"Подир големите катастрофи, които сполетяват народите, нерядко настават за тия народи дни на малодушие, дни на ярости и на самоизтребление, на изгубване всяко чувство на самоуважение и на справедливост към себе си.

Ние ги преживяваме днес.

Я се вслушайте в тоя стихиен вихър на възкипялите страсти, в тоя избух на омразите и на сичките долни страсти, които позорят човешката природа! Ние дишаме в тифозна атмосфера, която отравя живота и задушва в дълбините на душите всяко добро и светло чувство, храним се със злъч, въздухът на българското небе е напоен със смъртните миазми на низостта и безумието. Отрекохме се от сичките добродетели и достойнства, светлото охулихме, потърсихме и намерихме в прекрасното грозота и забравихме, че сме синове на великия оня народ, който лани по това време беше обсипван от цял свят с похвали за непознати в историята доблести, когото удивеното човечество славеше и сочеше пример за себе си!

Но защо се задълбавам в тия тежки за мене, като българин, усещания? По-добре да се повърна в друга, ясна област, в спомените за ония дивни дни, когато България беше хубава и благородна, и сички се чувствахме порасли до небето заедно с нея... "

(Иван Вазов. "Когато Одрин беше наш"  20 март 1914г.)

атака "на нож" при Черната могила край Чаталджа

"...В този момент нашите полски батареи изпратени към Айджи Йолу, се носеха стремително по полесражнието и викаха „Ура”. Този вик бе чут и подхванат от близките пехотни части от резервите. Пехотата надигна глава и видя невиждано зрелище - артилерията атакува. Духът на всички е повдигнат до най-голяма висота, пехотата по целия фронт минава в атака… Събраните при висотата Куштепе дружини тръгват към форта Айвазбаба, прегазват телената мрежа и достигат самия форт. Към 6 часа сутринта върху форта вече се виждаха нашите пехотинци победители. А към 7 ч. сутринта звуците на „Шуми Марица” се чуваха от всички страни. Одрин бе вече безвъзвратно наш…"

(Дим. Азманов. Моята епоха 1878-1919)

***

атака "на нож" при Коджа Чешме, април 1913

Предният ден на Първа софийска дивизия е наредено да извърши лъжлива атака срещу Чаталджа, за да отклони вниманието на турците от готвения щурм на Одрин. Разбира се,  никой не обяснил на шопите, че атаката е демонстрационна и затова те не само смазали предната отбранителна линия, но и превзели градa Чаталджа..

В ранната сутрин на 13 (26) март се хвърлят в атака 10-и Родопски и 23-и Шипченски полк. В 03.50 часа знамето на родопчани се вее над Айджиолу. След няколко  часа пада Айвазбаба. През разкъсаната линия на отбраната българските полкове нахлуват в града. 

Кандидат-подофицер Михо Георгиев забива  знамето, което виждате на снимката на купола на одринската “Султан Селим джамия” ­ - перлата на империята, символ на първата османска столица на Балканите.

Шукри паша предава сабята си на капитан Генко Мархолев, командир на лейбгвардейския конен ескадрон, който я поднася на  командващия 2-ра армия ген. Никола Иванов.

От 60 000 турски гарнизон оцеляват 33 500 бойци и офицери.

Ген. Георги Вазов е назначен за губернатор на Тракия.

Още за последния кръстоносен поход от "Един завет"

Преди Кавала, в ранното студентско време, се подвизавах една година във Виена като exchange student. Там живееше един достолепен господин, който се спомина - Милко Азманов. Пряк наследник на полк. Азманов. След смъртта му неговите сродници подариха библиотеката му на културния център "Дом Витгенщайн".
При Одрин иначе има и загинали сърби - участват Дунавската и Тимочката дивизии.
Ето една снимка на сърби пред Одрин.
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/sr/1/1f/Jedrene_Stakic.jpg

Сутринта си мислех, че сърбите имат огромен принос за победата при Одрин, но не толкова заради участието си в сражението, колкото като ковачи на българския боен дух...

- българският боен химн Шуми Марица се ражда в боя при Гредетин в сръбско-българската война.

- в решаващите мигове на Шипка, бившите български доброволци от сръбската война запават Шуми Марица и спират отстъплението, наредено от руското командване.

- сръбско-българската война от 1885г. създава на българсия войник усещането, че е съвсем в реда на нещата, когато постави ножа и запее Шуми Марица да прегазва всяка телена мрежа, вражески окоп или укрепен пункт.

Накак си така ни е тръгнало... и затова Одрин е просто поредната "линия" в Бингото :)

Не бива да се подценява сръбския боен дух и морална издръжливост във войните. В Първата световна след ужасни загуби и адски преход през Албания, сръбската армия се съвзема, реорганизира и ни разгроми образцово /заедно с французите/ на Добро поле, та се спряхме чак пред Скопие.
Все пак силата и "могъществото", спечелени само с щик рано или късно ги отвява вятърът на суетата. Сърбите и ние сме добър пример.

че сърбите помагат за Одрин (ако се не лъжа има 50 хил ), но пък в директните сблъсъци, те почти винаги (освен когато са стреляли по спрелите да се бият български войници в началото на Междусъюзническата) са били прегазвани от българската армия. Тъжно и жалко е, че Русия не спира Румъния по време на Междусъюзническата - единствения път, когато е можела наистина да помогне за нашето национално обединение и когато българските армии са били на път (според всички военни специалисти и анализатори) да разгромят едновременно гръцката и сръбската армия. Сърбите никога не са изнасяли най-големите тежести на война на Балканите успешно, нито имат големи успехи. Ала е вярно, че помагат за завземането на Одрин от българите.

даже нещо повече, опитват се да се изкарат че те са го превзели, като "арестуват" предалия се вече Шукри паша. Има интересни спомени по въпроса в днвениците на ген. Никола Иванов.

Ясно е, че и без сърбите Одрин щеше да падне

Не сте прави и двамата :-)
В интерес на истината Шукри паша е готов да се предаде на българите /и се предава/, но иска формалният акт да си извърши от сръбски военни. Оттам и "пленяването" му се извършва от сръбските офицери на ген. Степа Степанович след като вече Шукри паша се е съгласил с капитулацията.
Темплар, ти видя ли македонците от Кавала ;-)?

сладури. Бях ги забравил (освен Владко, когото познавам от по-отдавна)

Яз со Йовче и Илия сум во врска, си збориме, на семинари се гледаме и вака ама не знам дали ке остане нивната влада или ке се урне :-)))

За пореден път трябва да благодаря мислено, но този път и писмено, на домакина за припомнянето на подобна дата. Хубаво е, че има къде да прочетеш нещо от съмишленници, които дори не познаваш. Сигурно малко, но пак ги има.
А каква е "кавалската" интифа, простете, или е нещо лично?

Одринската битка и пленяването на Шукри паша е е един от многобройните примери за ролята на PR-a във всяка човешка дейност..
Демек, не е важно какво се е случило. Важно е как е отразено в медиите.
Няма да изтъквам личното си мнение. Просто ще ви дам линкове към заседания на българското Народно събрание (по онова време) по въпроса за пленяването на Шукри паша:

http://www1.parliament.bg/kns/Pkontrol/15%20ons/2%20rs/15%20ons-2rs-z13-1.htm

http://www1.parliament.bg/kns/Pkontrol/15%20ons/2%20rs/15%20ons-2rs-z13-2.htm

което потвърждава думите на братя Бъкстон (ако не се лъжа), че българите напреднаха във всички области на живота, с изключение на пропагандата, за разлика от техните съседи сърби и гърци...

Нещо лично е "интифата".
Благодаря на Алеко за стенограмите на Народното събрание.
Струва ми се, че увлечени в спора затова какъв е сръбският принос при Одрин, забравяме най-важният според мен резултат от Одринската битка. България окончателно доказа на Османска Турция способността на поробения да има собствена държава, която макар и многократно по-малка е в състояние да бъде по-добра от поробителя си във всяко едно отношение. След 500 години културна нищета, българската държава до Балканската война имаше университет, опера, театър, избразително изкуство, модерно уредена столица и......войска, която разби от раз една от най-обрите армии, каквато несъмнено беше османската. Припомнете си само какво страшно поражение претърпя само няколко години по-късно британската армия при Галиполи, колко трудно воюваха руснаците с турците само тридесетина години преди Одрин на Балканите. Невероятна е била не само материалната, но и психологическата победа - след 500 години робство изведнъж могъщият поробител е тотално сразен. Това и до ден днешен е огромен срам за нашите южни съседи.

Цитирането на стенограмите на НС не са продиктувани от мои "антисръбски" комплекси. Просто ми е писнало от непознаване на нашата си история.
А и през 21-век си продължава папагалстването въз основа на медийните творения на кой ли не.
А ние, българите, сме си слабички в тази област-пропагандната. Дето сега и викат PR.
И не само по времената на Одринската битка.
Във Ваша подкрепа, аз също съм впечатлен от дедите си в периода 1878-1944.

Смирено се извинявам за грешката си - ний сме пленили Шукри паша.
Иначе аз съм впечатлен от дедите си и преди 1878 и след 1944. Както пишеше Хобит из тези пространства, вълнува ме повече въпросът аз да съм на тяхната висота.

Не е необходимо да се извинявате на мен. Дали смирено или гордо. Не се познаваме, пък и да се познаваме- не ми е необходимо извинение.
Коментарът за след 1944 го приемам като безсмислена закачка.

Алеко, въобще не се закачам. Може би не си ме разбрал добре. Времето не спря след 1944, макар и да зацикли сериозно. Със съзнанието, че може да прозвучи високомерно, но аз смятам, че стореното от моите си деди и родители и след тази дата е впечатляващо.

Това е чужд дом и не трябва да го превръщаме в свободен форум. Или в чат. Не съм казал, че трябва да се срамувате от конкретните си отци и праотци. Идеше реч за държавност. Каквото и по-нататък да ми пишете (даже и да е интересно) няма да Ви отговарям. Защото не съм у дома си - а съм на гости на Домакина на блога. Ако той сметне за необходимо - да Ви отговаря.

Домакинът има честта да ви налее по още един Туламор и да ви покани в другия салон да запалим по една пура. Радвам се, че води културна дискусия. Радвам се също, че споделяте основната идея на вчерашния ми пост: Когато има национален идеал, когато има ясен дневен ред и национален елит, който да има хъс да го брани, тогава неграмотните воловари се превръщат в лъвове с окрилени сърца и крепостните стени падат под техния вик. Всичко е въпрос на елит и на национален идеал. Днес България няма елит, няма и национален идеал. Затова андрешковците вместо лъвове са хиени, които разкъсват и влачат меса от агонизиращата си държава.