В предишната си статия споменах за голямото отличие "Принцът на Астурия", присъдено на  Цветан Тодоров, български писател, живеещ във Франция, един от водещите европейски интелектуалци.

В последните седмици, българските поп-фолк медии, улисани в задявките на хорото между селските момци Гоце и  Боце и евтините дрънкулки с които последните кичат своето обущарче - турчето Вежди, проспаха още една културна новина от европейска величина:

На 28. май Известната писателка Юлия Кръстева получи най-високото държавно отличие на Франция „Офицер на Почетния легион”. Това е втора степен на ордена, която Кръстева получава, след като през 1997г. става негов Кавалер.

 

„Почетният легион” е на-висшето френско държавно отличие. Основан е през 1802г. от Наполеон Бонапарт. Има пет степени: Кавалер, Офицер, Командор, Велик офицер, Велик кръст.

Велик магистър на ордена е Президентът на Франция, който присъжда наградата по предложение на Правителството.

 

Юлия Кръстева е родена в Сливен през 1941г. Завършва френска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. От 1966 г. живее във Франция. Там работи с Ролан Барт и Люсиен Голдман, присъединява се към структуралистите. Понастоящем тя е професор в  парижкиq университет "Дидро" и има частна практика като психоаналитик. Гост-професор в Колумбийския университет (NY), където преподава семиология заедно с Умберто Еко и Цветан Тодоров. Доктор хонорис кауза на повече от дузина световни университети.  Изп.секретар на Международната асоциация по семиология. През април 1997 г. Юлия Кръстева получи едно от най-престижните отличия във Франция — Почетния легион. Норвежкото правителство й връчи през 2004 г. Холбергова награда („нобелова“ награда за хуманитарни дисциплини). Един от издаваните съвременни европейски писатели. Автор на множество книги, сред които “Черно слънце”, “Любовни истории”, “Женският гений”, “Старецът и вълците”, Самураите”, “Обладание”, „Убийство във Византия” и др.

Както и в статията за Цветан Тодоров, дължа да подчертая, че те с Кръстева са либерали- релативисти и аз не се явявам техен запален привърженик или защитник (нямат и нужда). Така че нямам намерение да влизам в спорове за тях, най-малкото защото не познавам добре творчеството им. Държа обаче, да имам скромен принос за това,  истинските стойности в културата да си бъдат на мястото - истинските, признати интелектуалци - при европейските хора, а душегубните живкови халтурчици от "Събеседник по желание" - на опашка за кебапчета на събора в с. Сирищник, Пернишко.

 

Други българи, кавалери на Почетния легион:

 

Цар Фердинанд I

Цар Борис III

Симеон Сакс-Кобургготски (като бивш МП)

Силви Вартан

Меглена Кунева

Матей Хаджипетров

Евгени Силянов

Жорж Канети

Желю Желев

Д-р Никола Василев

Стефан Тафров

Андрей Букорещлиев

Димитър Паница

Анастасия Мозер

Николай Гяуров

Д-р Асен Петров

Проф. Димо Димов

Димитър Киров

Атанас Павлов

Проф. Минко Балкански

Петър Христозов

Иван Станчов

Адм. Ив. Вариклечков

Никола Стоянов
Ген. Симеон Ванков
Юлия Кръстева

 * * *

Из интервюта на Юлия Кръстева:

 

„Благодаря на първо място на господин Президента на Републиката, велик магистър на велоките национални ордени, който ми оказва честта да ме повиши в степен „Офицер на националния орден на Почетния Легион”. Благодаря също така особено много на г-жа Министъра, която предложи моята номинация и чието слово дълбоко ме трогна.

Пред вас стои една европейска гражданка, българка по произход. Историята на моята родна страна претърпя промени и въпреки че тя продължава да се бори с икономически и политически трудности, тя вече е пълноправен член Европейския съюз. Нещо, което бе напълно немислимо, когато напуснах България през 1965...

Обичайно е, в такива слънчеви моменти да извикаме спомена за своите родители.  Спомням си за своя баща Стоян Кръстев, православен богослов, който пренебрегна византизма си дотам, че да ме запише във френска детска градина при сестрите доминиканки, за да ми предаде духът на съмнение и свобода, с който с право се слави френската култура. Мисля също и за своята майка, Христина Кръстева, чийто научен дух срещаше нежността...

На тази семейна основа, засилена от култът към образование и култура, който се запази и разви в България през кривиците на историческото и движение, аз поставих основата на онова, което на свой ред ми даде френската култура...

(из словото на церемонията по награждаването – май 2008г.)

...

  (с лента "Отличник" на 24 май - 50-те години)

Баща ми, който по образование бе теолог и лекар, и майка ми - биолог, обичаха руската и френската литература. Когато бях на 3-4 години, ме записаха в детската градина на доминиканките, където започнах да уча френски. Въпреки всичко ми липсват годините на най-ранното детство, за да говоря съвършено и двата езика, и това все още се долавя, макар да жонглирам безпроблемно с термини и абстрактни понятия. Обвинени в шпионаж, монахините впоследствие бяха прогонени от българските власти и се наложи да продължа изучаването на езика в Алианс франсез. 

Бях много силна математичка, като майка ми, и мечтаех да уча ядрена физика. Но за да тръгнеш по този път, трябваха родители комунисти. А пък моите не бяха. Във връзка с „националната сигурност“ навремето навсякъде виждаха предатели! Затова се записах във филологическия факултет да изучавам английска и френска литература. 

Когато пристигнах в Париж, университетската общност вреше и кипеше. Смятах да остана само през деветте месеца на стипендията, а после да се върна в България и да придам завършен вид на дисертацията си. Но тук на място Барт и семиологичният кръжок на Леви-Строс ми предложиха да продължа престоя и обучението си. После дойде Май 68, омъжих се за Филип Солерс и никога не си отидох. 

...

ние на Балканите всъщност сме Византия и аз съм много горда, че произхождам от този регион. А той не е добре познат на Запада. Вярно, това, което е останало от Византия, се намира в състояние на културен упадък и ужасна икономическа бедност, поради което не е привлекателно за западняците. Но, от друга страна, мястото е истинска съкровищница на богата историческа памет, която според мен намира израз в сдържаното достойнство, с което хората там се стремят при един минимален житейски стандарт да продължат да живеят като добре образовани и високоинтелигентни мъже и жени. Те не заслужават да бъдат изложени на изтощителните пристъпи на меланхолия и на тежките последици от икономическото господство на мафията, което за съжаление днес е факт.

...

Романът „Убийство във Византия” е среща между “тях”, които живеят в Западна Европа и “нас”, хората от земите на Византия, обединени под името Източна Европа.

...

България е държава на книжовността. За мен това е много важно. А никой не го знае на Запад. Аз го казвам, писах го няколко пъти, всички си учудват и ме питата вярно ли е и защо никой не го знае... Да го научат, да се повтаря.... Сега всичко е медиатично. Не знам дали българските власти знаят, че трябва да се прави – думата може и да не е красива - пропаганда за българската култура, да се изтъкне важността й.

...

да се види Боянската църква, да се види как още през 1259 г. има такива реалистични фрески, каквито няма никъде на Запад. Да отидем в Несебър, да се види тази византийска култура. Да не се мисли, че сме страна, която само е била подтисната от турците, вид турска колония, и сега ще стане европейска колония. Трябва да се покаже другото

...

“България, моя надежда”. Или “България, моя гордост”. Вижте, имаме празник на писмеността, на културата, уникален в света, а никой не го знае. Трябва да намерим начин да го кажем, да мобилизираме пресата, световните медии. Европа приема България, договорът е подписан, нека се възползваме от това. Нека кажем ясно кои сме. Не съм против културата на образите. Но културата на образите трябва да бъде компенсирана с културата на писменото слово, то е в основата на образа. То е смисълът на образа, питане за него.

...

 

Както Ц. Тодоров, Ю. Кръстева е наистина световно известен семиолог (даже ми се струва, че е по-известна/почитана от него).

Поздрави!

за нашата българка и заслужената и награда...да и е честито и сърдечни поздравления...харесва ми, че чрез твоя блог получаваме информация, която е в пълно затъмнение от така наречените държ. институции, а за медиите, оставям без коментар но това са си жълтини и нищо друго...

само нещо не ми се връзват:)
някои хора от списъка на наградените:)
що ли правят там!?!?!?!?!

лично за теб...топлинка и радост...по - много!:)))-о!

е изучавана в доста университети извън България - случвало ми се е наши студенти да се изненадват, като разберат. Често, това е и първият път когато чуват за нея.

Не са малко Българите - част от България, държавата на Духа. И във, и извън нея. Нужно е разгласяване, или реклама, или пропаганда, но най-вече мисля е важно тези хора да се четат, да се обсъждат, да се тълкуват - да бъдат част не просто от политика, а от живия живот на обмен на мисли, идеи и преживявания.

семилогогия или семитология:)) по-скоро семитология (еврействане) поредните сънародници използвали бг минало за лични цели(репресии и комунизъм), като париж е бил отоврен към деси-месидентите:) добре са се продали един вид:))