Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.06.2008 08:38 - Безсъници III / липсата на стил, залезът на авторитетите, завръщане към варварството и други особености на "прогресвиното" съвремие
Автор: templar Категория: Политика   
Прочетен: 5464 Коментари: 7 Гласове:
0

Последна промяна: 26.06.2008 11:03


Днешният текст е много важен. Поне за мен той дава отговор на много въпроси. Например: Защо става така, че в обществените дискусии избуяват крайните,  маргинални позиции, които не остават време и място за мнението на мнозинството умерени хора? Примери: "Митът Батак"; "Гей-парадът", "Българската природа". И по трите теми публичното пространство е завзето от крайни, маргинални, но много кресливи позции: На единия полюс лумпените (недообразовани фашизоиди, Гоцеви "интелектуалци",  ДПС-инвеститори), а на другия полюс са  крайно либералните богоборци от всякакъв тип, готови с лека ръка да насилят усещането за приличие, естетическите и етическите граници на обществото, за да наложат криворазбраните си лични представи за "свободи", огледало на  параноичното им его.

Изцяло липсва гласът на останалите, умерените, "нормалните" хора, които не пушат трева, не говорят с дърветата и не искат децата им да растат сред мъже в женски дрехи, но в същото време не харесват бетонната грозотия, футболния и националистически вандализъм на "агитките" от всякакъв тип , и които без да са фанатици и да фетишизират историята притежават граници на приличие и уважение към мъртвите, които не следва да се преминават само за начесване на нечие академично или визионерско его. 

Днес шумът и славата е в спора между Педерастите и педе-Расатите. Ако не си от / за някоя от двете групи - не пееш в хора. Независимо, че си грамадно мнозинство, а те са маргинали . Малко на брой, но варвари - много кресливи и нагли. 
Оказва се, че това не е само тук и сега, а е световна тенденция от десетилетия.
Приятно четене!

* * *
Из "Безсъници" (Стефан Попов)

На Изток подчиниха националната идея на комунистическата интернационалност, на Запад тръгнаха подир „европейската” идея, в унеса по която се смесват желаното с реалното. Играта на парламентаризъм и тук, и там е само празна церемония, легализираща решения, взети от извънпарламентарни фактори... Впрочем, манифестът на футуристите от 1911г. в който те издигнаха „разрушението” като ново творческо начало, е на път да стане „конституция” на съвременното западно общество.  „Антинацията” тържествува... Започнах да не разбирам света там, където установените по-рано ценности и норми са загубили валидността си и на тяхно място „прогресивните” издигат всестраното разложение не само като единствен морал, но даже и като изторически принцип.  Анархизмът, или по-право нихилизмът на Ницше, престана да бъде убеждение, а стана манталитет, изкореняващ под девиза на „свободата” всичко, което бе досега стожер на културата.

Достатъчен е външният вид на днешния човек, за да разберем, че процесът на префинването, на изтънчеността отдавна вече е заменен с този на съзнателното загрубяване, подивяване, опростяване. Не става въпрос за вкус там, където безобразността отдавна е обявена за художествен принцип, нито пък за маниери там, където грубостта изразява единствено жизненост и съзнателната първобитност се издига като идеал. Става дума за онова, което по начало характеризира всяка култура: нейния СТИЛ. Нашето време е време на безстилие, в което жизнената субстанция не може да бъде подведена под придаващи и изразност форми. Стилът е израз, който всеки принадлежащ на една култура човек носи несъзнателно в себе си като мълчаливо потвърждение на общоприетите повели на нейната духовна обусловеност.

Поогледайте се наоколо и потърсете днес „стил” – иска се много „прогресивно предубеждение”, за да го открием там, където вулгарността претендира за естественост. Че уличните жени наложиха в края на краищата своя вкус на салоните – това е тъжният ефект на т.нар. „демократизиране” на обществото, в което модата трябва да държи сметка на броя на интересите... Неслучайно поезията изчезна напълно от въздуха който дишаме, неслучайно езикът обедня, опростя и служи само за „експресионистични” недомислия.

Външният вид съответства винаги на вътрешното съдържание у човека. Приличността не е етикет, който може да бъде изменян, а е външният израз на една същност. И когато повече или по-малко самозвани интелектуалци дават израз на вътрешната си арогантност чрез външна недокараност, тогава няма място за сравнение: взаимното уважение е сторило място на духовната безочливост.

            Едно общество няма култура, а е култура – и от нея диша определен стил, по останките на който един ден археолози и историци ще съдят за висотата на нейната същност. Каква представа щяхме да имаме за стария Крит, ако от неговите вази не ни говореше целия му живот с характерния си стил? Една семейна снимка от началото на нашия век е все още подобен документ: от него ни говорят и отношенията в семейството, и нивото на обществената му претенция, и висотата на личното образование, пък даже и нещо от социално декларирания консерватизъм, респективно прогресивност. Какво би ни разправила една семейна снимка днес, ако въобще е мислима още?

            Образът на всички изброени от Шпенглер и Тойнби култури се определя от трите им главни елемента: религията, държавата, изкуството.

            Вярата в наше време не е вече коефициент на културата, защото е напълно приватизирана и сведена до лична молитва. Не съм сигурен, че днешните деца въобще учат Десетте Божи заповеди. Държавата се изражда все повече до система на стопански облаги и предизборни подаръци, до манифестации на „култура” чрез приемане на творби, които намират удоволствието си в отричането на властта (на Запад) или пък в безкритичното и възхваляване (на Изток).

Коренът на моя песимизъм отиваше по-дълбоко: той ровеше в хумуса на моите исторически занимания, които ме бяха навели на мисълта – или по-претенциозно казано: на прозрението, - че само религиите, почиващи на учението и надеждата за избавление, съдържат сентенцията, че нашият реален свят е най-лошият от всички възможни светове, но и че всички рационалистични учения за прогреса водят накрай, при съпоставяне на постигнатото със замисленото, на реалното с мечтаното и на проповядваното с осъщественото неизбежно до разочарование, систематизиращо се теоретично в културен песимизъм. 
...

Християнството живя две хилядолетия с представата за програмирания край на света, чиято страхотност бе релативирана още от идеята за второто пришествие. Но дотогава съществуването на света бе гарантирано от християнския Бог. Този Бог по думите на философа сега е мъртъв. Замествайки го по самовнушение, човешкият Разум осигурява ли еднакво добре това съществуване? Преживяванията ни доказват противното и опасенията ни, и всичката паника идват оттам, че живеем в свят без Бог и без Разум, предоставени на негово сиятелство Случая, от който всички се страхуват, но на който всъщност всички слугуват с мислите и волите си. Спекулира се само върху повода, който ще подпали пожара: Сараево, Данциг – или какво? Да обмисляме евентуалностите на фаталния случай е политическа алхимия. Не е ли по-добре да преценим шансовете на мирам които ни изглеждат като надежда за добродетели у злодеи?

...

Всичко зависи от това, от коя страна на преградата наблюдаваме настъпващия мрак. „Преградата” тук е вярата или по-скоро измамата, че новият Прометей ще превърне „долината на сълзите” в градина на възторзи, самосътворено земно щастие, за което човечеството е замечтало, откак дръзна да съперничи с Бога за претворението на света. Едни прозряха овреме заблудата на мирското „избавление”, други продължават да се опиват от тази вяра, предписана им като единствена „истина”. „Разумът – бе предопредил още френският моралист Вовнарг – се мами по-често от Природата... Няма истина, която в една празна глава да не се е превърнала в заблуда.” Впрочем, който е измъчвал мисълта си с обещанията на религиите, с утопиите на философията, с утехите на изкуството и с изгледите на науката, знае стойността на всяка мирска истина.

            Всъщност за упадъка на Европа, за културното и превръщане в „степи” не се спори вече, а само се бележат уплашено явните му симптоми: обезверяване в свръхестественото, изчезване на авторитетите (и на небесния и на земния!), отричане на обективните ценности, скарване с естетиката, пролетаризиране на жизнения стил, обезмисляне на образованието, проституиране на изкуството и..., и..., и... всичко това в резултат на абсурдното консеквентно „демократизиране” – чети: плебеизиране – на масата като реквизит на нашия свят.

...

Културната снимка на този свят, който напускаме, може да се сведе до липсата на всякакъв авторитет, на всякакви ценности, на всяка възвишеност. Идеята за свободата бе абсолютизитана. Нещастието не е, че довчера свободни милиони загубиха това най-ценно свое притежание. Бедата и опасността са там, че тези милиони хора отвъкнаха да бъдат свободни, а с това отпадна и някогашната им борческа свобода. Един свят без знамето на алтернативата: „Смърт или свобода!”

            „Бог е мъртъв”- бе възкликнал Ницше и всичките му последователи побързаха да го погребат, без да се озърнат за някакво ново божество и без да се замислят дали изобщо на земята може да се живее без „Небесност”... Авторитетът на светската власт, някогашното „Величество” бе колективизиран и периодизиран, подложен на капризите на уличните настроения, превърнат накрая в конвенционална институция, която признава само политическото благополучие: макиавелизъм до смърт... Професионалните авторитети – на учители, съдии, офицери – са сведени до „антипедагогика”, която вижда във всяка родителска, училищна, обществена и държавна власт само принуда, Така либерализмът в своята крайност отхвърля всякакъв авторитет, подронва всяка почиваща върху него социална структура. Многоетажната сграда на обществената йерархия е срината и егалитарното общество живее като след земетресение в палатки – без име, без ранг, без стил.

...

Немският просветител Лесинг бе казал още преди двеста години: „Ако Бог ми предложи с едната си страна истината, а с другата – стремежа към нея, бих избрал втората, даже и срещу цената на постоянно грешене. Чистата истина, Господи, е само за Теб!” Но в същата немска страна се намери и друг „просветител”, Карм Маркс, който опошли този свещен стремеж с небивалата мисловна безочливост да твърди, че е открил и притежава истината в историята... откъдето започна „грехопадението”...

            В Западна Европа занаеха да се пазят от тази болнава самоизмама, но в Източна Европа, начело с изостаналата в развитието и лишена от оригинална историческа мисъл Русия, се поддадоха на „великата” илюзия в наивното предположение, че с това изпреварват „изоставащата” Европа и застават начело на „прогреса”... Колко бедни трябва да са в научното си въображение тези хора!

            Непълнолетни в мисловното си развитие и в безпросветността си, те не съзнават и не признават, че с подобно извращение на мисловните идеали нанасят смъртен удар на европейската култура. С насилственото насаждане на обявените за догми истини те пресушиха у човека именно истинския божествен стремеж към нови простори на мисълта...

 

Плоското, разрушителното и умъртвяващото въздействие на марксистката духовна нищета върху богатата традиционна култура на Европа може да бъде сравнено само със заменянето облагородяващите светлината стъклописи на готическите катедрали с евтино, безцветно стъкло. „Розетите” на нашата култура загубиха многоцветния си блясък в мрака на марксисткото филистерство.

            Човечеството, по-точно европейската култура, се връщат – този път съзнателно към варварството. Но съзнателното варварство е всъщност убийствен парадокс, който не би трябвало да стои като заключителен знак на тази неповторима култура.

 

..

 

Истинското прегрешение на идеята за прогреса обаче, лежи там, където тя прескача в областта на чистата духовна култура. Представата за непрестанния напредък придава на набелязания му носител, „авангарда” , някаква мимолетна ценност и поставя логично всичко „досегашно” в категорията на отживялото, остарялото, назадничавото, загубилото стойността си. Аксиологичното значение на това подреждане на жизнените ценности е, че изживяностите на миналото са малоценни в сравнение с Новото, Идващото, което въплъщава очаквания напредък като нова стъпка към мечтаното и вярваното съвършенство. Прогресът, като приближаване към крайната цел придобива по този начин стойността на абсолютна ценност, срещу която всякакви консервативни резерви означават застой, ретроградност, даже антикултурност.

            Идеята за прогреса поражда в низините на ежедневието представата за „модерното” като противовес на всичко остаряло, захабено. И с тази представа ние сме при онази духовна наркоза, която като заклет враг на традицията, на рутината и на наследеното, корумпира нравствените, етичните и естетичните устои в нашата култура. При всичката нужда от напредък, от подновяване, в своята безогледност модернизмът се превърна в мания, в болест, която замъгли погледите, подбудите и стремежите на творците дотам, че загубиха узаконените от векове критерии и мерки. Желанието им да бъдат на всяка цена „по-модерни”, по-небивали и с това – по-оригинални, да избягват всичко deja-vu  ги накара да изпаднат в крайностите на експериментите – особено в изкуството. Кой се наема да изброи  „измите” на нашето време? Ние, немодерните, ще се утешим най-напред с думите на един велик културен характер – Гьоте, който ни подканя „да се придържаме към възгледите си, с които израстнахме, и ние ще бъдем, с малкото още други, последните от една епоха, която няма да се върне скоро”...

 



Тагове:   стил,   особености,


Гласувай:
0



1. gantree - @
26.06.2008 12:43
Според теб вероятно Гьоте не е бил съвсем прав, ако съдим по онова запомнящо се от последните неща, които ми написа в коментар 19 от "Петият българин".
цитирай
2. анонимен - Алеко
26.06.2008 19:51
Един от първите блогове, в които „кацнах”, беше на gantree. От неговия блогрол стигнах до блога на templar. Свидетел бях на „закачките” помежду им на различни теми. Което, за мен, беше нормално, тъй като усещах, че са различни в светоусещанията си. Но не съм очаквал чак такъв дълбок разрив. Вероятно нещата са били трупани извън писаниците по блогове.
Нямам илюзията да ви бъда арбитър. Но ми се иска и на двамата да ви кажа, че говорите за едно и също, но с различни думи.
Къде са разликите в мненията ви:
Templar: Съгласен съм, че Мутафчиева и Данаилов, може би щяха да бъдат съвсем други, ако бяха живяли в условията на други обществени отношения. Съгласен съм и че не са най-главните виновници за злото, причинено на България. Но не съм съгласен да бъдат „оневинени” на съвсем. Съзнателно поставям „оневинени” в кавички. Защото това не е някакъв съд. Разбирам, че много те боли. Боли те, защото в 100-те твои любими книги си посочил на четвърто място (по памет) Бивалиците. И мен ме боли. По подобни на твоите мотиви. И нямам намерение да хвърлям съчки в кладата. В разгара на страстите по поява на картончетата на двамата, извадих някои техни книги, за да видя как са писали след годината на вербуването им. Не успях да намеря някакви съществени разлики. Но изведнъж усетих, че вече не мога да ги чета. Неприятно ми е. Непрекъснато ме глождеше мисълта за оцапването им. А можеше да го спестят на всички свои читатели. Просто не трябваше да стават част от администрацията. Не знам за периода на Беров (при Данаилов), но съм сигурен как беше през периода 1997 – 2001. Всеки кандидат за административен пост, подлежащ на проверка за принадлежност към службите, беше предварително питан. Дали по някакво време и по някакъв повод се е забъркал с тях. Мутафчиева е имала шанса да откаже предложения й пост. Не очаквам разкаяния и извинения от нея. Просто, само е трябвало да откаже по нейни измислени причини. И сега нямаше да има тези препирни помежду ни.
цитирай
3. dagma - ...
26.06.2008 21:18
Пак дойдох тук, че ми се стори грехота да не напиша колко ми хареса този откъс. Даже повече от предишните.
Какво да се прави - поради някакъв дивашки дарвинистки закон на оцеляването, хаосът е по-силен от реда, грубостта от възпитанието, невежеството от просветеността, бъбривостта от мълчанието, Дан Браун от Стефан Попов :) и т.н. Човекът си го е казал разбира се по-задълбочено, както се полага на един почтен, "старомоден" мислител. Много ми допада, че в размислите му долавям печал и интровертност, но това може да е само лично възприятие.
Той (се) пита дали Разумът добре ни осигурява човешко съществуване след като философите изместват вярата. Мислила съм си, че едно от най-ценните притежания на човека е способността за мистични преживявания. В смисъл, че разумът не е достатъчен. Някъде бях чела едно изречение - искам да знам само мислите на Бог, другото са подробности.
Жалко че хора като Стефан Попов са единици. Макар че като се замисля, може би е по-мъдро да е точно така.
цитирай
4. templar - О-о-о стига вече!
27.06.2008 07:52
Какво мисля по казуса Мутафчиева / Данаилов, досиета, бълг. общество 1944-1989 съм казал съвсем точно и изчерпателно в статията "петият българин". Приех чуждите мнения с уважение, благодаря за тях, ще мисля върху тях и ако променят мнението ми ще го напиша. Дотогава за мен темата е приключена.

Тук съм пуснал избран от мен откъс от Ст. Попов. Ако имате коментари към неговия текст - моля. Другото е offtopic

gantree,
Приеми, че има теми (повече или по-малко на брой) по които мислим различно, както и такива, по които мислим диаметрално противоположно.
Не очаквам от теб да се съгласиш с мнението ми. Не очаквай и ти това от мен. В края на краищата това е и въпрос на уважение и модерната тези ни "толерантност" :)

Вчера установих, че с Радан съм на съвсем, ама диаметрално различно мнение по някаква тема (за гейлъка като публична идентичност), но няма да променя отношението си към него, нито ще му го напомням през следващите 6 месеца.

Изобщо, последния един месец коренно промени отношението ми към дискусията в блоговете. Вече няма да повтарям неща, които съм казал в текста, нито ще коментирам теми, различни от заглавието на статията. Ще влизам по веднъж на ден и ще оставя "драмите" и "закачките" за offline - общуване.

Поздрави на всички.
цитирай
5. gantree - @ templar
27.06.2008 12:07
Кое по-точно ми е offtopic, Темплар?
Коментарът ми е вързан тъкмо за последното изречение от откъса по-горе, който си цитирал. Не виждаш ли, или аз нещо не съм наред?! Пускайки го, цитирайки го, ти се съпричастяваш с него, нали така? В същото време обаче, в онази стара тема и в онзи твой коментар 19 ми казваш на мен какво - че проблемът, забележи - ПРОБЛЕМЪТ, бил, че именно "ако се придържаме към възгледите си, с които израстнахме", които ти там наричаш "аршин", а вече не "възгледи", то тогава сме щели да сме останели само ние двамата накрая. Което, видите ли, било, и е нещо лошо. Проблем е, според теб. Значи, как се получава така, че приемаш, съпричастяваш се и дори си правиш труда да цитираш нещо, което от друга страна, в друга тема и по друг сходен въпрос е нещо едва ли не лошо и е проблем, според думите ти? Ако не е противоречие, то какво тогава е това?

Какво очакваш ти си го решаваш ти; какво да очаквам аз, нека ако може, да си го решавам аз, благодаря. Не последният месец, а последните няколко месеца промениха отношението ми, като се почне от Косово, та се мине през Венко и каквото още беше там, та се стигне до едно такова по принцип недопустимо различие. Толкова недопустимо, че чак се чудя къде съм дремал досега, през времето, през което се знаем.

За уважение и за толерантност няма никакъв смисъл да си говорим. Не съм се отнасял непочтително към теб нито веднъж досега, и не съм ти дал никакво основание досега да ми правиш подобна забележка. Но да искаш да ти уважавам позицията - забравИ. Мога да я приема като факт, както приемам какво ли не, но да я уважавам - тц, няма да стане. Абсурд.

Поздрави.
цитирай
6. luben - Много добре
27.06.2008 13:57
написано и много актуално (за мен де): "Изцяло липсва гласът на останалите, умерените, "нормалните" хора, които не пушат трева, не говорят с дърветата и не искат децата им да растат сред мъже в женски дрехи, но в същото време не харесват бетонната грозотия, футболния и националистически вандализъм на "агитките" от всякакъв тип , и които без да са фанатици и да фетишизират историята притежават граници на приличие и уважение към мъртвите, които не следва да се преминават само за начесване на нечие академично или визионерско его. "

И е прекрасно, че пускаш текстове, които дават едни цялостни идеи/мисли/представи, а не ровичкащи като някое младо конче с капаци на едно и също местенце... (упорито с копитце ... и не спира :) )
цитирай
7. maxfun - според нмен темплар
02.07.2008 16:57
е поместил постингът заради следния цитат: "Плоското, разрушителното и умъртвяващото въздействие на марксистката духовна нищета върху богатата традиционна култура на Европа " това добре, но все пак е съждение на "либералните богоборци". Намирам противоречие.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: templar
Категория: Политика
Прочетен: 3798809
Постинги: 428
Коментари: 2648
Гласове: 10559
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031