Още откъси от книгата "Безсъници" от Стефан Попов

Но докато в Германия, а с нея и в цяла Европа, се задаваше лавата на новия исторически вулкан, в България продължаваше политическият водевил с безвкусните пазарлъци за "постни дробчета". И най-убедените демократи се чувстваха смутени, сконфузени от постъпките на една власт, която демонстрираше демокрацията като дързост на парламентарното мнозинство да действа против всяко политическо приличие. Противниците на този ред продължаваха да мечтаят за нови авторитети и да теоретизират върху тях. 
...
Повяващият от Европа политически вихър носеше лъха на т.нар. „авторитарна държава”, една смела антитеза на парламентарната демокрация. Тя не бе само политическа мода, идейно заслепение или чувствено увлечение, а израз на дълбока политическа криза. Кореняща се в самата демокрация с политизирането на широките народни маси. Колкото и да изглежда парадоксално: напредващото демократизиране на обществото стимулираше антидемократичните тенденции с простия факт, че широките маси действат политически не рационално, а емоционално и затова търсят „водачество”. Дали то разрешаваше стопанските кризи за сметка на парламентарната апаратура малко ги интересуваше. Грешката бе, че се излизаше от обективната нужда от „нова власт”, а не от субективните възможности за нейното осъществяване.

...

„Новата държава” си я бях представял едва ли не като идейния унес на едно национално възкресение, като волева завера на целия народ, в която той, надигнал се като историческо войнство, вижда пред себе си – като войските на император Константин някога – кръстната поличба на една победа над самия себе си. В нея българската нация трябваше да бъде ежедневно даваният обет за догонване на мечтаните исторически хребети. Новата държава трябваше да бъде родена в светлината на политическото ни възкресение, трябваше да стане дело на спонтанната воля, тя трябваше да изгрее в песента на едно мощно надигане. Привржениците на тази нова власт трябваше да подадат, като по даден знак, глави и да се наредят зад нея..

...

Великите нации трасират историческия си път еднакво чрез духовни просветления и политически акции, като първите обикновено обуславят вторите. У малките народи като нас, българите, липсваха както висините на идейните посягания, така и замахът на волевата целеустременост. Ние поглеждахме назад към „конските опашки” на Кубрат, за да правим от тях идеология, носихме Маркс под мишница, повтаряйки като папагали отдавна овехтели девизи, или пък навличахме униформи, шити по чужда кройка. По нашата земя духовното осмисляне на живота оставаше плоско, заучено или имитирано, далечните порои на историята не оставяха идеен нанос, във вълнолома на българската посредственост се разбиваха всички откровения на политическата култура, оралото на духовното търсене не браздеше по-дълбоко в чернозема на истините, от временните навявания.

...
...

Въобще, тези малки германски градове, някогашни столици на светски и черковни владетели, на ордени и „ханзи”, сгушили се в недрата на времето, бижута на миналото, криещи и в най-затънтените си улички живия европейски усет за форма, за красота, за камерна интимност, за срастване на личното с общественото, за културна гордост и представителност, са скъпоценности на човешкия, на европейския дух, който е изградил в тях собствения си паметник. Спри се, изкачи се по стълбата на катедралата, озърни се и се запитай: защо някога хората знаеха да обръщат действителността в приказка и приказките – в действителност и защо сегашните обедняха толкова много, че възцариха простотията на формите?

...

Тези английски своеобразности ме карат да се замисля  за никъде другаде несъществуващото съседство и комбинация от Итън и Уиндзор (дели ги само едно мостче): как тези, които израстват като възпитаници на първия с постоянно издигащия се пред очите им кралски замък, няма да заживеят с амбицията „да минат моста” и в живота и да бъдат приети, вече като държавници, там, в залата за аудиенции. Как те няма да разсейват мислите и идеите си по проблемите на т.нар. „човечество”, а ще ги ограничат до това осезаемо политическо величие... С какво са израснали пролетариите Маркс и Ленин пред очите си, което да приковава и респектира тяхната историческа мисъл и политическа воля? Англия си остава феноменът par excellence  на политическата култура – дотам, че синът на един англичанин и днес се посвещава на новата българска история само защото дядо му по майчина линия е бил някога български министър-председател. [ става дума за Стивън Констант – Бризби, професор по история в Оксфорд, член на кралския съвет, внук на д-р Стоян Данев – б.t]
...

Преживяването на света с всичките му човешки щения и мечти, с измъчващите съзнанието загадки, вдъхновения и прозрения, с полетите на духа и трепетите на

душата, с неиказаните слова, с недопетите песни --  всичката тази денонощна

среща с живота и светлината, с Бога и с Всемира е намерила израз в изкуството,

този говор на формите, израз на търсената и намерената красота, която като

самоосвещаване на човека замества благословията на Бога и като истинска

светлина над материалният свят е едничкото чистилище на духа и на помислите,

единственият паметник, пред който си заслужава да коленичим..., като вътрешен

светилник на духа

Тази мисъл поднесена ни от времето... как да не я видиш в съвремието ?

И отново - чудесно за продължението (аз малко се поразмотавам да пускам още, но пък скоро пак ще се върна на темите на С. Попов :) )

защо помествате тези песимистични писания на стефан попов, несъмено ерудиран и дълбок човек, но явно като е писал горепосоченото е изживявал дййп траума дистрес т.е. болгерката лилихристова поне си снима зелената улица и си признава, че живот в бг е капан, ако не сте разбрали, няма нужда да ни го казват емигрирали интелкуталци, а да не слушаме, тези, които са на нашата централна софийска улица:)))

Ей на, намери се най-после и дълбок психолог да ни обясни какво се криело зад книгата на Стефан Попов. Ние се дивим като пейзани пред фокусник, а то колко просто било значи: Deep trauma distress. Сега и някой марксист-ленинец трябва да ни я изтъклува от гледна точка на единствената научна философия. Да я вкара в две-три заклинания, които "обясняват" всичко.
Продължавай, продължавай да поместваш тук откъси от хубави книги!