Щерка ми (61см) се размрънка към 5:45 и традиционно взе да си блъска главата в таблата на креватчето. Събуден от кухото дрънчене, кисело станах и пипнешком обиколих спалнята (жена ми не реагира ма шум под 30 db). Щом светнах слабата лампа, хлапето разтегли бузатата си глава в най-огромната беззъба усмивка на света и заразмахва ръце. Поиграх си с нея докато хилежите не минаха звуковата бариера и събудиха мама.  Дадох си сметка, че повече няма да се спи, изкъпах се със студена вода (по технически причини), откраднах 4 шоколадови бисквити cookies papadopоulo, нарочени за съседката, когато дойде да види децата и се изнизах. 

Когато отключвах гаража едва беше започнало да се съмва. Карах си срещу изгрева, сред все още рехавия поток от пернишки номера и слушах колаж от посъсипани стари-градски по едно чалга радио ("Тази вечер Цар Калоян пирува", "Горчиво кафе"..).

Моята кола беше едва втората в целия подземен паркинг - в празното пространство се белееха само тарелките с отрова за плъхове. На етажа чистачките още се вихреха. Проветрих стаята, пуснах си един "горещ шоколад" и в него едно кафе, извадих от пояса си салфетката с 4-те отмъкнати бисквитки и като се разтърсих за подходяща музичка, се спрях на това:

Йоханес Брамс (1833-1897). Унгарски танц N 4. Изпълнява барон Менухин, Лорд на Стоук д"Абърнан (1916-1999)

Отивам да си чета сайта на Тюдорите, с който ме зарибява Верина.P.S. Сега разбрам защо някои хора ръкопишат на английски главно "i" с J - не че не са си учили уроците, а просто са привърженици на азбуката на Тюдорите, която има 24 вместо 26 букви...
http://www.the-tudors.org.uk/