Постинг
15.04.2009 10:01 -
Памет за хората в страстната седмица
Автор: templar
Категория: Политика
Прочетен: 3262 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 15.04.2009 20:25
Прочетен: 3262 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 15.04.2009 20:25
Утре е 16 април Велики четвъртък - годишнина от един друг 16 април, който през 1925г. пак е бил Велики четвъртък.
Атентатът в катедралата "Св. Неделя"
Доста побесувах тези дни, насред страстната седмица. За пореден път се дивих, чудих, блещих, тюхках и блъсках с отворена длан завършека на изисканата си осанка заради нашата повърхностна, безбожна, нечовешка, бих казал марксистка ... пълна липса на християнска етика. За липсата на историчност и родова памет много съм дуднал и днес няма да се повтарям.
По повод на атентата реших да прегледам къде кога е писано нещо. И намерих. Много неща. През последните 20 години много народ е изписал статии, интерпелации и антрафилета. Комунизма, московщината, коминтерна и тероризма са клеймени, срещу тях е вито грозно и зловещо, наричани са как ли не, вяти са черни байраци, заклинания и черни магии, размахвани са пръсти, юмруци и тежки клетви.
Изпедепцани са какви ли не свирепи снимки на храма преди и след атентата, после фотографически портрети на усмъртените бомбаджии, увиснали на бесилото.
Наистина десетки статии във всички газети, сайтове, блогове, глогове, туитъри и прочие агит- пунктове.
Написани са книги, нАучни трудове, студии, монографии. Някакви хора са станали доценти. Само инсталации и пърформанси не са правени, но предполагам че скоро ще се появят.
Казано е всичко по темата. Без едно нещо. Най-важното от християнска гледна точка.
Няма ги имената на загиналите човеци.
В един свитък издаден през 1925г. след атентата е приложен някакъв списък. Същият списък е възпроизведен срамежливо, мързеливо и фототипно, накрая, в приложенията на две от книжките. И това е всичко за 84 години.
Атентатът в Св. Неделя е преди всичко и на първо място смърт на 213 конкретни човешки същества. Като християни, нашата първа и най-важна грижа трябва да бъде споменаването на имената им и измолване на покой за душите им. Това ще направи нещата лични.
Всичкото ни пенявене, заклеймяване, философничане и дуене на бузи срещу комунизма, тероризма, интернационализма и другите - изми не струва и пет пари, ако преди него не сме почувствали и не сме показали християнска болка и не сме се застъпили за душите на човеците.
Затова всички тези дръзновени статии, смели антрафилета, бойки заклеймявания от последните 20 години, ние дясната общност можем да си ги... изхвърлим в коша, защото те ни изобличават в марксизъм.
"Атентатът на века. Злодейството, отнело животите на над 150 души, извършено от комунистите под давлението на коминтерна..."
За марксизма човекът е бурмичка, мат"рал някакъв, който служи като гориво за историята...статистика, бройка.
За цивилизования свят от последните 2000 години човекът е образ и подобие Божие.
Вече съм се отказал, че някой тъдява ще почита собствените си предци - къде къде по-лесно е да "гледаме напред" и да "търсим позитивното"... Но отношението към предците е строго личен избор и нямам право да държа сметка за него никому.
Историческото отношение, политическото отношение на общността към която принадлежа обаче, няма как да ме остави без мнение.
Докато не зарежем богомилщината, богохулщината и марксизма, ще продължаваме да бъдем посредствена паплач, негодна за големи дела, неспособна на продължително и целенасочено усилие към общо добруване.
Както вече писах в статията за паметниците, както съм писал и преди по повод гробовете и ескимоското ни отношение към мъртвите...в белия свят отношението към паметта, имената, човеците е точно обратното на нашето. Тяхното е правилното отношение, а нашето е дивашко.
И за да не е само многословно мрънкане, използвах отвращението си от "нас" градивно. Изнамерих, изрових и набрах списъка на убитите и ранените в кървавия Велики четвъртък на 16 април 1925г. Не всички, но някъде около 450 имена. Вече всички можете да го прочетете в Един завет.
Моля Ви да крадете този списък и да го разнасяте по всички форуми, е-стъгди и е-мегдани в които буиствате спорейки с другите болни.
Поради нашата марксическа любов да превръщаме човека в статистика, пръстта върху няколкостотин гроба е слегнала, изсъхнала и спечена под забравени души. Няколкостотин имена, които са викани на вечерни проверки, звучали са весело по дворове и улички, чуруликани са от детски гласчета на слъчевото стълбище на домовете покрай които минаваме всеки ден... повтаряйки днес, 84 години по-късно имената, ние преливаме гробовете. Мисля си, че това ще ни направи по-силни. В нощта срещу неделя свещеникът ще ни каже защо. Стига за миг да млъкнем с тъпите шегички за "чукането" с/без яйца и да се заслушаме в онова, което "попа мрънка под носа си".
Юнаци, лека нощ!
**
P.S. Адекватна и навременна реакция от ДСБ Затова подкрепям, гласувам и пиша за тази партия.
Атентатът в катедралата "Св. Неделя"
Доста побесувах тези дни, насред страстната седмица. За пореден път се дивих, чудих, блещих, тюхках и блъсках с отворена длан завършека на изисканата си осанка заради нашата повърхностна, безбожна, нечовешка, бих казал марксистка ... пълна липса на християнска етика. За липсата на историчност и родова памет много съм дуднал и днес няма да се повтарям.
По повод на атентата реших да прегледам къде кога е писано нещо. И намерих. Много неща. През последните 20 години много народ е изписал статии, интерпелации и антрафилета. Комунизма, московщината, коминтерна и тероризма са клеймени, срещу тях е вито грозно и зловещо, наричани са как ли не, вяти са черни байраци, заклинания и черни магии, размахвани са пръсти, юмруци и тежки клетви.
Изпедепцани са какви ли не свирепи снимки на храма преди и след атентата, после фотографически портрети на усмъртените бомбаджии, увиснали на бесилото.
Наистина десетки статии във всички газети, сайтове, блогове, глогове, туитъри и прочие агит- пунктове.
Написани са книги, нАучни трудове, студии, монографии. Някакви хора са станали доценти. Само инсталации и пърформанси не са правени, но предполагам че скоро ще се появят.
Казано е всичко по темата. Без едно нещо. Най-важното от християнска гледна точка.
Няма ги имената на загиналите човеци.
В един свитък издаден през 1925г. след атентата е приложен някакъв списък. Същият списък е възпроизведен срамежливо, мързеливо и фототипно, накрая, в приложенията на две от книжките. И това е всичко за 84 години.
Атентатът в Св. Неделя е преди всичко и на първо място смърт на 213 конкретни човешки същества. Като християни, нашата първа и най-важна грижа трябва да бъде споменаването на имената им и измолване на покой за душите им. Това ще направи нещата лични.
Всичкото ни пенявене, заклеймяване, философничане и дуене на бузи срещу комунизма, тероризма, интернационализма и другите - изми не струва и пет пари, ако преди него не сме почувствали и не сме показали християнска болка и не сме се застъпили за душите на човеците.
Затова всички тези дръзновени статии, смели антрафилета, бойки заклеймявания от последните 20 години, ние дясната общност можем да си ги... изхвърлим в коша, защото те ни изобличават в марксизъм.
"Атентатът на века. Злодейството, отнело животите на над 150 души, извършено от комунистите под давлението на коминтерна..."
За марксизма човекът е бурмичка, мат"рал някакъв, който служи като гориво за историята...статистика, бройка.
За цивилизования свят от последните 2000 години човекът е образ и подобие Божие.
Вече съм се отказал, че някой тъдява ще почита собствените си предци - къде къде по-лесно е да "гледаме напред" и да "търсим позитивното"... Но отношението към предците е строго личен избор и нямам право да държа сметка за него никому.
Историческото отношение, политическото отношение на общността към която принадлежа обаче, няма как да ме остави без мнение.
Докато не зарежем богомилщината, богохулщината и марксизма, ще продължаваме да бъдем посредствена паплач, негодна за големи дела, неспособна на продължително и целенасочено усилие към общо добруване.
Както вече писах в статията за паметниците, както съм писал и преди по повод гробовете и ескимоското ни отношение към мъртвите...в белия свят отношението към паметта, имената, човеците е точно обратното на нашето. Тяхното е правилното отношение, а нашето е дивашко.
И за да не е само многословно мрънкане, използвах отвращението си от "нас" градивно. Изнамерих, изрових и набрах списъка на убитите и ранените в кървавия Велики четвъртък на 16 април 1925г. Не всички, но някъде около 450 имена. Вече всички можете да го прочетете в Един завет.
Моля Ви да крадете този списък и да го разнасяте по всички форуми, е-стъгди и е-мегдани в които буиствате спорейки с другите болни.
Поради нашата марксическа любов да превръщаме човека в статистика, пръстта върху няколкостотин гроба е слегнала, изсъхнала и спечена под забравени души. Няколкостотин имена, които са викани на вечерни проверки, звучали са весело по дворове и улички, чуруликани са от детски гласчета на слъчевото стълбище на домовете покрай които минаваме всеки ден... повтаряйки днес, 84 години по-късно имената, ние преливаме гробовете. Мисля си, че това ще ни направи по-силни. В нощта срещу неделя свещеникът ще ни каже защо. Стига за миг да млъкнем с тъпите шегички за "чукането" с/без яйца и да се заслушаме в онова, което "попа мрънка под носа си".
Юнаци, лека нощ!
**
P.S. Адекватна и навременна реакция от ДСБ Затова подкрепям, гласувам и пиша за тази партия.
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Страницата ми във Facebook
2. Conservative - избрано
3. ЕДИН ЗАВЕТ - потомците офицерския корпус на Царство България
4. Стара София
5. 100-те книги
6. Българска патриаршия - Св. Синод
7. История и политика (блогрол)
8. Радан
9. Комитата
10. Sulla
11. Нашето детство
12. Изгубената България
13. Ic Xс Niка
14. The Monarchist
15. Задочните репортажи
16. Музикалните хроники на един немузикален човек
17. Светослав Малинов - член на ЕП
18. Сергей Петров - Араджиони
2. Conservative - избрано
3. ЕДИН ЗАВЕТ - потомците офицерския корпус на Царство България
4. Стара София
5. 100-те книги
6. Българска патриаршия - Св. Синод
7. История и политика (блогрол)
8. Радан
9. Комитата
10. Sulla
11. Нашето детство
12. Изгубената България
13. Ic Xс Niка
14. The Monarchist
15. Задочните репортажи
16. Музикалните хроники на един немузикален човек
17. Светослав Малинов - член на ЕП
18. Сергей Петров - Араджиони