Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.06.2008 10:26 - Завръщането на Отоманската идея
Автор: templar Категория: Политика   
Прочетен: 10798 Коментари: 28 Гласове:
0

Последна промяна: 16.06.2008 11:51


Днес ви предлагам забележителна статия от изявен турски висш политик, журналист и общественик. Тя излага накратко доктрината на нео-отоманизма. Когато коментираме различни фактори, влияещи върху външнополитическите аспекти на българския национален интерес, добре е да боравим с материал от извора, а не да се осланяме на дълбоко провинциалните интерпетации на местните "патриоти"  Гоце, Болен, БД и други креатури на органите за Българо-съветска дружба и лакоми ползватели на "уникалния български етнически модел".

* * *

За автора:
Суат Киниклиоглу 
Народен представител от управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР)
Зам. председател на ПСР по външната политика
Говорител на комисията по Външна политика на Турския парламент

Роден през 1965г. в Дуизбург, Германия в семейство на турски емигранти
Доктор по политически науки в Университета в Анкара. 
Магистър по Международни отношения - Анкара
Бакалавър по политически науки на Карлтънския университет, Отава
Бакалавър по електроника на Турската Военновъздушна академия - Истанбул

Офицер от турската армия - ВВС
Работи като експерт и политически изследовател в различни турски и международни инститиции. 
Директор на фонд "Маршал" на САЩ в Анкара
Редактор , журналист и колумнист за редица водещи турски вестници
Говори турски, английски, немски и руски.
Женен с две деца

* * *


ЗАВРЪЩАНЕТО НА ОТОМАНИЗМА

Разходката по улиците на старата имперска столица Истанбул е истински празник за провинциалист от Анкара като мен. Почти всеки ъгъл на този град ни предлага дълбочина, история и мистика, които толкова крещащо липсват на нашата официална, почти изкуствено модерна  столица.

Но контрастът между двата града не се ограничава само в тяхното историческо минало и паметници. Нео-отоманизма, възраждането на интелектуалната легитимност на Отоманската империя е в пълен подем в много от по-големите турски градове. Истанбул най-ефективно ни показва интелектуалното завръщане на Отоманската култура в нашия обществен, културен и политически живот. За половин ден лутане около джамията Султанахмед, няма как да не забележиш рекламите на различни "Отомански клубове", фондации, изучаващи отоманската история или други знаци на видимо възраждане на нашето Отоманско минало.

Миналата седмица забелязах, че Турските Военновъздушни сили са върнали Отоманския герб, години наред смятан за символ на Ислямизма/Отоманизма, днес най-видимо демонстриран на стикери по колите в големите турски градове.  Турските военни музеи днес открито излагат Отоманския герб като част от нашето военно-историческо наследство. Това разбира се са много здравословни процеси. Но те бяха анатема само преди десетилетие, когато символите на Османското нследство все още бяха третирани като знаци на назадничавост, опасно ислямски.

Какво се случва в Турция? Защо Осман се завръща така мощно, че никоя част на обществото не може да го отрече или да му се противи? Причините са няколко. Най-значимата причина е че фундаментално, доктрините на републиката  се оказаха неспособни да отговорят на моралните и етични нужди на турското общество.  Републиката беше успешна в суздаването на политическа супер-структура, която осъществи завоя и направи възможно превръщането ни в модерна държава. Републиката също така извърши реформи, които може би превърнаха Турция в многопартийна демокрация. При все това, стилът на Републиката  е авторитарен, той не успя да проникне дълбоко в турското общество и си остана преди всичко проект на елита. Големи части от Турция останаха извън досега на републиканския проект за реформиране на Турция отгоре-надолу. Най-значимият дефицит на Републиката беше невъзможността и да наложи светска етична система, морален кодекс, който да отговори на нуждите на турското общество. Не всичко е мрачно - в някои области националното строителство беше успешно, но дори и тези постижения са ограничени. Критична точка беше дискредитирането на Марксистко-социалистическия модел, с разпадането на Съветския съюз.  Неспособна да реагира адекватно на множеството промени, в това число на глобализацията, турската нация-държава премина в отстъпление.  Световния възход на политика_на_идентичностите и съпътстващия го акцент върху религията продължава да накърнява интелектуалната легитимност на републиката, която беше основана върху  светска, унитарна държава с конституционно гражданство.  Тъкмо под действието тези тенденции Нео-отоманизма набра значителна скорост в Турция.
Във външната политика, от Босна до Крим и от Карабах, турците постоянно се подсещат за едно ядно дефинирано Отоманско геополитическо пространство.

Отвътре - навън, Нео-отоманизма се завръща като доктрина на турския елит. Турското духовно възраждане е предопределено да продължи - както каза преди време известният турски писател Джемил Меридж, не чрез разграничаването ни от миналото, а напротив, чрез обхващане на нашето богато и разнообразно Отоманско минало и култура и съчетаването им с позитивните и модернистични достижения на републиката.
 . . . 
Възраждането на Отоманизма сред турския елит следва две паралелни тенденции. Първо, той е предизвикателство пред позитивистко-модернистката републиканска интерпретация на турската история, основана на отказът от [османскотo] наследство и на традиционното разграничаване от всичко Отоманско.  В тази посока, Отоманизма носи известна доза самочувствие, като дава един поглед не толкова национален, но и регионален и легитимира турските интереси в едно определено Отоманско геополитическо пространство. 

Второ, Отоманизма предизвиква значително напрежение сред националистически-параноичните среди, които са болезнено подозрителни по отношение на влиянието му върху глобализацията и курсът към ЕС. Това напрежение е особено видимо в областта на външната политика и в разговорите за по-нататъшната демократизация на Турция.  Докато Нео-отоманската школа залага на нормализиране на отношенията с арабите, мюсулманите и кюрдите, което Отоманския космополитизъм благоприятства, другият лагер разгорещено се съпротивлява на такъв подход.

От либерална гледна точка Нео-отоманското мислене, особено във вътрешно-политически контекст в по-прогресивно. Това най-явно се илюстрира от факта, че повечето мюсулмани-демократи (членовете на Партията на справедливостта и развитието) приемат Нео-отоманизма. Те се обявяват за една по-отворена, прозрачна и демократична Турция, и по този начин предизвикват статуквото.

Разбира се, най-големите интелектуални битки са за интерпретацията на турската история. Докато Султан Абдулхамид е символ на най-голямото зло и назадничавост за републиканците, той се счита за вдъхновяващ визионер от Нео - отоманистите.  Нео-отоманистите много по-лесно приемат арменския въпрос, докато републиканците са упорито против всеки компромис на тази тема. Също така, Нео-отоманистите срещат по-малко трудности да разберат турските граждани кюрди.

Друг ясен контраст може да бъде отбелязан в концепцията за външната политика. Докато Нео-отоманския подход гледа към Отоманската геополитическа зона и няма никакви притеснения да бъде активна страна в този географски регион, традиционно консервативните външнополитически среди не желаят да нарушат комфорта си и биха се задоволили да останем незначителен играч.

Няма съмнение, че събитията в нашите непосредствени съседи помагат на Нео-отоманистите да заздравят позициите си.  Балканите, Черноморския регион, Кавказ и Средния изток са горещи точки,  в които Турция трябва да стане по-активна. Въпреки това, възхода на Нео-отоманизма във външната политика не може да бъде обясняван единствено с развитието в нашето непосредствено съседство. 

Влиянието на Отоманизма в турското общество ще продължава да расте. Предизвикателство пред анализаторите на Турция е да видят, дали Нео-отоманизма ще се превърне в стройна и ясно артикулирата идеология, която ще придобие интелектуална легитимност да промени Турция както вътрешно, така и в регионален план. Едно нещо обаче е сигурно: Осман се завръща и е на път напълно да се освободи от досегашната си идеологическа интерпретация, много несправедлива към него.

 Март 2007г., в-к ЗАМАН. 
Превод templar с незначителни съкращения на един пасаж, описващ османските символи в туристическите сувенири. 
Статията ми бе предоставена от Иван Йорданов. 
Източник на оригинала: 

* * *

Моят коментар:

Никога не съм крил, че съм убеден противник на приемането на Турция в ЕС. Това ми убеждение не се базира на носталгични сантименти, яморлуци и кръстосани пищови и ками. Не правя никаква връзка между двете неща. Нещо повече, считам, че емоцията, симпатиите, антипатиите и историческите интерпретации са най-лошият съветник във външната политика. Анти-американизма, русофобията, русофилията развита до болестно състояние, про-германските настроения от миналото, всички подобни филии и фобии издават само дълбоката провинциалност, наивност, необразованост, незрялост  и комплексите на българското общество.

За външната политика, за националната политика въобще, трябва да се мисли трезво, хладнокръвно и супер-прагматично, с обективен анализ на ползите и вредите за България от дадена тенденция. Тъкмо на такъв анализ (верен или не) се дължи позицията ми срещу евентуалното турско членство в ЕС. 

Няма да коментирам съдържанието на статията - всеки читател може сам да извади своите изводи от него.

Не мога да скрия дълбокото си възхищение от турския политически елит. Възхитително е, когато една държава има ясна политическа, национална и регионална доктрина, или когато има повече от една доктрини, които влизат в съдържателен с смислен политически дебат. Статията на г-н Киниклиоглу показва отношение, политическа мисъл, възможност за разсъждение и изобщо класа.

Бих се радвал да се сетя български политик, анализатор или журналист, който в последните 19 години да е опитал аналитично, а не емоционално да формулира българска политическа доктрина. Няма такива. 
С две самотни изключения: Иван Костов в няколко статии и няколко десетки изказвания и Огнян Минчев в два единствени за българското публично пространство анализа, които можете да прочетете тук.

На фона на турските политически проекти, българския държавен елит изглежда крещяшо некомпетентен, безхаберен, жалък. Поведението му се определя от безсрамно и неприкрито търгуване с ДПС на ресурс за крадене и регионално влияние срещу гласовете на турците.  Колко далеч е всичко това от дълбочината на горната статия! Колко далч е от още по-високите европейски традиции, стандарти и практики в политиката!


Тагове:   Отоманската,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. roksolana - ...
16.06.2008 10:35
Благодаря за статията!
цитирай
2. luben - Чудесно
16.06.2008 11:08
Когато си мисля за подобни неща се сещам за един анектод/каквотоетам за приликите и разликите между България и Турция:

при 100 % съотношението грамотни-неграмотни е 2 към 98
Малцинството от 2-та% в двете страни управлява

В Турция има 98 неграмотни, а в България 2 процента...
цитирай
3. анонимен - Лъчо
16.06.2008 11:56
Ще бъда незрял и ще се изкажа по - скоро от позицията на вярващ, отколкото на гражданин или политик - отоманската империя бе инструмент на злото и всяко завръщане към нейните "ценности" (т.е. решаване на проблеми чрез геноцид) е звръщане към посланията на злото. Каква етика, какъв морал е възможно да съществува в една Империя на Злото (Монголската,а Съветската и Отоманската са трите най - ярки такива)
цитирай
4. templar - Лъчо
16.06.2008 12:02
Основната ми теза е, че позицията на отделния гражданин, като вярващ, патриот, филателист, историк-любител и всякакъв друг е една песен, която допуска всякакви емоционални забежки

Позицията на държавното ръководство, като отговорен за/пред собствената нация инструмент е съвсем друга песен, която трябва да се опира само на прагматична оценка на ползите/вредите за собствената нация и то в средно/дълго-срочен план.
цитирай
5. анонимен - https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/tu.html#People
16.06.2008 12:38
Turkey
...
Literacy:
Definition Field Listing
definition: age 15 and over can read and write

total population: 87.4%
male: 95.3%
female: 79.6% (2004 est.)

*********

Bulgaria
...
Literacy:
Definition Field Listing
definition: age 15 and over can read and write

total population: 98.2%
male: 98.7%
female: 97.7% (2001 census)
цитирай
6. luben - е -
16.06.2008 13:08
това си бе шега/виц ... който сигурно преди 30 г. е бил по-близо до истината от колкото в 2004 (тоталитарно време).

Но говорех за една леко тъжна за нас "истина" във вица...
цитирай
7. darktales - И на мен умът ми не го побира как може в ...
16.06.2008 15:02
И на мен умът ми не го побира как може в България да няма някакъв консенсус ( или поне сериозен дебат ) на политическите сили по такъв въпрос като (не)приемането на Турция в ЕС.

Освен това, може би е време децата в училище, заедно с нашите национални герои, да бъдат запознавани и с живота и делата на хора като Шарл Мартел, Родриго Диас де Вивар, Ян Собьески, Дон Хуан Австрийски... Нали уж вече сме европейци. Това няма да отнеме от славата на хан Тервел, съюзника на Лъв ІІІ.
цитирай
8. анонимен - Алеко - извинявам се за бъбривостта.
16.06.2008 18:15
Коментарът ми (май) ще стане по-дълъг от самата статия. Но пък може и да не ме четете.

- първи цитат от статията: "Най-значимият дефицит на Републиката беше невъзможността й да наложи светска етична система, морален кодекс, който да отговори на нуждите на турското общество."
Подобна теза е развита от Даниел Митов в дискусионния "Клуб четвъртък" Цялата негова теза се върти около изречението: „Смятам че в общество без религиозен фундамент, демокрацията е поставена пред риск и дори самата тя представлява риск.”
Мой коментар: За Европа това е мисия невъзможна. Защото е алогична. Защо ли? Вече съм посочил аргументи в блога на Даниел Митов. При Турция, обаче, тази „мисия” е напълно възможна: Защото Турция е монолитна държава. Просто, Турция е мечта за идеите за стабилност на Уилдроу Уилсън: а) етнически е почти „чиста” - 80 % турци, 20 % кюрди (според CIA-World Fact Book). А религиозно е още по-„чиста”: 99.8 % мюсулмани-сунити.
- втори цитат от статията: "Критична точка беше дискредитирането на Марксистко-социалистическия модел, с разпадането на Съветския съюз. Неспособна да реагира адекватно на множеството промени, в това число на глобализацията, турската нация-държава премина в отстъпление."
Мой коментар: За какво отстъпление става въпрос? Може ли някой да обясни? Дали Суат Киниклиоглу има предвид, че НАСТЪПЛЕНИЕ означава привличане към османизма (разбирай Турция) на традиционно мюсулманските бивши СССР републики? Че кой ще позволи подобни апетити на Турция – Русия ли? Или САЩ? Или ЕС?

Ще ме прощавате, ама Суат Киниклиоглу е поредният бъбривец, който само в рамките на една страница, си противоречи сам. Например, посочва като положителна страна на Ататюрковата република, че била успяла „да осъществи завоя и да направи възможно превръщането (на Турция) в модерна държава.” Край на цитата. Е, ако се осъществят идеите на Суат Киниклиоглу за въвеждане на религиозна етична система и за по-активна външна политика към ислямските страни от бившия СССР – какво ще стане с Турция? Кои ще й бъдат съюзниците. И кои противниците?
Дали Турция трябва да бъде член на ЕС? Ако Турция се управлява от хора, които не мислят като Суат Киниклиоглу, а Турция продължава с усилията си към приобщаване с ценностите на реалния свят – аз съм за приемането на Турция в ЕС. По-простичко казано – ако Турция не се включи в противоборството между религиите и по този начин не създава проблеми на съседна България – аз съм ЗА приемането на Турция в ЕС.


цитирай
9. lyudmilstefanov - Странна ми е тезата,изразена от Сашо в една от препратките,
16.06.2008 18:48
че въпросът за членството на Турция в Европейския съюз щял да се решава не у нас, а на Запад. Ами току виж ако и в "тази страна" /аз си я наричам България!/ се намерят политици, а също и граждани, които да преодолеят провинциализма и застанат на нивото на историческата и геополитическата си мисия? С какво сме по-лоши от ирландците?
Нищо не казах за Турция в ЕС. Защо не, ако покрият всички критерии: особено този с човешките права. Защо не, ако гражданите на ЕС са наистина съгласни. Това звучи може би като "някога, но не сега!" Но аз наистина мисля, че ЕС трябва да се управлява от принципи и ценности, а не от приумици и амбиции.
Много задълбочен и силен постинг. Поздравления!!!
цитирай
10. darktales - - 8.
16.06.2008 19:42
Монолитна тя, знаем ние как е станала монолитна. Но както и да е, въпросът не е само в това дали и кога Турция ще е готова за ЕС, а също и дали и кога това ще е изгодно за България.
цитирай
11. анонимен - Алеко за darktales
16.06.2008 20:16
Това "8" го възприех, като Ваше желание за общуване.

Не е добре поет или ценител на поезията (като Вас), да се обръща много рязко назад към историята. И то - много далечната. Това не отразява чувствителността за реакция към днешното.
Защо Турция е монолитна - е емоцианолно-оценъчно. Точно каквато е "жалбата за младост" на Суат Киниклиоглу.
И двете нямат общо с реалността.
А кое е полезно за България - съм написал.
цитирай
12. darktales - Алеко
16.06.2008 23:32
Така вече по-добре ли е?:) Сложих номера, за да е ясно за кой коментар става дума, а в никой случай като знак за отношение; но впрочем, грешката е моя, за което съжалявам и моля да бъда извинен.

Ще отговоря малко в обратен ред. Дори и да сте написали кое е полезно за България, и дори да приемем, че то е 100% вярно и изчерпва всички вероятности, това не променя факта, че повечето политически сили нямат някаква ясно определена позиция или стратегия по този въпрос. Когато часът за решение настъпи, дано не съм прав, но има опасност то да се вземе според котерийните и персонални интереси на наличните тогава управляващи. Ето как се разпределят мненията "за" и "против" членство на Турция в ЕС на симпатизантите на "големите" политически сили (20 април 2008/News.dir.bg):
ДПС - "за" 67%, "против" 2%
НДСВ- "за" 38,8%, "против" ...
СДС - "за" 44%, "против" 24%
ГЕРБ- "за" 34%, "против" 42%
БСП - "за" 28%, "против" 37,2%
АТАКА- "за" 21,5%, "против" 64%. Това е един вид предполагаемото разпределение на гласовете, ако към тази дата се беше провел референдум. Интересно, ако в Гърция се проведе референдум - на която и да е дата - за името на Македония ( примерно ), какъв ще бъде резултатът и защо?

Турция е монолитна, включително и в европейско-витринената си част, не заради моите емоции, а защото е провеждала през цялото си съществуване насилствена, последователна и организирана асимилация на екстрамонолитните елементи, включително и на тези от тях, които имам основания да възприемам като свои сънародници. От това, че един или друг отделен човек или група хора понякога казват това, нейната монолитност няма да пострада, разбира се. "Жалбата за младост" на Киниклиоглу все пак има общо с реалността дотолкова, доколкото е един обективно съществуващ текст, написан от действащ турски политик, свързан със САЩ, който едва ли изразява единствено и само неговото виждане.

Поет със сигурност не съм, а не се смятам дори и за ценител, но дори и така да беше, това не е нито предимство, нито недостатък. Ценител на поезията може да се окаже всеки. Ама наистина всеки. Та дори и великият везир Чандарлъ Халил и неговият възпитаник, Мехмед ІІ Завоевателя.
Поздрави.

templar, аз също се извинявам за многословното писание, но пък делетето е откъм твоята 1/2 на масата.




цитирай
13. анонимен - Алеко за darktales
17.06.2008 00:36
Не разбирам точно за какво спорим?
Ще изразя мнението си по-ясно и по точки:
1. ПСР и Суат Киниклиоглу смятат, че Турция се нуждае от религиозна етична норма, защото кемалистите са се провалили в налагането на светска етична система. Значи Киниклиоглу иска завой.
2. И в същата статия същият Суат Киниклиоглу изтъква, че положителна страна на Ататюрковата република е, че била успяла „да осъществи завоя и да направи възможно превръщането (на Турция) в модерна държава.” От всички тези завои на Суат Киниклиоглу ми се зави свят. Хем харесва завоя на Ататюрк към светска държава, хем иска да завива към религиозна.
3. Може ли Турция пак да "завие"? Ами има предпоставки. Религиозно е монолитна. Политически не толкова, ама нещата хич не изглеждат розови. ПСР спечели предишните избори с 35 %, а последните с 47 %.
4. България няма интерес от съсед, изградил религиозна държава (по мое мнение). Щом нямаме интерес, трябва да подкрепяме това, което ще отдалечи Турция от ислямизирането.
цитирай
14. darktales - Алеко
17.06.2008 01:34
Ами не спорим, поне не за тези 4 точки. И аз да го кажа пак: работата е там,че в България почти няма, с изключение на посочените от templar, сериозни и с достатъчно тежест политици или анализатори, които да разглеждат един регионален въпрос от огромна важност за България с последователността и класата, които показват турските политици и анализатори при разглеждане на сходни въпроси. Включително и цитираният Киниклиоглу.

Той всъщност не си противоречи, никак даже. Авторитетът на личността и делото на Ататюрк са насаждани толкова безпрекословно в няколко поколения турци, че оспорването им, дори и отчасти, в самата Турция изобщо не е лесна работа. Статията му е лукаво, стилно, майсторски изпипана.
цитирай
15. анонимен - Според мен Турция не трбва да бъде ...
17.06.2008 16:43
Според мен Турция не трбва да бъде приемана в ЕС, защото най-малкото тя няма европейско минало. Нейният характер не е европейски. Единственото, до което би могла да се добере е статут на привилегирована страна - т.е. изключително с икономическа изгода.
цитирай
16. анонимен - Според мен Турция трябва да бъде ...
17.06.2008 21:16
Според мен Турция трябва да бъде приемана в ЕС, защото най-малкото тя има европейско минало. Нейният характер е светски. Основното, до което би могла да се добере като за начало е статут на привилегирована страна. Икономиката ще свърши останалото.
цитирай
17. анонимен - Аз съм авторът на мнението от 17. 06 ...
18.06.2008 01:08
Аз съм авторът на мнението от 17.06 21:16 и исках да кажа тогава, че Турция НЕ трябва да бъде приемана :) правописна грешка, съвалявам. И по този повод бих допълнил относно некомпетентността на нашите политици - един политик не е нужно да бъде добър международник, достатъчно е да ползва услугите на специалистите в тази област - в България има достатъчно такива. В доктрината дори зъществува мнение, че добрия международник не трябва да е специалист. А относно, според мен поне, прехвалените оценки за турските политици - как ще коментирате изказването на г-н Реджеп Ердоган по време на посещението си в Германия призовавайки своите сънародници там да се борят за своите права (очевидно намеквайки политическите права и желанието за културна автономия). Според мен това е голяма издънка и тотална липса на компетентност относно въпросите свързани с международноправната защита правата на човек. Поздрави
цитирай
18. анонимен - До 17. 06 21:16 а сега ако обясниш и ...
18.06.2008 01:15
До 17.06 21:16 а сега ако обясниш и Гърция как ще ги допусне до членство, а за светския характер на държавата не знам, но със сигурност не отговарят на едно много важно условие - правата на човека и правата на малцинствата. За арменците и кюрдите има ли смисъл да говорим?
цитирай
19. анонимен - По въпроса за
18.06.2008 02:11
Няма противоречие в статията. Напротив, човека се е изказал много точно и ясно.
В резултат на действията на елита, ДЪРЖАВАТА Турция е направила модернизационния завой.
Това обаче, не се отнася за народа на тази страна, тъй като той не е получил молално основание за подобен завой.
Държавата, сама по себе си, не е и не може да е, нито морална, нито неморална, но такива са и не могат да не са хората във въпросната държава, и те дават съответния облик на избирпаното от тях правителство, нпр.
Въпроса е много сериозен, (хайде да не давам за пример България) и е много мъдро поставен от автора на статията. Държавата, пък дори и с демократични институции, не е извора на моралните устои на гражданите си и наистина не може да наложи морален и етичен кодекс със средствата на властта, пък дори тя да е в ръцете на добронамерен и почтен елит.
Насила хубост не става, но това се разбира трудно и когато вече е късно.
Syrius
цитирай
20. анонимен - Аз съм булята на автора на мнението ...
18.06.2008 13:12
Аз съм булята на автора на мнението от 17.06 21:16 и съм дОшла да ва кажам, че той иска да каже, че Турция трябва да бъде приета. Всички останали неща са си правописна грешка, откъдето и да инги погледнити, съВалявам. И по този повод аз бих допълнила относно компетентността на нашите политици - за всеки един политик е нужно да бъде и добър международник, тъй като в България няма достатъчно специалисти по международна политика. А относно, според мен поне, напълно реалистичните оценки за турските политици, и по-конкретно изказването на г-н Реджеп Ердоган по време на посещението си в Германия, в което той открито призова своите сънародници там да се борят за своите права, без да намеква нищо. Според мен това е голямо постижение, по отношение въпросите, свързани с международноправната защита правата на човек. Поздрави от булята на ... как беше там, на автора на мнението от 17.06 21:16.
цитирай
21. анонимен - До 20. анонимен - :) както биха ка...
18.06.2008 13:51
До 20. анонимен - :) както биха казали премъдрите турски политици: Аман от лаици като тебе
цитирай
22. анонимен - Алеко за Syrius
18.06.2008 14:38
Не споря за морални устои и как трябва да се създават.
Продължавам да твърдя, че статията на Суат Киниклиоглу е пълна с демагогия, лъжи и противоречия.
Цитирам само едно от тях:
-Суат Киниклиоглу - "Султан Абдулхамид е символ на най-голямото зло и назадничавост за републиканците, (докато) той се счита за вдъхновяващ визионер от Нео - отоманистите. Нео-отоманистите много по-лесно приемат арменския въпрос..."

а сега, малка фактологическа справка за Абдулхамид и арменците:
- Става султан на 31 август 1876;
- на 23 декември 1876 г въвежда Османската конституция. Създава първият османски парламент;
- В началото на 1878 г. суспендира конституцията и разпуска парламента. Установява деспотичен режим;
- През 1894-96 г. осъществява първото масово унищожение на арменци. Техният брой надхвърля 300 000 души, а над 200 000 са прокудени от родните си земи.
- През 1908 е Младотурската революция. Конституцията е възстановена и парламентът възобновява заседанията си.
- На 27 април 1909 г. е детрониран, поради опит за преврат срещу младотурците;
- Заради деспотичния си режим е известен с прозвището "Канлъ" - Кървавия.

цитирай
23. darktales - Алеко
18.06.2008 16:25
Позицията на т.н. нео-отоманисти по арменския въпрос не би могла да се различава особено от официалната позиция на турската държава, независимо кой я управлява. Т.е. че в никакъв случай не може да се говори за геноцид; че е имало поредици от метежи, политически убийства и опити за образуване на пета колона от великоарменски националисти по време на войните, които е водила Турция; че е имало поредица от саботажи и терористични актове, организирани и ръководени от инфилтриралите турската армия и администрация арменци; че е имало опити за сепариране на големи територии от Турция, в които са се извършвали кланета на мюсюлманското население; че голяма част от арменските жертви всъщност са избити от арменски терористи; че в големите турски градове е имало организации на арменски гангстери, които са тероризирали и мюсюлмани, и християни, включително и самите арменци; че ако е имало случаи на насилие срещу арменците, то това са били актове на самозащита на мюсюлманското население, или законни мерки на армия и полиция за запазване мира и целостта на страната; че жертвите от страна на мюсюлманите в тези събития са в пъти по-вече от тези на арменците; че митът за арменския геноцид е инспириран от великоарменската пропаганда и се поддържа от арменските лобита в големите западни държави с цел дискредитиране на Турция... и т.н., и т.п.

Може би Киниклиоглу иска да каже, че нео-отоманистите, за разлика от другите турски политици, нямат притеснения да излагат тази позиция и дори ако трябва да я използват като отправна точка във външнополитическите отношения.
цитирай
24. анонимен - darktales
18.06.2008 17:33
Не коментирам арменския геноцид. Нито причините за него.
Коментирам претенциите на нео-османлиите, че се били различавали по арменския въпрос от кемалистите. Твърдя, че не се различават. Няма защо да гадая какво е мислил да каже Киниклиоглу, пък не го е казал.
Самият Киниклиоглу твърди, че Абдулхамид е "вдъхновяващ визионер". И веднага след това пише, че ново-османлиите нямат проблем с аременците. Едно от съвременните обвинения към СЕГАШНА (разбирай кемалистка) Турция е, че не признава арменския геноцид. Е? Ново-османлиите ще го признаят ли? Щото хем Абдулхамид им е визионера, хем са за демокрация, хем нямат проблем с арменците, кюрдите, арабите и т.н. Е как да нямат проблем, като си мечтаят за възстановяване на геополитическите османски интереси. А в османските граници не влизат ли няколко сегашни арабски държави, Израел, Палестина, Балканския полуостров, средноазиатски републики и так далее.
Обвиненията на баш ново-османлията към републиканците е, че тяхното било идеология на елита. И само няколко изречения по-надолу е написал, че ново-османлъка е идеология на елита.
И накрая - с какво ще допринесат ново-османлиите за "по-голямата демократичност" в Турция. Като напълнят главите на турците със спомени за османското величие? Като сложат фереджетата на дамите?
цитирай
25. darktales - анонимен 24.
18.06.2008 18:24
Нео-османистите не могат да се различават или да не се различават от кемалистите, както ги наричаш, по въпроса за арменския геноцид, ако и според едните, и според другите такъв е нямало. Разликата е в това, че нео-османистите може би нямат намерение да изпитват комплекси от този въпрос. И аз не коментирам причините за арменския геноцид, а само изредих една много малка част от турската версия на тези събития, защото тя доста прилича на имащите популярност в някои среди версии за един друг геноцид от 20 век.
цитирай
26. анонимен - Алеко за darktales
18.06.2008 19:01
Не съм чак толкова дълбоко запознат с проблемите на турското общество. Знам само, че Ататюрк се е бил устремил към създаване на национална държава и за да я създаде, се отказва от претенциите за многонационална Османска империя. Успехът му в това начинание е безспорен (поне през изминалите няколко десетилетия).
И през 21-и век се появява политическо течение, нарекло се ново-османлък.
Един от лидерите на този ново-османлък написва статия, и благодарение на Домакина на блога, я четем и коментираме. Четейки я, срещам авторови объркани мисли и противоречия.
Като например::
- „проектът за републиката е проект на елита”
Цитат: „При все това, стилът на Републиката е авторитарен, той не успя да проникне дълбоко в турското общество и си остана преди всичко проект на елита.”
Пак авторово твърдение:
Цитат: „Отвътре - навън, Нео-отоманизма се завръща като доктрина на турския елит.”

Или авторовото твърдение за прогресивността на ново-османлъка:
Цитат: „От либерална гледна точка Нео-отоманското мислене, особено във вътрешно-политически контекст в по-прогресивно. Това най-явно се илюстрира от факта, че повечето мюсулмани-демократи (членовете на Партията на справедливостта и развитието) приемат Нео-отоманизма.”
Авторовото доказателство за тази „прогресивност” е просто умилително. Оставя те без дъх и възможност за всякъв коментар.
Ново-османлиите били освен по-прогресивни и по-големи демократи. А главен визионер им бил Абдулхамид. Коя точно визия на Абдулхамид вдъхновява новоосманлиите? Суспендирането на конституцията? Разпускането на парламента? Потушаване на въстанията из османското царство?

Абе, все едно чета Расате или Волен Сидеров. Само дето е по-страшно. Щото са управляваща партия в огромна страна. Нищо че главният прокурор на Турция е подхванал дело за забрана на ПСР.
цитирай
27. darktales - Алеко
19.06.2008 13:42
С последните 3 изречения съм 100% съгласен, а за останалото би ми се искало Вие да се окажете прав, а не аз.
цитирай
28. maxfun - да, наистина
24.06.2008 15:46
има нужда да се върне отоманската империя, защотот се нуждаме по-силно от всякога от Възраждане:))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: templar
Категория: Политика
Прочетен: 3553278
Постинги: 428
Коментари: 2648
Гласове: 10558
Календар
«  Май, 2022  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031