Тази сутрин както обикновено, докато закусвах най-добрия бекон западно от Гринуич реших да прегледам "Guardian". Пенснето ми увисна на сиджимката си, когато точно след страницата с резултатите от конните надбягвания в Аскот, открих откъснат лист от тетрадка с тесни и широки редове, с текст написан на пишеща машина. Буквата "щ" явно е повредена и вместо нея е използвана "ш", като ченгелчето е добавено на ръка с перодръжка. 

Изявление на българската консервативна общност:

Напоследък цяла кохорта новоизлюпени политикани се изреждат да хулят народния трибун Яне - баща на българския консерватизъм, атаман в борбата с корупцията и народен закрилник в най-общ план. 

Безочливите и жлъчни напдаки включват абсурдни квалификции. Бати Яне бива обвиняван, че не е последователен, от сдружен земеделец (дружбаш) бил станал консерватор. Освен това бил шут, смешник и най-паче демагог, нежели народен закрилник, твърдят същите лица.

На всички тези злостни нападки, и на онези, които ще последват и за в бъдеще, ний българските консерватори бихме искали най-категорично да завим и преди всичко да разкажем за много сериозните срещи на много високо ниво с много високопоставени политици от британските консерватори с бати Яне, които срещи ще разсеят всяко съмнение относно консерватическата същност на неговия политическия проект.

***

И така, старият консерватор Джефри ван Орден получил спешна задача от лидера на Торите Дейвид Камерън да намери български партньор за бъдещата група на консерваторите в ЕП. Вървял, вървал, вървял и стигнал до едно село. И понеже му били казали, че София вече прилича на едно голямо село, той се заблудил и решил че вече е пристигнал.

Спрял Джефри на площада с мраморния паметник на партизани и се огледал. Освен 4 кокошки и едно дръгливо куче изтегнато на припек, не се виждала жива душа. Джефри поел по единствената асфалтирана улица на селото. След около пет минути спокоен ход, срещу него се задал селянин с велосипед "Балкан", синя куртка и зелена военна шапка с козирка. Носът му бил огромен, с ярко червени кръвоносни съдове. Погледът му имал особен блясък.

- Nice day, isn"t it? - започна непринуден разговор, типично по английски Джефри

 Бай Ставри Калинката поклати глава..

- Sir, may I ask you something?

Бай Ставри се поопули и инстинктивно загащи рубашката в дочените гащи. (С тези чужденци човек никога не знае кога ще започнат да го дават по някоя телевизия...)

- I"m a Brittish Tory and I"m looking for some Bulgarian Tory group  to be involved in a pan-european Тory project...

- А, така кажи бе, тор ти требе за доматето, с това трябваше да почнеш, а ти Nice day - Mice day... Кое си требе - оно си сака! Торището е отатък реката - ей там минаваш по моста и после веднага тръгваш така малко нагоре и след малко ще го видиш (Бай Ставри показа с цяла длан посоката и преди Джефри да успее да му благодари се развика люто по един свой комшия и отпраши...

Джефри пое по макадановия път, умело избягвайки купчинките кравешки изпражнения. Следвайки стриктно инструкцията на бай Ставри не след дълго стигна до запуснат селски двор в единия край на който се виждаше порутена двуетажна къща, измазана наполовина, а на другия край - висока около 2 метра купчина тор. Това беше последната къща в селото и Джефри заключи, че тук ще да са българските Тори.  Британецът бутна металната портичка с избелял черен креп, пантите изскърцаха и лачените трандафори заситниха по застланата с крадени тротоарни плочки пътека. Тук тори - там тори - никой няма. Тогава Джефри чу някакво клокочене иззд къщата. Звукът някак далечно му напомни на исландските гейзери...  Заобиколи малинака, опари се на една коприва и докато подскачаше на един крак, както правят британските консерватори когато се опарят на коприва, видя огън, върху който клокаше огромен казан, в който вреше вода и един в друг свойски се бутаха увити в плат буркани.

На десетина метра от огъня, сред високата трева под шарената сянка на крива круша лежеше младеж и дъвчеше тревичка напълно вглъбен в някаква книга. Над него изкука куковица. Беше облечен в домашно плетен пуловер багрен с орехова шума и сиво омачкано сако.

- Тези млади хора - навсякъде са еднакви. Ето този сигурно чете стихове от Бърнс и лелее по своята Емма - каза си консерваторът и си припомни своята младост в имението Ван Орден край Нортънбърланд...колко стихове изчете край големия вир преди да се осмели да поиска ръката на дъщерята на селския викарий...

- Excuse me Sir, sorry for interrupting you, do you mind if I ask you something?

Младежът вдигна очуден поглед, почеса се, но бързо възвърна самообладание, твърдо решен да покаже традиционното българско гостоприемство и преди всичко да не се изложим пред чужденците. Бодряшки скочи на крака и се ухили на очевидно мечтаещия за селски туризъм англичанин (всички англичани мечтаят за селски туризъм в България).

Младият човек изплю тревичката и размаха към госта книгата, тупайки гордо корицата.

- "Домашно консервиране"-българската Библия!   Консерви правя! Сега е такъв сезона. Тор-шия- цар-ска! God save the Queen - тор-ши-я... ама такваз нямате и в Бъкингамския дворец! Кажи "Консерви", "Тор-ши-я!"

 - 12 буркана с камби и 4 с бамя. Такива отатък не сте хапвали. Консервите ще спасят България, от мене да го знаеш! Спасявали са я и пак ще я спасят! Български консерви! - щит и меч срещу европейската бюрокрация, корупцията и другите негативни явления в нашия обществено -политически живот! 

Консерви - йес, Брюкселско зели - но! Но пасаран!Понимаеш?... продължаваше объркано, но възторжено Яне

Джафри ван Орден не очакваше всичко да стане толкова лесно. Оказа се, че българските консерватори си били тук и само чакали някой да ги потърси. При това толкова идеологически подготвени, силно мотивирани и тъй шумно славещи консерватизма и торите. Едра сълза се търкулна по бузата на обръгналия британец - бивш морски офицер... приятели и братя има по целия свят. Консерватизмът няма да загине!...

* * *

Та сега дойде време да запитаме тези наши критици: Кой бе ааланкоолу освен българските земеделци разбира повече от консервиране, консерви и консерватизъм? Много бързо забравихте, как тъкмо сдружените земеделци натварили щайги с туршии и компоти върху своите дорести москвичи спасиха от гладомор българския народ през тежките години на комунистическия гнет?

- Га ядохти едро смляната лютеница и подлучинити пиперки не ревахте? А сега ей-такива-Уста сте зейнали срещу бати си Яне, че не разбирал бил от консерватизъм...

* * *

Задължени се чувстваме да припомним на уважаемите зрители на вашето уважавано предаване и за още една проява на Яне с която той още веднъж убедително и по най-безспорен и категоричен начин доказа, че е закрилник на народа и борец срещу брюкселската бюрокрация, с което  точно се вписа в отношението на британските тори към Европейския Съюз.

Помните ли, когато бездушните чиновници със стъклени погледи не се посвениха да посегнат на исконната българска традиция - институция домашната ракия. Помните ли кой бе единствен политик и държавник, който извиси глас да защити своя изстрадал народ?

Пак той - Яне!

И когато брюкселските душмани и техните послушни слуги и лакей в българския парламент вече се виждаха как играят мазурка върху гроба на българската национална гордост, Яне поведе масите и като един символ на свободатата и на гордия български дух пусна в небето два гълъба. Понеже не можа да намери класическите бели гълъби (от БЗНС-Ненчев му предложиха фитки, но се оказа, че те не летят добре, а и са доста обемни), то съратници и сподвижници на Яне хванаха посредством кутия от обувки, дървено четалче и ибришим два съвсем обикновени улични гълъба, които народния вожд пусна в небето над София.

(Яне крие гълъбите зад гърба си преди да излезе на трибуната)

Яне говори на своя народ, миг преди да пусне гълъбите

Народът вече не е сам. И Яне не е сам!

Ха сега кажете вий, хулители, присмивачи и платени слуги на организираната престъпност не е ли Яне истински народен консерватор?