Снощи, като се прибрах от работа и излязох от колата да отключа гаража, видях в краката си нещо прекрасно.
Живея в гаден краен квартал, от тези с "новото сроителство", с улици като лунен пейзаж, хиляди новодомци с различни диалекти, грижовно подреждащи обувките си на площадката пред вратата, постоянно минаващи бетоновози и самосвали, прашоляк...  Улично осветление няма (имаше една лампа, която мигаше, но вече не мига). Глутници бездомни псета разкъсаха вече няколко прекрасни котки, които с обич храним. Същите псета трябва нощем да гоним с пиратки и въздушни пушки, ако изобщо искаме да заспим. За жалост срещу чалгата бронебойни патрони няма открити, няма открити!

Както вероятно се досещате, детски площадки в раидус от 3 километра няма и децата се оправят кой както може - играят на бетонните площадки пред гаражите, между самосвалите и паркираните коли, в гипсовата прах от строежите . Запустелите треволяци са територия на кучетата и там децата не смеят да припарят.

Та ето, в цялата тази свинщина какво за малко да настъпя върху бетонния бордюр на площадката пред гаражите: 

















Надежда има.
Приятен ден!

И много добре ми беше :))). Около вкъщи се ширеха незастроени полета, понеже се падаше до един много голям БГ университет (не в столицата, то е ясно). След време започнаха да го разширяват и застроеват и така се сдобихме със строителните площадки... колкото интересни, толкова и опасни.

Рисунката е страхотна, това че си я видял също е страхотно. Надежда има, ние трябва да я стимулираме. Намирайте време за децата си.

Поздрав.

видях на стената на къща в стария Пловдив подобна рисунка, правена от деца.
Беше уникална, прекрасна и магнетична... на фона на руините наоколо!
Тогава си помислих, че всъщност не е чак толкова зле и че понякога е чудесно да можеш да гледаш и да виждаш света през детските очи, с детския възторг ...
Понякога "завиждам" на децата!

Kolko prekrasno! Hora, grizhete se za detsata si! Te sa nasheto badeshte!

аз също не спирам да се дивя на детските рисунки. картината, която публикувах на профила си, е всъщност детска рисунка - рисувана е от 8 годишно дете! прав си - има надежда! светът в детските очи е пъстър и красив!

че може да виждаш и красивото сред тази гадост наоколо. Аз определено (си мисля) гледам само това - за останалото пускам перде. Е - с малки изключения. Като оня ден, когато пресичайки забранената за коли част на Витошка към мен се отправи с бясна скорост един джип. И аз идиотски не се отместих от пътя и го гледах нагло ... той изви и не ме смаза. После се ядосах на себе си, щото имам деца (вярно - големи вече, но все пак) и заради една егоистична моя приумица (а и не съм си направил застраховка живот - скоро трябва да го сторя!) е тъпо да им причиня страдания...

Ала пък по-често си мисля и помня другото от ежедневието ми - поздравите на циганина с акордеона, който става и ми пожелава приятен ден с хубава музика, онези все още малко, но налични млади хора, които стават, когато в тролея влезе възрастна жена, радостта на младите и тяхната невиност и оптимизъм ... абе има много и много красиви неща и прояви около нас. Въпреки най-общата гнусотия и простащина... От нас си зависи кое ще гледаме и с кое ще живеем.

Просто се сещам за баснята за индианеца и двата вълка.

Чудесно е. А надежда винаги има.
И по съседски, стига с пиратките. По-добре се спи на лай отколкото на гърмежи. А още по-добре редовно пращане на жалби на сайта на СО. Може пък да им писне да получават.

са нашите най-мъдри учители. Жалко че не се вслушваме и вглеждаме по-често, в това което ни казват понякога с рисунки, звуци, творчество,изкуство или с прости думи.

Хайде да й помогнем!

искате да сте дете агейн:)) всяко време със своята чалга