Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.05.2008 10:18 - Suzy Q и горещото лято на 93-та
Автор: templar Категория: Политика   
Прочетен: 4853 Коментари: 4 Гласове:
0

Последна промяна: 28.01.2009 10:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Днес имах благородното намерение да ви предложа цитат от един полски политолог, интересна статия за нео-османизма от впечатляващ турски депутат, писание за родовата памет. Обаче... в колата чух Suzy Q (Крийдънс) и ойде коня у ряката...

Ще ви разкажа за вълшебната година на автостопа. Омразния комунизъм си беше отишъл, шляпахме в свободата като хлапета в локва. А "преходът" и "социалният вектор" все още не бяха сложили решетки на прозорците ни.

За да разкажа за лятото на 93-та, трябва да започна  малко по-отдавна. 
На 1 септември 1992-ра следобяд  стоях на балкона на стая 720 на хотел "Сокол" в Слънчев бряг и гледах с фашистки армейски бинокъл морето, сърфовете, Несебър и жените в отсрещния "Метеор", които след душ излизаха по терасите да прострат банските си. Току-що бях навършил 16 и обръснал за пръв път мустаците си -  смешните рехави, но много черни космаляци, които в комбинация с тийн-гласеца ми придаваха вид на завършен идиот (обещаващ млад човек).
На ушите си имах слушалки, от онези с дунапренените пухчета с размер на пул за табла. По тях течеше Come as you are на Nirvana. Тананиках си "And I sware that I don"t have a gun.." и надничах в деколтето на пищна мома англичанка, понесла син надуваем дюшек, с надеждата да забележи развързаната връзка на гуменката си и да се наведе да я завърже.  Изведнъж пред целия този увеличен 20Х3 пъти разкош се изпречи огромната глава на Евгени. 

Евгени е мой приятел от предучилищната в алианса, тогава вече съученик във Френската. Отличник. Класически пълен отличник. С прякор "агент 6 00". Кльощав и длъгнест, коса на бретон, очила и маниери на малкия лорд Фаундлерой.  С една дума Бастун. Гласът му беше точно копие на бащиния му и когато ревнех в слушалката "Заднико-о-о-о!", татко му се покашлюваше и кротко казваше: "Ей сега ще се обади Евгени"...
Провесих се през балкона и се провикнах: "Заднико!"  със сила, която да надвика уокмена. Баща ми се размърмори нещо отвътре, майка ми се провикна от банята "защо така бе миличък", а цялата алея пред хотела застина и погледна нагоре. Всички без Евгени, който си падаше заплес и глухар. Аз го посочих на дебеличък циганин, продавач на "йо-йо"-та, който услужливо сръчка приятеля ми. Така комуникирахме във времената преди GSM-а.

Тогава се запознах с Митко (дн.Чичо Митко). Чичо Митко е приятел на Евгени, една година по-голям от нас. Чичо идва от биреното шкембе. Те двамата обитавали квартира в Поморие и на следващия ден щяли да ходят в Созопол за Аполонията.  Каква наглост! Ето как най-емблематичният отличник в историята на българското средно образование бе причина за пръв път да напусна семейното гнездо и стана мой кръстник в приключенията.

На следващата сутрин облякох една риза върху фланелката си, вързах си шареното шалче, наложих гордо "ленънките" и с изражение на драгунски офицер на парад хванах автобуса за Поморие. Там на кея вече чакаха Евгени, Митака и две мадами (разбира се не по линия на Евгени) - едната много откачена и боса, другата по-малко откачена, със сандали.  Срещу 3 лв. на човек се озовахме на борда на смешно корабче, с вид на пластелинен герой от анимация на студио "Братислава" . Всъщност отплувахме обратно за Несебър, откъдето отпрашихме с много тупурдия, рев на чайки и клатушкане към созополското пристанище. В началото на септември Созопол е централен квартал на София. Изглежда само нас ни нямаше, ето, запълнихме този пропуск. След половиндневно отчаяно търсене на квартира, накрая някакво бивше гадже на чичо Митко, което живееше с настоящото си гадже на някакъв таван ни уреди с миниатюрно подпокривно пространство в 4- етажна прогимназия на провлака. До "стаята" се стигаше по дървена бояджийска стълба, през капандура над леглото на въпросното бивше гадже и неговия настоящ любим.  Хазайката с вид на дългогодишен дружинен ръководител прибра паспортите ни, подозрително изглеждахме щото и ни предупреди за алкохол, цигари, шум, материални щети и други елементи от битовото разложение.

Ще пропусна остатъка от деня, защото е банален, но на следващия ден срещнахме режисьора Милан Огнянов (Бог да го прости!) Този добър човек имаше нещастието да е вуйчо на чичо Митко, което, заедно с професионалното око за хумористични сюжети го накара да прояви загриженост за безпътната ни компания. В ранния предиобед, ние петимата, Милан и малкия му син се носехме със зелена раздрънкана Шкода към южните морета, а от касетофона, точно под преливащия от вчерашни фасове пепелник влачеше Сузи Кю на Крийдънс. Тогава брега на юг от Каваците беше гол, пуст, пясъчен, необитаем, такъв какъвто няма да бъде никога веч.  Милан ни разказваше каква риба има във всяко от заливчетата, къде има потънал кораб и коя сцена от кой филм е снимана там. На Аркутино направихме дълъг преход през храсталаците до устието на Ропотамо, гледка, която няма да описвам, само ще кажа, че е една от онези, които виждам когато си затворя очите. С легендарния апарат Scina направих снимки, достойни за корица на National Geographic. -  единственото грозно нещо в снимките съм аз в своя неистов хормонален дисбаланс - къса коса, привързана с шарен шал на лента, слънчеви очила - "ленънки", и бяла риза на сиви и червени райета върху  кльощаво телце. 

image



Продължава тук Easy livin" между Куцата медуза и Маймунарника



Тагове:   лято,


Гласувай:
0



1. анонимен - заливите за които пишеш южно от Созопол
15.05.2008 13:11
Агалина, Христос, Алепу, Аркутино, Маслен нос. Днешният Лозенец беще едно малко схлупено селце.
цитирай
2. анонимен - angel40
15.05.2008 15:21
mn.qko
цитирай
3. анонимен - морски истории от 90-те
15.05.2008 18:47
Темпрал, тъй като съм варненка, мога да ти разкажа много култови морски истории! три приятелки едно лято, когато бяхме 16-годишни, отидохме на вилата на едната на Траката, това е над Св.Константин. по цял ден на плажа, като двете ми приятелки преплуваха веднъж до Евксиноград. ами прословутите летни литературни школи? по хотели в Св.Константин. е, вярно - малко зубраческо-творческа работа, по цял ден слушаш лекции, цяла вечер житкаш из комплексите!
цитирай
4. roksolana - ...
16.05.2008 10:48
Благодаря ти за разказа!
И за снимката.
Точно тези цветя, както и брега около Каваците - "гол, пуст, пясъчен, необитаем, такъв какъвто няма да бъде никога веч...е една от онези гледки, , които виждам когато си затворя очите" - мислейки за България...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: templar
Категория: Политика
Прочетен: 3798686
Постинги: 428
Коментари: 2648
Гласове: 10559
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031