Трети март е безспорна дата за българския народ и спорна дата за една нездраво умна и много объркана в неуспешно търсене на своята идентичност мъничка част от него - група хора в българската десница.

По ирония на съдбата, тъкмо десницата беше тази, която през 1991г. постави 3 - март за национален празник и отпразнува събитието с грандиозен митинг на пл. "Св Александър Невски" 

Също по ирония на съдбата, култът към "братята освободители" няма нищо общо с комунистите и левицата. Той е отгледан и обгрижван през първите 60 години след освобождението тъкмо от българската десница.

Старата българска буржоазия, а не левицата  е тази, която кръщава българската катедрала на руския светец "Св. Александър Невски"

Старата българска буржоазия, а не левицата е тази, която построява пред най-висшия символ на държавността - българския парламент паметник на руския император възседнал кон.

Старата българска буржозия, а не левицата е тази, която прави 3-ти март национален празник и той е такъв до комунистическата диктатура.

Така че когато през 91-ва десницата възстанови 3-ти март като национален празник, всъщност извърши дело консервативно - върна се към старите традиции, които бяха поставени от дедите, но потъпкани 45 години от кучетата комунисти.

Напомням горните факти без възторг и патос, напротив, дори с известно съжаление.  Констатирам ги и се подсмихвам на ироничността на историята. Все пак и на британския герб има надпис тъкмо на френски език, въпреки че Франция е "класическия враг". А пък турските войски нахлуват в Кипър през 1974 за да се отзоват на призива на ... кипърския президент архиепископ Макариус.  Историята си прави такива шегички, на които по-задръстените народи се гневят и ги покриват с черни фереджета, а читавите нации казват "Хм!" и ги приемат като част от Божият промисъл.

Дори и само по тази причина опитът наивно да се пришие трети март към комунистите и червената армия е обречен на присмех и тежка маргиналия. (нищо ново за част от българските десни, бай дъ уей)

Тоталното отричане на трети март не е присъщо на цялата десница, а на една част от нея, към която аз решително не принадлежа

Освобождението всъщност е окупация и то безсрочна, казват ни те.  И са напълно прави. 

Наистина тезата за святата матушка Руссь, която встава за да освободи угнетените си славянски братя е абсурдна и наивна. Естествено, че нито тогава, нито сега, нито утре някъде под небето не е имало, няма и няма да има държава, която ще тръгне на война за да дарява свобода на тоя или оня извън собствения си етнос. 
Тезата за освободителите е точно толкова наивно -пропагандна, колкото тезата че САЩ навлезе в Ирак за да освободи иракския народ от диктатора и да му въздаде демокрация. 

Ние консерваторите знаем, че нацията и нейната държава, а също така държавата и нейната нация имат интереси и тези интереси са единствената движеща сила на външната политика и военщината и мерило за справедливостта на тази политика. 

И така, Русия обявява война на Турция заради своите собствени егоистични имперски интереси. Част от тези интереси включват установяване на плац-д"арм на балканите и създаване на едно зависимо, марионетно княжество, което да танцува по руска музика. Точно така е. Само идиот би очаквал друго. Всяка силна държава би постъпила като Русия. 

В това марионетно-васално княжество Русия създава по своя рецепта и вкус институциите, армията, конституцията, режисира идентичността дори. Това също е напълно естествено и не бива да ни очудва.

Не Русия и нейните интереси чествам аз на 3- ти март.

Чествам православната си вяра и мечтата на предците. 

На 3-ти март камбаните на седемте схлупени, вкопани в земята църкви в съборна Сердика започват да блъскат и кънтят цял ден като полудели. По улиците тръгват литийни шествия с икони и хоругви. Същият ден 40-те джамии на София мълчат за пръв път от пет века.
Тези неща може би не значат много за хората, които вярват в "някаква  по-висша сила". Но за православния християнин те са много, дори всичко.  Кръста стъпква полумесеца. Това е трети март. Не българския, руския или етиопския кръст, а кръста на вселенската църква - армията на Княза на Славата.  
След това идват всички политически, дипломатически и рубладжийски дребнотемия и аргументи.

Българските опълченци не са помагачи на окупатора, нито слуги на азиатския департамент. Те е бият под кръстно знаме срещу противник на Христа.

И на мен ми се иска катедралата ни да се казва "Св Цар Борис"
И на мен ми се иска паметника срещу парламента да е на Симеон Велики
Но е станало друго. А миналото няма как да го промениш. Можеш само да изглеждаш смешен в напъните си за "политически удобна интерпретация".

На Трети март България започва да съществува де-факто - земя в която българите могат свободно и без страх да изповядват вярата си колкото, където и както искат, по колкото пъти искат и колкото гръмогласно решат. От 4-ти март нататък българите могат ако решат да си построят църква, голяма колкото кулите-близнаци и да и сложат 777 златни камбани, които да бият 24/7/365 в прослава на Бога.  

Да можеш да направиш тези неща означава само едно нещо - Свобода.

Затова трети март не е ден на независимост, държавно величие и слава. 

Той е ден на освобождение от турците. Ни повече, ни по-малко.

Освобождение от турците е  мечтата с която са се раждали 15 поред поколения българи, ставали са с тази мечта всяка сутрин и са лягали с нея всяка вечер. И накрая са умирали, без да я осъществят.

Една малка част, елитът на тези българи са се вълнували от държавност, история, философски идеи, мечти за величие. 
Но огромната част не е стигала толкова далеч, а е мечтала само за това простичко нещо - освобождение от турците. И на 3-ти март са научили, че мечтата им се е сбъднала. 
От кой, защо, с какви средства и с какви последствия не е толкова важно. Мечтата на 15 поколения се сбъдва. Помислете си какво значи 15 поколения. Сега си помислете какво значи те всичките, един след друг да имат една и съща упорита мечта в продължение на 500 години. И накрая помислете за деня, в който мечтата се сбъдва. Ако смятате, че този ден не е достоен за честване, не го чествайте...

Трети март не е подходящ за "Националният празник" на България. Съображенията на неговите опоненти са правдиви. Наистина няма достойнство една държава да чества на националния си празник друга държава. Която и да е едната държава и която и да е другата държава. Когато гледате щастливите косовари да веят американски знамена и портрети на Клинтън какво си мислите? Жалка работа! Затова аз бих гласувал национален празник да е Съединението - 6 септември  - събитие наистина национално - направено от нацията, за нацията, чрез нацията, в името на нацията -  и затова нацио-нално.

Но трети март е и ще си остане велико, неистово тържество на Светия Кръст, еуфорично буиство на триумфа на Христа над неговите примитивни азиатски похулители.
Затова пак си развях знамето.  И ще си го развявам винаги на този ден.

Честит празник!