...
Ако Православието действително е единствената истинска Христова Църква на земята, то защо, питах се, православната общност на Запад изглежда етнически и национално ограничена? Защо тя се интересува толкова малко от мисионерско свидетелство, защо е раздробена на "юрисдикции", и то нерядко на такива, които враждуват помежду си?
Разбира се, православните нито за миг не се съмняват в това, че те са истинската Църква. В обръщението на православните участници на асамблеята на Световния съвет на църквите в Еванстоун (1954) четем:
"И най-сетне трябва да изразим нашето дълбоко убеждение, че само светата Православна църква пази в пълнота и неповреденост вярата, предадена веднъж завинаги на светиите. И това не е поради нашите човешки заслуги, а защото Богу бе угодно да запази Своето "съкровище... в глинени съдове, та преизобилната сила да се отдава Богу, а не нам" (2 Кор. 4:7)" [19].
Струваше ми се, че между православните вероучителни положения и практиката на църковния живот има непреодолима пропаст. Ако православните наистина вярват, че те са единствената истинска Църква, то защо тогава те турят толкова препятствия по пътя на потенциалните новообърнати? В какъв смисъл Православната църква е "една", щом в Северна Америка например съществуват поне деветнайсет различни православни "юрисдикции", а само в Ню Йорк има не по-малко от тринайсет епископи?
Гледайки емпиричната реалност на съвременното западно Православие, аз виждах очевидните "пропуски", "недостатъци", пък и самите православни не отричаха това. Но при по-дълбоко вглеждане зад всички немощи можеше да се види също и "истинската Църква в нейната историческа реалност". Етническото тесногръдие и нетърпимост на Православието, колкото и дълбоко да са вкоренени в него, все пак не определят същността на Църквата; това е изопачаване, подмяна на истинската й природа (въпреки че в православния патриотизъм има, разбира се, и немалко достойни неща). Колкото за многото православни юрисдикции на Запад, за това има особени исторически причини, и най-задълбочените православни мислители са виждали винаги в това многообразие временно, преходно, макар и "промислително устроение". Освен това, има очевидна разлика между разделенията в Англиканската църква и тези в Православието. Англиканите са общо взето единни като външна организация, но се различават принципно един от друг в своето вероучение и богослужебни практики. Православните, напротив, принадлежейки към различни юрисдикции, са непоклатимо единни в богослужението и вярата.
И ето че точно по времето, когато ме разкъсваха тези съмнения, аз получаих чудесно писмо от един английски православен свещеник, който живееше тогава в Индия, архимандрит Лазар (Мур). В него той размишляваше за Православната църква:
"С болка в душата си бих искал да Ви предупредя, че нейният външен вид [т.е. на Православната църква] е отчаяно жалък: няма почти никакво сътрудничество между националните Църкви, слабо се цени и използва нашето духовно богатство, едва-едва мъждука мисионерският и апостолският дух, малко внимание се отделя на съвременността и нуждите на нашето време, трудно е да се намери великодушие, героизъм или действителна святост. Ала ето Ви моя съвет: не гледайте видимото..."
(Митрополит Калистос. Моят път към Православието)
“И най-сетне трябва да изразим нашето дълбоко убеждение, че само светата Православна църква пази в пълнота и неповреденост вярата, предадена веднъж завинаги на светиите. И това не е поради нашите човешки заслуги, а защото Богу бе угодно да запази Своето "съкровище... в глинени съдове, та преизобилната сила да се отдава Богу, а не нам" (2 Кор. 4:7)" [19]...”
Само това е от Словото Божие: “Но това съкровище ние носим в глинени съдове, та преизобилната сила да се отдава Богу, а не нам...’
Останалото сте си го измислили. Хитро. Ей така се лъжат хората.
Толкова сте забавни. От 9 кладенеца вода ще докарате, само и само да се изкарате, че вие сте най-най-най-православните.
Питах преди време един православен свещеник, защо смятат, че са единствените и неповторимите. Той ме изгледа с презрение и заяви: Ми то още в името пише: “православна”...
Страшна логика.
Имам предвид, ако бях на мястото на въображаемия православен свещеник.
Късметлия си, че не съм.
Извън шегата - недей да таиш тази омраза към православните.
Излишно е. Съсипваш се така.
просто е смешно това постоянно тупане в гърдите. Нищо повече не искам да кажа.
26.01.2009 21:03
Аз съм роден като православен християтин.
За съжаление. Съдба.
В момент на нужда са ми помагали католици.
Католици са ме гледали много години по 20 -на дни.
----
Вижте библиотеките на нашите храмове и библиотеките на Руската църква и на Католическата.
Съзнателно отделям Руската Православна църква от Българската.
---
Толкова сме далече - да те хване срам.
Когато пораснах се опитах да помогна да се възроди вярата в християнството. Помагах с голямо желание на Нашата права вяра.
----
Религия се гради сдобри свещеници.
Отказах се в деня , в който влезнах в Семинарията за да помагам.
----
Когато говорим за вяра - отидете в това забравено от хората място.
Бог е много високо. Там е страшно.
Не е възможно много от тези деца да запазят човешкото, да не казвам божието, в себе си.
Мизерията беше ужасна.
Избягах и повече не влезнах в църква.
Религия, която може да се отнася така нечовешки с деца не може да просперира !
Аз вярвам в Бог !
Ако имате кола вижте два адреса - Семинарията в Лозенец и Кармелитките в Овча купел или на ул. Асен Златаров.
Предупреждавам Ви - този ден няма да забравите
---
В България има хиляди врачки, билкари, познавачи, екстрасенси, бил съм при много добри.
В България има САМО няколко човека, които разбират Киприяновата молитва и могат да я практикуват.
Изберете българското !
Общо взето, уважавам те, и нека да не отпочваме лош цикъл в нашите отношения. Старая се да се отнасям добронамерено и безкритично към протестантизма ти, но това изобщо не означава, че съм принципно добронамерен и безкритичен по тези въпроси.
Поздрави.
Не ти разбирам въпроса.
БПЦ означава Българска, а не гръцка Православна Църква.
26.01.2009 23:11
Гари Норт
За съжаление точно това не правият православните. Оставили подобно мислене доброволно (или поради липса на интелектуална традиция може би) на протестантите, самите те са предпочели да потънат в мистицизма на ритуала и традицията.
Питам се защо ли в протестантството праведният и добрият е заможният, а грешникът и окаяният е беден (имуществено и интелектуално), а в православието е обратното... И защо ли в православните държави демокрацията се не тачи много, а в протестантските общества е обратното.
Признавам - този въпрос ме отпраща в друга политологическа сфера - страните с люта национална кухня не могат да се похвалят с дълга демократична традиция...
и въобще още такива въпроси ме вълнуват - връзката между икономика и библейски учение, връзката с моралните стойности на политиката и т. н.
26.01.2009 23:28
Не съм демонист.
С много добро отношение съм към някои.
Но те нямат нужната подготовка.
Българските отци са служители !!!
Свещенослужители - каквоа дума ? тя обяснява всичко.
---
Протестантите са обичани и имат влияние в поството защото се грижат за хората си .
Знаят как и го правят.
---
Чувал съм, че в София има квартал където всяка година си бият попа ? 1 +!
---
Забележете как се държат арменските свещеници по софийските улици.
Има ли прилика с нашите ?
Между другото, след като не означава, че си принципно добронамерен и безкритичен по тези въпроси, защо го очакваш от мен?
Поздрави.
26.01.2009 23:57
Просто няма как да не се гледа видимото. Защото става: "Не ме гледай какво върша, а слушай какво ти говоря".
Може би по обективни причини, но БПЦ е заприличала на комунистическа партийна организация. Говори едно, а върши каквото й кефне.
Многобройни са ми житейските примери, които ярко демонстрират безвериети и егоизма на висши, та до нисши служители на БПЦ.
Бях потресен и от Сионий и от местните попове след възстановяването на Елешнишкия манастир. Парите на спомоществователите бяха към 120 000 лева по Костовите времена. Т.е. - скъпи пари. До възстановяването - никакъв църковен интерес. В Църквата течеше отвсякъде. Стенописите се разваляха, а по канон, те не могат да се дорисуват. Остават си повредени. А след възстановяването настана една ежба между местните селски попове, кой да води богослуженето на празника Света Богородица. Както и липса на всякакъв интерес от клира да изпрати две монахини да наглеждат реставрираното.
Така вяра не се поддържа и не се разширява.
Сигурно по подобен начин са решавали въпроса първите пуритански общини в Нова Англия. Че е демократично, демократично е, дума да няма. Освен това очевидно е и по-удобно - докато ония в по-южния континент са чакали първо папата да учреди епископство, че после да назначи епископи, че после те да ръкоположат свещеници и т.н., на север са напредвали с големи крачки. Не че са били по-умни и по-добри, просто са били опортюнисти.
27.01.2009 08:47
Гърците нямат нищо общо с Христовата Вяра, завещана ни от Светите Апостоли Андрей и Павел.
27.01.2009 11:06
За моята добронамереност и безкритичност имах предвид едно-единствено нещо - не съм си позволявал досега какъвто и да било подигравателен и недобронамерен коментар по отношение на твоя протестантизъм. Не се заблуждавай, че това е така само защото нямам какво да кажа. Напротив, имам, и то много за казване, но ако го направя, ще мина една граница в нашите отношения, отвъд която няма да могат да се върнат нещата към сегашното ни отношение един към друг. И затова ти писах - недей. Никой няма да спечели от това. Още повече, че е и незаслужено отношението ти тук по този въпрос, в този постинг, както към домакина, така и към автора на текста.
Поздрави.
27.01.2009 14:40
Каквито и кривини да има православието, дори Галактион и архонт Бинев са за предпочитане пред талибан като Гари Норт. Повръща ми се от този човек.
2. Conservative - избрано
3. ЕДИН ЗАВЕТ - потомците офицерския корпус на Царство България
4. Стара София
5. 100-те книги
6. Българска патриаршия - Св. Синод
7. История и политика (блогрол)
8. Радан
9. Комитата
10. Sulla
11. Нашето детство
12. Изгубената България
13. Ic Xс Niка
14. The Monarchist
15. Задочните репортажи
16. Музикалните хроники на един немузикален човек
17. Светослав Малинов - член на ЕП
18. Сергей Петров - Араджиони