В зората на 90-те у нас се появиха сектите. Една от първите им брошури, които получих в пощенската си кутия представляваше красива картинка: Нощ. Буря, която огъва дървета и треви. Къща. От големия прозорец на къщата струи светлина. Около маса е насядало голямо "класическо" щастливо семейство с баба, мама, татко и две дечица. До камината се е свило голямо куче, а над камината дреме котак с червена каишка. Хората се държат за ръце.
Тази картинка от детството се е запечатала в главата ми без да искам и без да питая симпатии към издателите на брошурата. 

Май че семейството, любовта и вярата в Бога са по-силни от бурята навън? 

Няма да философствам дали Коледа идва от римското Calendi,  дали на този ден незнам-кое си езическо племе е празнувало незнам си какво на слънцето. Няма да си припомням къде се завира чимшир и какво се прави за урожай и против уроки (всъщност в някои части на шоплъка стрините си мажат таратор зад ушите, това сериозно). Няма да се притеснявам, дали не е редно да пожелаваме "Весели празници" и да наричаме елхата "Празнично дърво", а коледните песни да тананикаме само с мелодия, за да не би да се обидят  мюсулманите и евреите, които не са християни... Знам, че последните са общо взето умни хора и не биха изоставили "Ханука" за да не би аз да се засегна. Няма да се засгна.   Да са живи и здрави всичките и да пазят вярата на дедите си, защото само в нея (вярата)пребъдваме  заедно с тях (дедите) , отвъд времето и пространството.
Няма да изкупя Метро, да колям свиня, да се напивам с приятели. 
Няма да си купя найлонова елха. Ще си купя отсечена, миришеща на смола, и ще събирам игличките и като започнат да падат по Ивановден. После ще я изгоря в камината.

Иска ми се цялата тази блудкава рекламно-увеселителна , философско-дрънкална и покупко-продажна  буря да остане извън дома ми, иска ми се зад 5-камерната PVC-дограма "Salamander" да не се чува осакатения звук на електронните китайски дядомразовци (не бих ги нарекъл Коледа), пеещи с леко влачене на поизтощените батерии "Jingle Bells".

Иска ми се да остана със семейството си и да осъзнаем, че най - хубаво ни е когато сме заедно, държим се за ръце, а навън се чува само пльосването на някоя по-дебелшка снежинка, както и пукането на дръвцата (в моя случай купешки брикети) в камината. И да се радваме, че в този ден нашето семейство има още един младенец  (то, където две, там и три...лудницата едва ли може да е по-голяма :))) , който носи най-големите подаръци - от онези, дето са невидими за очите...


Честито Рождество Христово!