Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.11.2008 10:11 - Провинциализми II (лат. "и-и")
Автор: templar Категория: Политика   
Прочетен: 8350 Коментари: 13 Гласове:
0

Последна промяна: 28.01.2009 10:41


Продължение на Провинциализми

Вижте какво другари,

Във вчерашната сказка беха разгледани някой от негативните явления в днешния градски живот и интеграцията на селското население към новите градски реалности, както и бяха набелязани мерки и насоки за борба срещу тези деформации, разяждащи снагата на социалната ни Родина.

Днешното заседание на оргкомитета ще премине при следния дневен ред:

1. Анализ на общата политическа ситуация, международното положение и изпълнението на петгодишния план
2. Видове провинциализъми
3. Разни
4. писма на читатели

Преди няколко дни влязох в страницата на "Голямото четене" - инициатива, която харесвам и следя с интерес. Във форума там се беше завихрил един спор, колкото глупав, толкова и класически за тюрко-алтайските ни реалии.

Тъй като "интригата", завръзката така да се каже на фабулата е да бъде избран любимия роман на четящите българи, та се беше завихрил един спор, твърде подобен на разговор в кафенето на х. Ахил

 - Само да не е "Под игото", защото ще се изложим пред чужденците какви сме примитивни националисти. Трябва да изберем Кафка! - казва привърженика  на Бурите и Трансваалската война Мичо Бейзедето.

- Да изберем българска книга, родна реч омайна сладка, отечество любезно, аз съм българче, поради что се срамиш, ооооо неразумний... - отговаря Иванчо Йотата, който е прочел в пророчествата на Мартина Задека, че България е в опасност.

- Аз пък, като бях в Молдовата, искам да ви  кажа и на двамата, че нищо не разбирате, защото там хората изобщо не се занимават с таквиз неща, ами избират съвремене български автор, человек млад и модерен, по - визможност сексуално неориентиран, да е писателствал в Егоист, Едно, Двадесет и едно, Блясък, Млясък, Плясък, Ах Мария, Ох Мария  и други модерни газети, и поне веднъж-дваж да е използувал словото "пу_ка", защото тъкмо туй слово показва принадлежността ни към свободния и модерен свят и оттласкването от гнилите и вмирисани на старо предрасъдъци на предните мрачни векове! След това бойко изказване, хаджи Смион, поизчервен от вълнение си седна...

Дали да изберем "Под игото", защото е "най-българската книга", или на всяка цена да изберем Кафка, за да покажем, че сме част от света - ето в този спор се сблъскват два равни по сила, равни по смешност, равни по жалкост и различни по цвят змея на българския културен, умствен и нравствен провинциализъм. 
Играта, измислена от ББС изисква ни повече ни по-малко от това да кажеш кои са любимите ти романи.

Представяте ли си англичани, който запотени да издигат длани към небето с гърлен вик: изберете Шекспиръ, че инак Империята загива, братия!

Представяте ли си англичани, които гънейки китки за да оправят елегантното си фишу казват "Трябва да изберем нещо френско, Мадам Бовари например (Флобер е гениален!) Така ще се покажем като широко скроени и културни и ще престанат да ни зяпат като някакви странни островни птици, които карат наопаки...

Аз не си ги представям. Със сигурност ги има, но едва ли биха попаднали в статистическата грешка.
Докато такива българи - бол.

Представих си най-европейския българин и най-българския европеец, когото задочно познавам, Стефан Попов какво би казал, ако неволно попадне в такъв спор... И него не го виждам в никоя от трите позиции.  

За част от обществото е рефлекс да реагира на  собствената си безпомощност, усещане за непригодност към съвременния свят, личната си неконкурентност, незнанието на езици, ниската квалификация и стил на живот чрез капсулиране и зариване на главата в пясъка на т.нар. "бЪлгарщина" (стилистично ми се нрави повече от "българщинА")

"Верно, не сме много чисти, културни и тихи, ама какво да направим като сме си българи (балканци, в случай че в компанията има македонец или сърбин) - онези пък не умеят да се веселят толкова трогателно като нас, а само бачкат, маат хамбургери и плащат ипотеки.."
Б Ъ лгарщината има своите културни символи във всяка област.  Покривчица с народен мотив тип "Балкантурист", прогорена от фас, Сувенирна чиния с пирографиран изглед от Бачковския манастир с надпис Bulgaria, песента "Една българска роза" на Паша Христова, "Аз знам Българийо аз знам" на Веселин Маринов, ("Моя страна" на Емил Димитров е по-висок клас, затова не я споменавам). и предаването "Сите Българи заедно" със своя турбодебилен рефрен : "Ние нЕ сме гърци,  маджари,  сърби, чеда сме на Аспаруха, годост най-бългАрска..."  Можете да видите байрачета с надпис "сите българи заедно" лепнати на вакуумче по задните стъкла на много опели и голфчета. За тези хора патриотизма е удобно извинение, убежище от истината за самите тях, чалга приют за душата. За тях не съществува такова нещо да ти спре дъха когато четеш хубава книга и да забравиш кой е автора, и кой си ти самия.  За тях светът се дели на ТЯХ - тъпите американци войнолюбци, алчни евреи, прости гърци, кръвожадни турци, студени скандинавци.. и НИЕ - неразбраните душа-човеци, които те искат да прецакат. Когато трябва да изберат книга, песен, личност или манджа, те го приемат като "Грабвайте телата" и започват да везат "Свобода или смърт"  върху покривка (тип Балкантурист). Това е комплексарско, дълбоко провинциално, смешно, сръбско. Неслучайно правя това сравнение и казвам сръбско, защото сръбската идентичност е изградена и издигнала на много високо ниво подобна почвеническа "нашенскост". Накак си провинциалността е станала тяхна запазена марка и се е превърнала в конвертируем културен продукт. 
Този балкантуристки провинциализъм приравнява патриотизма до футболното фенство. И като него често прераства във футболно хулиганство. Неслучайно "Сите българи заедно" произвеждат полиестерни шалчета, точно като футболните клубове.

Тези хора ударно ще гласуват за "Под игото".  Не защото е най-добрия роман. А защото в разнежващата заедност на това усилие се уталожват комплексите, страховете и чувството за безсилие за тях самите и за България, такава, каквато те я виждат.  Тяхно право, разбира се.


Другата категория са културните емигранти с девиз "Не съм от тях како сийке".  Те са по-изучени и отракани, не му се плашат на големия свят и толкоз. В личната си и семейна биография и ценностна система те не могат да намерят частица от себе си. Дрънчи на кухо. Светът им се ограничава до прочетеното през последните няколко години, до няколкото пътувания в чужбина и видяното там, до няколкото съвременни и популярни каузи, с които са разнообразили самотата си. Дръвца без корен. Патриотизма за тях е мръсна дума, не защото е рационално вреден, а защото им е плашещо чужд. В негово присъствие се чувстват непълноценни, недовършени някак си, ощетени от съдбата. Затова тя умишлено бягат от него. Бягат, като се маскират на гражданина света.  Като не им харесва да са българи (до голяма степен и поради отвращение към горната група индианци) те разбират, че не могат да станат англичани, нито холандци, нито нещо друго определено. Затова стават нещо неопределено. Срдно късо подстригано, за да не е ясно дали е мъж или жена, преметнало през гърди нещо като овчарска торба в цвят лилав, за тях е жизнено важно да са просто част от вселенската енергия, стояща над тия неща. В последната категория попада всяка условност, която не е описана в книжка от поредицата [uslovnost] for dummies, или поне в книжле, писано от финландец живял в тибет.
За тези хора да гласуват за Кафка или "Монолози на вагината" е също толкова борба на живот и смърт, колкото е за първите да подкрепят "Време разделно"  Щях да забравя, можете да ги познаете по това, че говорят за фешън, за ивенти, пърформанси, визия, лейбъли, гигове... все такива педерастки думички.

Два свята, единият е излишен, беше казал комуниста. 
Два дълбоко провинциални, комплексарски свята, като един досадни, но добре че ги има за да можем да се зарадваме че не им принадлежим, казал консерватора.

А европейският българин и български европеец Стефан Попов беше казал: 

Да си се родил българин е едно, а да си останал българин - друго. Какво по - висше познание от това, да разбереш, че светът не свършва с България, но че за тебе той започва с нея? 

Толкоз за двата типа провинциализъм - национализма и интернационализма.

А когато трябва да избираме,  любим роман за "Голямото четене" , най-добре да гласуваме за онзи роман, който ни е най-любим. Другото е от лука(но)вия.


Продължава: Гордеенето гордост или провинциализъм от трети вид






Гласувай:
0



1. анонимен - Templar
14.11.2008 10:49
А коя е твоята любима книга:)))
цитирай
2. анонимен - Алоооооооооооо, Темплар
14.11.2008 14:28
Питах коя ти е любимата книга бе плющек.
Да не би сега да я четеш.Хаптал.
цитирай
3. анонимен - @ templar
14.11.2008 16:01
Май ще се повторя, но: възхитена съм, от това, което така хубаво си написал... и толкова е вярно... И си прав не е важно кой е и какъв е автора на любимата ти книга - важно е усещането, когато я четеш и препрочиташ, когато всеки път откриваш в нея нещо ново, вълнуващо и провокиращо... Искрени поздрави! Л.Й.
цитирай
4. luben - Аз като
14.11.2008 16:40
по-неориентиран сега прелиствам (даже чета) Юрген Рот - надали ще ми стане любима книга, но определено има "любими" герои вътре, от които ми се повръщаше като им видех мутрите по телевизията, та сега намирам факти и истории за действията им, освен за неотразимата им въшност... :)
цитирай
5. анонимен - Алеко се включва към т. 4
14.11.2008 17:43
Демек, писма на читатели.
По 1-ва точка от Дневния ред -не смея да планирам нещата в толкова далечен период (възрастово);
По 2-ра точка - нямам достатъчно акъл,
По 3-та точка - нямам въобръжение при разглеждане на организационни въпроси.
Ама по 4-та-ще се изокам. Имам право - читател съм на блога ти.
Когато човек чете - е сам. Изключенията са две:
- четенето на приказки на малки деца;
- литературни четения. Но това е като за малки деца, с дребните изключения, че слушащите са грамотни (или полуграмотни), а четящият е назначен да прочете подходящото четиво с подходящ глас.
След прочетеното, нормалният човек споделя мисли с кратък списък от хора, съставен подобни нему.
Също така, нормалният човек не върви по улицата и не крещи: "Ей, хора - да знаете каква готина книга прочетох. Да я прочетете и вие. Ама непременно."
До тук с моите представи за четенето и споделянето.
А сега да питам - какво постига човек, който е прочел нещо, което му харесва, и тутакси посяга към бутончетата на мобилния, та да изцвъка SMS-a, или към телефонния апарат, та да се похвали на някакъв непознат какво е прочел.
И какво ще се случи на четящите в самота, ако обадилите се или пуснали SMS, определят по висшегласие за най-четена книга -примерно, "Волоколамското шосе". Или "Моят бюст - преди и след силикона"

цитирай
6. анонимен - Алеко се извинява
14.11.2008 18:42
За допусната груба правописна грешка.
Правилно изписаната дума е - въобразява. Идва от образ, май.
цитирай
7. анонимен - @templar
15.11.2008 00:02
Все пак кажи нещо, с което се гордееш, че си българин, нали за това си патриот ??
цитирай
8. анонимен - petyr.blogspot.com
15.11.2008 12:21
Евала, това вече ми е един от любимите ти текстове ;)
цитирай
9. анонимен - Много точна оценка
16.11.2008 09:41
Вижте тук: http://kaka-cuuka.com/784

hpberov казва:

November 16th, 2008 at 9:58 am
Един много интересен антропо-културологичен анализ, който се отнася и за Вас и Вашите читатели се намира тук: http://templar.blog.bg/viewpost.php?id=254650

С някои от изводите от анализа мога да се съглася веднага, защото авторът е прав.

Цитат:

… Другата категория са “културните емигранти” с девиз “Не съм от тях како сийке”. Те са по-изучени и отракани, не му се плашат на големия свят и толкоз. В личната си и семейна биография и ценностна система те не могат да намерят частица от себе си. Дрънчи на кухо. Светът им се ограничава до прочетеното през последните няколко години, до няколкото пътувания в чужбина и видяното там, до няколкото съвременни и популярни каузи, с които са разнообразили самотата си. Дръвца без корен…

Би било интересно да се прочете Вашето мнение… и къде Вие поставяте себе си и кръга от читатели в т.нар. “провинциализми”…

Longanlon казва:

November 16th, 2008 at 10:13 am
авторът има няколко верни попадения, например “В личната си и семейна биография и ценностна система те не могат да намерят частица от себе си.” само не успях да разбера защо той смята това за лошо (аргументи не привежда).

има разбира се и един смешен пасаж: авторът твърди, че отричането на национализма не почива на рационалност, а на страх. което е смешно защото именно национализмът и шовинизмът са мотивирани от страх от новото, различното, а отричането им е на рационална основа… и туй ако не е иронично
цитирай
10. анонимен - Некои съображения и уточнения
17.11.2008 14:47
Първо, за статистиката ще отбележа, че:
1. Текстът на песньовката на СБЗ е "Ние нЕ сме гърци, ОСМАНЦИ, ни сърби, чеда сме на Аспаруха, гордост най-бългАрска..."
Конструкцията с "османците" е ноо яка! :)))
2. Песента е крадена от македонистичката песна:
"Ние нЕ сме гърци, бугари, ни сърби, чеда сме на Александра, годост македонска".
Да крадеш от македонистите е доволно показателно само по себе си за много неща. Нехубави, да уточня.
3. Македонистите на свой ред са краднали от известната српска пьесма "Ко то каже, ко то лаже, Србия йе мала" и тако далье.
Като навържем фактите, става очарователно.

Второ, пак за статистиката, да отбележа, че разните младичи, дето мразят 'сичко наци- и космосът е тяхната родина, винаги реагират като ощипани на всичко, което дори понамирисва на, пу-пу, някаква, била тя и бегла, форма на привързаност към род, родина, родно място и прочие. Следва словесна канонада, след която остава само разорана целина.
Те обаче НИКОГА не реагират, когато някой размахва петолъчка, лика на един аржентински фелшер с определен "хуманен" опит от кубинската следреволюционна държавна сигурност и прочие символики на една не по-малко човеконенавистническа (сравнена с фашизма и националсоциализма, към които се приравнява автоматически всяка форма на привързаност от гореописания тип) идеология.

Толкова засега, че дискусията може да се проточи безкрайно :)

Поздрави,
belomore
цитирай
11. sparhawk - поклон
17.11.2008 15:15
А когато трябва да избираме, любим роман за "Голямото четене" , най-добре да гласуваме за онзи роман, който ни е най-любим. Другото е от лука(но)вия.

Това е най-точния съвет за този конкурс. Това му е идеята.
цитирай
12. анонимен - "Чичовци"
02.12.2008 08:44
Много ме е яд, че самият Вазов е определил "Чичовци" като повест. Инак щях да я пратя в "Голямото четене" 5 пъти - толкова може да се гласува, мисля.
Вазов хич не ми е любим, но пък е написал любимата ми българска повест и любимото ми българско стихотворение. "Чичовци" и "На българския език" за мен оправдават отнасянето на Вазов към великите българи.
И да не забравя, templar, пишете чудесно и е приятно да Ви чете човек, въпреки странните Ви възгледи за правописа.
цитирай
13. raylight - Ако искаш да прочетеш нещо хубаво и българско
22.12.2008 16:09
, българино, постъпи като Марк Твен!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: templar
Категория: Политика
Прочетен: 3798072
Постинги: 428
Коментари: 2648
Гласове: 10559
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031