Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.05.2008 14:37 - За "Ну погоди", космонавтиката, носталгията и консерватизма
Автор: templar Категория: Политика   
Прочетен: 6924 Коментари: 12 Гласове:
0

Последна промяна: 09.05.2008 17:34


Вчера ме посети един 2-годишен джентълмен и аз реших да го забавля, като му пусна най-великата анимация на всички времена. В 14-ти епизод има една сцена, в която Вълка влиза в един летателен тренажор и започва да се върти - типична гледка от ерата на космонавтиката - силата на човека (вълка), който въздига науката в религия, покорява природата и забива съветското знаме на далечни планети. Изведнъж  текста на космонавтската песничка, която звучеше като фон ме удари в корема, хвана ме за гърлото, развъртя ме високо и ме просна. Не можех да повярвам, че гледам анимационно филмче за вълк и заяк, вълка се върти в центрофуга, а аз вместо да се кискам зяпам с отворена уста, мокри склери и стегнато в буца гърло. Дебилщина някаква доста нелепа. Едновременно чувство на срам и триумф. Или просто необяснимо стечение на обстоятелства, мисли, разговори, емоции и ноти:

И сниться нам не рокот космодрома,
Не эта ледяная синева,
А сниться нам трава, трава y дома,
Зеленая, зеленая трава.


Вчера описах една книга - "Смърт в шато д"Е" от Константин Терзиев. Книгата започва с цитат на писмо на Петко Ю.Тодоров до Пенчо Славейков, в което  младият писател изразява своето презрение към българската културна провинциалност и задръстеност. "По-скоро бих умрял, отколкото да творя тук". Двамата интелектуалци са запленени от космополитизма на своята епоха - светът е в краката им, пътуват и живеят в европейските столици, другаруват с тамошната бохема, чувстват се част от нея, презират тясното, националното, потурите... 
...Следващата сцена от книгата ни пренася в санаториум в швейцарския "шато д"Е" където тежко болният Тодоров гасне. Близостта на смъртта го кара да задълбае в душата си и да извърши онова, което цял живот е пропускал - разказът за рода си, за корените си, за град Елена, която през сълзи нарича "моят Витлеем".  Тъжен, че умира далеч в своята Европа и щастлив, че е прозрял силата на корените, макар и в последните си дни. Трогателен паметник на консервативния светоглед,  разказ за патриотизма на един европейски космополит, за завръщането на блудния син. "Ето, аз се питам, каква орис ме тикна мене, българския писател Петко Ю. Тодоров, цял живот да се лутам по чуждите краища като кокошка, която търси где да снесе и не може да намери полог?"

Мислих си за популярните противопоставяния на науката срещу религията, за напъните за научно доказване на Бога, за модерния патос да бъдеш гражданин на света. Днес често се говори за патриотизма като вече неактуален, ограничаващ личността стереотип. Мислих си за хилядите, които потърсиха и намериха щастието си в чужбина, бягайки от различни неща в България. За разпада на семейството, който днес намира философски, че и законови аргументи, за старците, които гледат през прашните стъкла на прозорците по малките софийски улици. За високите технологии, "мобилността" и времето, което не отделяме на любимите си хора. За молитвата, която все се каня да започна да казвам след ядене.

Мислих си за възгордяванията и приземяванията. 

Убеден съм, че непатриотичния, космополитен гражданин на света (от онези, дето пишат на латиница), поне веднъж в живота си е изпитал едно специфично  чувство. Чувството да се връщаш. Да видиш отгоре Дунава малък и криволичещ, като бримка на чорапа ти и мърлявите сивкави полета зад него. Когато в джама се появи и къдравия ръб на планината, вече си готов...
...гепен си за гърлото от  своето  у_дома. Ти можеш да избягаш от него, но то от теб - никога. Нищо, че тук хората са най-нагли и прости, улицте - мръсни и страшни, а възможностите за пълноценен живот - посредствени. Целия ти грижливо култивиран нов уют , всички мантри, които си повтаряш сутрин пред огледалото в този миг провлачено спират като грамофон, на който са издърпали кабела.

Убеден съм, че, неверието, съмнението, амбицията и синкретичните суеверия и на най-безнадеждно "модерния" фън-шуй -йога-Йода-гурме-спа-човек, един ден неизбежно катастрофират пред някоя кичозна икона от избеляла хартия, залепена върху криво изрязана дъска.

Убеден съм, че и най-запленения и търсещ учен,  космонавт, биолог или атомен физик, рано или късно поглежда някое беззъбо хлапе в очите и вижда в тях как е сътворен света.

И колкото и да се пуйчим и надуваме, колкото и да се напъваме, колкото и да искаме, колкото и да си мислим, че управляваме живота си, си оставаме просто  образ и подобие на зайчето със зелената блузка. И когато един ден останем за пръв път сами, на бързата филмова лента ще видим  не космодрумите и щуротиите, към които цял живот сме тичали, а зелена трева ...


Трава у дома

Земля в иллюминаторе,
Земля в иллюминаторе,
Земля в иллюминаторе видна.
Как сын грустит о матери,
Как сын грустит о матери,
Грустим мы о Земле, она одна.

А звёзды тем не менее,
А звёзды тем не менее
Чуть ближе, но всё так же холодны.
И как в часы затмения,
И как в часы затмения,
Ждём света и земные видим сны.

    И снится нам не рокот космодрома,
    Не эта ледяная синева,
    А снится нам трава, трава у дома,
    Зелёная, зелёная трава...

А мы летим орбитами,
Путями неизбитыми,
Прошит метеоритами простор.
Оправдан риск и мужество,
Космическая музыка
Вплывает в деловой наш разговор.

В какой-то дымке матовой
Земля в иллюминаторе,
Вечерняя и ранняя заря.
А сын грустит о матери,
А сын грустит о матери,
Ждёт сына мать, а сыновей – Земля...

    И снится нам не рокот космодрома,
    Не эта ледяная синева,
    А снится нам трава, трава у дома,
    Зелёная, зелёная трава... 







Тагове:   Ну,   носталгията,


Гласувай:
0



1. satory - Ако искаш вярвай, но ме разплака. ...
09.05.2008 14:45
Ако искаш вярвай, но ме разплака. Невероятна песен. Благодаря ти, не я бях слушал от много време.
цитирай
2. krotalka - Песента наистина ми стисна сърцето!
09.05.2008 15:01
Като, че ли все по-често забравяме да се радваме на дребните неща. Както са казали "Изпускаме питонмото и гоним дивото"

Благодаря за клипа.
цитирай
3. thehobbit - Чудесно:)
09.05.2008 15:26
... хубав текст. Почувствах се по-добре.

Разбира се, в действителност противоречието не е задължително. (Айнщайн е вярващ) Космополитът винаги има дом, суетата да не го казва е друга тема.

Почти никой не е толкова изкуствен и нещастен, колкото изглежда.

Действително не-вярващите хора, а особено убедените атеисти (глупава религия впрочем) презират шесторъките петохмммм... и прочее шарена простотия. Съмнението е тежест, нека поне я носим с достойнство, а не се утешаваме с дрънкулки.

Много хубава статия има днес в "Гласове" за езическия култ към баба Ванга - друга утеха за разочаровани прозелити на червения култ...
цитирай
4. chara - носталгията е нещо, което
09.05.2008 15:42
не знам защо се признава с "половин уста", а може би защото осмислянето на носталгията е свързано по някакъв начин с мъдростта или с други неща ...
от друг ъгъл гледано - каква чак такава носталгия у хора, напуснали и попаднали в микросвят на сънародници, макар и в друга страна и съзнаващи, че винаги могат да се върнат, да не забравяме и за вездесъщия интернет, днес ...
но само преди 20 години ...
има го това чувство и то е невероятно силно и непреодолимо, до болка:
когато месеци слушаш само и единствено чужда реч, когато няма с кой да си кажеш една дума на родния си език, когато там, където си, няма небе със звезди, а само с оловно сиви облаци, когато проблясъка на слънцето е събитие, когато очите, които те гледат са единствено сини, толкова много синьо на едно място! и още много и много неща, които се виждат и осъзнават едва когато си ги "загубил", па макар и временно ...
цитирай
5. анонимен - поздравления темплар!
09.05.2008 19:34
Прекрасен текст! Събрал си на едно място в едно прекрасно есе за тъгата от загубата на истинските неща! Колкото и да се опитваме да бягаме от себе си, да се ограждаме от стени от високи технологии, ние все пак оставаме хора! Всичко прилича на "Славеят" на Андерсен -дали изкуственият, метален славей би могъл да пее по-красиво от истинските птички?
цитирай
6. gantree - @ templar
09.05.2008 19:42
Е, не, не може да ти се отрече едно - много здраво си приземен от всичките тези предразсъдъци, които ту те дразнят, ту пък те изпълват с възхищение. Освен това не мога да разбера защо непременно трябва да си извън страната, за да се чувстваш "гражданин на света". Имам чувството, че "гражданин на света" е с малко по-друга дефиниция за теб - друга, имам предвид различна от моята. Предполагам, не съм сигурен. Мисля, че в ерата на високите технологии и екстремните транспортни връзки е малко смешно да гледаме на временно или трайно емигриралите като на космополити, тоест - като "граждани на света".
цитирай
7. анонимен - за патриотизма и консерватизма
09.05.2008 19:54
"...здравият национализъм може да бъде твърде привлекален за обществото и е в състояние да послужи като реална алтернатива на разделящият го мултикултурализъм, ксенофобския изолационизъм, и космополитния “универсализъм”. " Самюъл Хънгтън
цитирай
8. анонимен - Космополитизма
09.05.2008 20:00
и самоидентификацията като "гражданин на света" са характерни за либералите, а в последствие са взаимствани и от социалистите. На тях противостои вярата в ценностите и корените, изповядвана от консерваторите. В основата на консервативната идея е вярата в Бог,
съществената роля на религиозното чувство за индивида и на религията за обществото;
консервативната мисия на образованието;
наличието на непоклатими и вечни принципи на универсалната справедливост.
цитирай
9. анонимен - космополитизъм - интернационал
09.05.2008 20:21
Не, аз не съм "гражданин на света", аз вярвам в общите европейски корени. Дърво без корен е сухо. Тази земя е свята земя - първите цивилизации са възникнали тук, България е била част от древногръцкото екумени. Ако достигнем още по-дълбоко в колективното несъзнавано, ще разберем, че нещата, които ни обединяват, са много повече от тези, които ни разединяват. Опитайте се да направите конотациите, за да разберете, че Европа е едно общо културно пространство. Не е нужно да бъда космополит, за да го знам! И освен това стъпката от космополитизма до интернационала, това комунистическо изобретение, е много малка!
цитирай
10. анонимен - Носталгията и завръщането
10.05.2008 02:44
templar, не знам дали някога си бил емигрант, но много правилно си уловил "гепването за гърлото". От 11 години съм извън България и, повярвай ми, всеки път го изпитвам. Като свършат разграфените полета на Европа, и започнат да се появяват безформените еднодекарови и разпарчетосани нивички, ми идва да скоча от самолета. Първите няколко дни винаги са прекрасни, но след това настъпва реалността.
Мръсотията, чалгата, намусените хора по улиците, боклукът хвърчащ през терасите, катаджиите които ме спират през 5 километра и ме гледат като извънземен когато откажа да им дам пари "да се почерпят".
И въпреки всичко знам, че някога ще се върна. Мъчно ми е обаче, че децата ми никога няма да са българи, независимо от българските имена и знанието на български.

И ме е срам. Срам ме е от това, в което превърнахме Родината си. Срам ме е от мазните селяци които избираме да ни управляват вече толкова години. Гордея се, че съм българин, но се срамувам когато в Брюксел кажа откъде съм, да ме свързват с влечуги от ранга на Димитър Стоянов, Папаризов, Вигенин, Илиянчето Йотова, и останалите ни "представители" в ЕП.

Много е трудно да си патриот в сегашната ситуация, и просто не знам как го постигате. Вчера писах в блога си за прекрасните млади хора, емнали се от България до Брюксел да защитават Рила. Нито един български "представител" не ги удостои с вниманието си - ни от Комисията, ни от Парламента. Тъжно е, че хора които никога не са стъпвали в България се интересуват повече от нашите проблеми, отколкото простаците които сме избрали.
Извинявам се за отплесването.
Пенко
www.politicsbgstyle.blogspot.com
цитирай
11. templar - Пенко,
10.05.2008 08:27
ако щеш вярвай, но мене "гепването" ме гепва дори и след двудневна командировка. А иначе обожавам да пътувам и го правя доста. Не съм почвеник.

Нямах предвид само емиграцията, а всичките ни жалки опити да избягаме от себе си и да се маскираме.

Разбира се, за да има емоция аз коментирам някакви крайни варианти. Нещата разбира се са съвместими. Аз не само съм поклонник на науката, но и образованието ми е в точните науки - генно инженерство. И не само Айнщайн, както казва Радан, а и Пастьор и повечето наистина гилеми учени са дълбоко вярващи.

Все пак, ако погледнеш някой обичан от теб човек и поставиш на кантар двете възможности:
- Да е създаден с Божествено докосване
- Да се е образувам от случайно сглабяне на молекули в световния океан
...

А ако говорим за носталгия и "гепване", препоръчвам един разказ на Иван Вазов:Gronde Maritza teinte de sang

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=4348&Level=3
цитирай
12. анонимен - темплар, прав си
10.05.2008 11:56
не можем да избягаме от себе си! Не можем да избягаме от гените си! Прадедите ми - горди и непокорни, прародителките ми - носителки на вярата и духа.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: templar
Категория: Политика
Прочетен: 3599450
Постинги: 428
Коментари: 2648
Гласове: 10558
Календар
«  Октомври, 2022  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31