Разядосаност е обичайното състояние нашего дяснаго брата. Така че това упражнение няма да ни се опре.

Както винаги обаче, аз като консерватор (разбирай скрит агент на Яне "Копърката" :) :) :) имам некой съображения.

Атаката на дьонмето точно както думата "криза" в пошлата китайска философия за блондинки има два аспекта:
а) възможност
б) опасност

Възможността, която тази навременна атака срещу "Синята таквоз" ни даде беше добре дошла. Манна небесна. Не можехме и да мечтаем за такъв шанс.
Обяснявам:

През последните 3 години десницата има много проблеми и един много голям, смъртоносен проблем. Този проблем се нарича Маргиналност.

През последните 3 години десницата не беше основен играч в политиката. Беше второстепенен (да не кажа третостепенен). Голямата дилема, големия дебат, интригата и политическия дневен ред се движише по разлома ГЕРБ / БСП. Виждам ви как подскачате, ама и да подскачате и да не подскачате... все тая. Десницата беше извън "Големият избор" , освен за своите замбирани и самодостатъчни фенове и читатели на в-к Седем.  Нещо като Ера-3 от едно време - разпознаваема, известна, но не е на терена, а люпи семки на трибуните и вика "Съдията пе..."

Пламен Юруков беше черешката на спасителната торта. Тази атака на ДПС и БСП срещу "Синята таквоз" беше онзи глътка въздух, която ни спаси от удавяне в собствен сос. Защото с действията си БСП ни легитимира като свой основен опонент. Синята коалиция се превърна в другия полюс на политическата битка. Върна се на терена.

Последните 3 седмици политическата борба в България е между БСП - ДПС от една страна и Синята таквоз (нашите / седесето / Костов)  от друга. Другите - Бойко, Мойко, Ойко - седят на пейките и вдигат ръка, ама никой не им дава думата, щото в момента не са интересни.

Общо взето успяхме да използваме ситуацията правилно . Ескадронът отново е по конете, сабите звънтят, юнаците викат "Урррррра-а-а-а-а" и сегиз-тогиз хвърлят по едно око в огледалото да видят дали изглеждат величествени.  Влязохме в ролята на предизвикан лъв, когото са подръпнали за опашката, успяхме да предадем драматизъм в стил "Вставай страна огромная" или ние - или те. Мисля че това много мобилизира нашите си хора, иначе несигурни около причудливата заедност, Мисля че атаката ни привлече много нови хора измежду "колебаещите се" бивши сини.

Сега опасността:
Острието на юруша срешу нас са скучните апаратни съдебни хватки. Целта е току-що влезли в истинска политическа битка, отново да излезем от нея и да се хванем за уставите.  Цялата простичка схема на дьонметата е да ни накарат до безкрайност да се обясняваме за съдебни състави, членове на устава, срокове, легитимни и нелегитимни председатели, демократични и недемократични процедури.

И като че ли успяват в този си план. Ние започваме да губим инерцията и да се превръщаме в традиционните седесари-малоумници. Какво имам предвид:

- Вече повече от седмица всеки ден щаба на Синята вместо да измисля послания пише по две декларации дневно за борбите в СДС.
- Всеки ден хабим ужасно много медиен ресурс да обясняваме колко Мартинчо е честен, свестен и демократично избран и да му бабуваме как е обречен да го има, защото доброто винаги побеждава.
- Всеки ден очакваме с трепет поредната съдебна хватка, тюхкаме се като ни я направят след което някой бодряшки подвиква, че утре вече нещата ще станат. А на утрето те пак не стават.

С две думи затънахме и зациклихме в собствената си кал. И пляскаме в нея, имитирайки политическа битка. Наистина, болните мозъци на хардкор-талибаните, които стават с Бареков и лягат с Бедров се чувстват превъзбудени. Но това е измама.

Десният избирател иска от нас едно единствено просто нещо. Да смажем комунистите и турците и да ги изхвърлим от власт. След това да ги осъдим, да ги обръснем нула номер и да ги вкараме в затвора ефективно. Да им вземем сараите, мазератитата, НАП-овете, вестниците и да ги продадем на търг като имущество придобито по престъпен начин.
Нашите избиратели искат справедливост! Искат синя метла срещу БСП и ДПС. Искат син терор срещу мафията, корупцията, заменките, батковците и братковците.
Това ги интересува. Това искат да чуват от нас.

Десният избирател не иска и не го интересува по кой точно увиснал член от некадърния устав на СДС поредния никому неизвестен подкупен психопат ще разплаче бабиното синьо бебе Мартинчо. Технологията на регистрация, подписки, абревиатури, изключвания, пълномощни, печати - фалшиви и редовни НЕ ИНТЕРЕСУВА НИКОГО. Фалшивите печати и нотариални заверки НЕ СА ПОЛИТИКА!!!! НЕ СА ПОЛИТИКА!!!

Трябва бързо, още днес да си вдигнем гащите и да се върнем на политическото бойно поле.

Чувам как казвате: Ами как да го направим, като постоянно ни вкарват в темата за СДС, журналистите първо и все това питат.

Отговор:

Ами като започнем да задаваме дневния ред.
За разлика от преди, когато бяхме второстепенен играч (и с каквато роля уютно свикнахме), днес (благодарение на дьонмето) ние сме първокласен играч - един от двамата на тепиха.
Голямата разлика между основните и второстепенните играчи е, че първите могат да задават дневния ред.

Когато ни набутват в насрания памперс на СДС, ние трябва да извисим глас и да сменим рязко темата, като жестоко, безмилостно и гръмогласно атакуваме БСП и ДПС - като управление, като партии, като отделни личности, като имоти, фирми, фондации, сделки, заменки. Трябва да изригнем лава. ШОК И УЖАС !

Единствените що-годе адекватни последните дни са  доброволците. Кефят ме. Затова скоро ще посветя специална статия на Доброволчеката армия и нейната борба срещу болшевиките.

Време е за гняв!
Време е да се ядосаме!

Но не срещу Юруков, Николай Гацев и Пламен Радонов.  Тях ги оставете на жените и децата да ги пребият с камъни.

Гняв, гръм и мълния срещу БСП и Доган. Веднага!