Изминаха 20 години от падането на желязната завеса. Онези, които участваха и следиха със затаен дъх обществените промени като че ли виждат изминалия низ от събития още пред очите си – 18 ноември, 14 декември, Орлов мост, Партийния дом, идването на царя, 10 януари, мавзолея, падането на визите, завръщането за царя, връщането на комунистите...

През всичките тези години в нашите разговори за политика неизменно преминава нишката на библейския разказ за спасяването от египетски плен, когато Моисей водил народа през пустинята докато не си отидат всички, в които живее спомен за робството. Докато изричахме това мъдро клише обаче, никой истински не допускаше зловещата му присъда до съзнанието си. Не бяхме готови да чакаме толкова дълго.

 
(снимка: нашето детство)

.

Предстоящите парламентарни избори са по-различни от всички досегашни. Това е баналност повтаряна преди всеки вот. Но този път наистина ще е различно – ще  видим началото на края на египетския си плен.

На тези избори за пръв път ще гласува поколението българи дошли на бял свят след 1989г. Хора родени и израсли в свобода. За онези, чието ЕГН започва с цифрата 9  комунизма не е лична травма, а абстрактно историческо събитие от миналия век – точно колкото Независимостта от 1908г например. Понятия като Берлинска стена, желязна завеса, изходна виза и румънска коледа са познати само на онези от новите избиратели, които имат подчертан интерес към историята. 

Качествената промяна на поколенята е  валидна не само за българите, но и за цяла Европа. Нещо повече - предстоящите европейски избори  са първите след действителното обединение на западната и източната част на континента от 2007г. Емблематично е, че поредицата събития, съпътстващи 20-годишния юбилей на свободата ще се случат под председателството на Чехия – страна от бившия Източен блок. Тежката иконимическа рецесия, помътняваща блясъка на много дрънкулки от витрината на довчера мечтания запад е предизвикателство, което прави юбилея още по-интересен - връща ни към смисъла на историческия прелом – свободата като свещена ценност, в противовес на наивния  корекомски фетишизъм.

Какъв ли ще бъде приносът на първото свободно поколение за България и Европа?  Като консерватори естествено сме склонни да мърморим и да приравним младите към най-отблъскващите примери от медийната реалност.  Но една честна равносметка ще покаже, че ние, живялите през комунизма и изпитали травмата на разделения свят бяхме в някаква степен увредени. Затова и не успяхме достатъчно убедително в много от начинанията, които историята ни предложи. Без глупав патос и без наивен оптимизъм, бих допуснал, че следващото поколение ще подходи към предизвикателствата с повече самочувствие, по-малко комплекси  и по-голяма доза реализъм. Така че да не бързаме да ги отписваме...въпреки отровната политическа конюнктура на днешния ден. 

(статия за в-к Седем)