
Прочетен: 4227 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 09.06.2010 21:23
Крайно време е да заговорим сериозно за ДПС – без задръжки и без излишна политическа коректност. Защото ако си крием главата в пясъка за опасността, която партията на Доган представлява за държавността в България, проблемите само ще нарастват. Следващото правителство трябва смело и непоколебимо да отвоюва обратно онези сектори от администрацията и онази част от територията, която комунистите продадоха на турската етническа партия, в замяна на властта, която Станишев получи с мандата на ДПС.
Една много опасна заблуда, шестваща сред десните избиратели е твърдението, че тъй като са доносници на бившата Държавна сигурност, ръководителите на ДПС, стоят по-близо до руската геополитическа доктрина, заедно с партньорите си от БСП и нямат никаква връзка с политиката на Турция към България. Тази заблуда изглежда все по-наивна дори за онези, които от туристическа симпатия към южната ни съседка са готови да си затворят очите пред очевидностите. А такива очевидности през последните 20 години има в изобилие.
В рекламна статия за младите политици в ДПС, публикувана наскоро във в-к Капитал, самите функционери на партията заявяват, че още от 1993 г. ДПС е получила правото всяка година да изпраща свои кадри да следват в турски държавни университети, с пълни стипендии от турското правителство. За последните 10 години само от малката бургаска община Руен ДПС е изпратила в Турция над 300 студенти. Огромната част от кадрите на Доган в българските министерства, областни управи и кметства са завършили в южната ни съседка.
Сигналите за съпричастност на официалните турски власти към изборния туризъм в България не са от вчера. По време на предизборните кампании, турски медии открито агитират за ДПС, на мостовете на Златния рог се веят рекламни плакати на движението, а различни турски институции участват в организацията на автобусите, които превозват изселници до смесените български райони.
Стремежът на Турция да влияе на политическите процеси в България е нещо логично и не би трябвало да ни учудва. Турция е държава със силна политическа школа и ясни външнополитически приоритети. Доктрината на „нео-османизма”, която предвижда засилване на политическото, икономическо и културно влияние на Турция в региона на бившата Османска империя, в това число и България е изказвана многократно от висши дипломати на южната ни съседка. Нео-отоманизмът цели превръщането на Турция в суперсила на пост-османския регион. Въпросът става съвсем актуален, след като от 1 май водещият идеолог на нео-османизма проф. Ахмед Давутоглу бе назначен на поста външен министър в правителството на Ердоган.
Отношението към ДПС като фактор в турската външна политика е чисто политически въпрос от днешния и утрешния дневен ред на България. По темата няма място за носталгична патетика и черешови топчета. Политиката на Турция е нормална за държава с амбиции и самочувствие и може да буди само респект. Въпросът е дали България има воля да отстоява своя суверенна държавна доктрина и да противостои на всички чужди (руски, турски или други) влияния. Досега подобен кураж демонстрира единствено кабинета „Костов”, като не се поколеба да изгони турския консул в Бургас и четирима руски дипломати, чиито опити да „помагат” на български партии минаха границите на приемливото. Днес като член на ЕС, България има много по-мощни инструменти за влияние. Нещо повече, страната ни е в тежък дълг към българските общности по света, на които е длъжна да предостави европейската перспектива. Българите в Сърбия, Македония, Молдова и Украйна трябва да почувстват уверената подкрепа на Европейска и атлантическа България. Макар и закъсняла, българската национална доктрина очаква да бъде дефинирана и защитавана. Достойно представяне на Синята коалиция в престоящите избори за Европейски парламент ще бъде първата стъпка в тази посока.
(Б.Станимиров. в-к СЕДЕМ - май 2009г.)
2. Conservative - избрано
3. ЕДИН ЗАВЕТ - потомците офицерския корпус на Царство България
4. Стара София
5. 100-те книги
6. Българска патриаршия - Св. Синод
7. История и политика (блогрол)
8. Радан
9. Комитата
10. Sulla
11. Нашето детство
12. Изгубената България
13. Ic Xс Niка
14. The Monarchist
15. Задочните репортажи
16. Музикалните хроники на един немузикален човек
17. Светослав Малинов - член на ЕП
18. Сергей Петров - Араджиони