерантността" на османския завоевател към православието, не ми се "връзва" със закриването на Българската патриаршия и изчезването на духовния живот.
5. Петър Богдан не е бил нито неразумен, нито юрод и не се е срамил, че се е наричл болгарин. Ами е седнал и е написал история на България 100 години преди Паисий. На всичкото отгоре е автор и на български герб.
5. Банатските българи (потомци на чипровските въстаници), които се завръщат след Освобождението, са образец за висока култура. Тези, които са си правили труда да разгледат стара банашка къща (например в Бърдарски геран), трябва да им е направило впечатление уредбата на двора. Или местоположението на кладенците. Чистотата. Обработката на земята. Или широките прави улици. И ред други неща.
6. На противниците на католицизма мога да им подам жокер - Чипровското въстание е потушено основно от войските на унгарски воеводи, отцепници от централната власт и съюзници на турците. Ама католици по вероизповедание.

1. Ами тъкмо това имах предвид и аз - не бива друг да ти дава отговорите на такива въпроси. Да попиташ "колко е часът" - тогава може да е друг, няма проблеми, но за това - не. И не е до годините. Всеки сам трябва да си стигне до нещата, по свой собствен път.

2. Не съм съгласен с това твърдение. Ако прочетеш кореспонденцията на княз Борис Първи с константинополския патриарх Фотий, а и с римския папа Николай, тогава и ти няма да си съгласен с твърдението си. Има я ето тук http://knigabg.com/index.php?page=book&id=4034
И не са зависели нещата толкова от "географската даденост", колкото от едни съвсем други неща, за които не може да се каже накратко.

3. Същото може да се каже и за Православието, справка гореспоменатата кореспонденция. Бих добавил и фактите от последващата кореспонденция на Калоян с папа Инокентий III, тази тук http://knigabg.com/index.php?page=book&id=6409

4. Българската патриаршия е закрита главно под влиянието на гърците от Фенер. Да, закрита е от онези, които са имали властта да го сторят, но не бива да се подвеждаш от този факт по отношение на причините.

5. Тук нямаме спор.

6 (твое второ 5). Оставам с впечатлението, че според теб банатските българи са такива само благодарение на католическото си изповедание. Не съм съгласен с това. Те просто са били българи. Нямаш фактологическо основание за твърдението, че тъй като са били католици, затова са били прилични в чистотата си или в обработката на земята.

7 (твое 6). Не е жокер това. Стойността му не се вижда. И във фаталната за сърбите косовска битка на страната на турците са участвали българи-християни, но от това нищо съществено не следва като извод по отношение на религиозните сходства или противоречия.

Поздрави

"При друга географска даденост, вероятно сега заглавието щеше да бъде "Има католическа църква - има български народ; Няма католическа църква - няма български народ!"

Напълно съм съгласен с това твое твърдение. Точно в това е въпроса. Исторически така са се стекли нещата, че през IX-ти век българите са приели християнството от Византия и след схизмата са останали православни в огромната си част. Католиците са се появили вторично.
Затова можем без притеснение да заявим: Има православие, има български народ; Няма православие, няма български народ!

Ако нещата се бяха стекли по различен начин през IX век, може би днес щеше да важи лозунгът "Има католицизъм, има б.н., няма к. няма б.н." или пък: "Има юдаизъм.." Да, ама не е станало така. И затова не сме виновни ние с Гантри и дядо Климент :) Виновен е Онзи, чрез когото всичко е станало...

@gantree
Благодаря за предложените книги. Ще се сдобия с тях и ще повдигна въпроса пак с удоволствие.
@templar
Съгласен съм с твоето мнение и приемам твоите изводи.
За съжаление не съм убеден, че българската външна политика е наясно с това откъде идва и накъде отива. То си е логично. Щом и вътрешната ни политика е на това дередже, какво да очакваме от външната. Все пак трябва да бъдем реалисти. Всичко отива към управление на ГЕРБ/СДС или ГЕРБ/БСП/СДС. Не ми е ясно как последната гарнитура ще се отрази на нашата външна политика. Спомням си посещението на бащицата на ГЕРБ в Скопие, където неговият външнополитически "успех" се изразил в това, че не си тръгнал, докато скопският кмет Костовски не сложил табелка София.....

Не съм имал намерения да вменявам вина.
В бъдеще ще се въздържам от епистоларни изблици.

А за статията Ви за кадрите, Ви поздравявам.