Своге, Ботевград, Видин, Брегово, Белоградчик, Плевен...

Плевен ми напълни душата. По тази "стара главна"  е минало половината време от летата на детството ми. Другата половина мина "на лозе". Сещате се за едно там  стихче ... да те посрещне старата на прага... стига дълбали с длетото тънко...

Снощи имаше 1500 души със сини знамена.
Навалицата от лидери и лидерствуващи беше голяма, затова когато записаните оратори надминаха 10 аз се отказах.  И не се минах, защото успях да си говоря лично с всички, за които щях да говоря.
Роднините
Съучениците на татко.
И най-вече готините хора, които ми казаха едни хубави неща, наредили се в челната петица на хубавите неща, които някога някой ми е казвал. И когато се провикнаха над навалицата бая ошашавиха листата - трябваше да успокоявам, че става дума за тайни пароли на Драгалевския партизански отряд, в които лидерите на Синята таквоз все още не са заслужили да бъдет посветени ;) 
И всичкото заради този невзрачен блог...


Бяхме се изтъпанили на стълбите на театъра. На припек, срещу свличащото се отатък барата слънце .

Фрагмент

Класическа плевенска жега.


положението далеч не е безнадеждно

Плевенската жега започва на 24 май (кирлиметоди) Тя е причината в градските жилища в Плевен южните прозорци да са запередени с плътни передета или "виетнамски" щори. цяло лято. Така беше при баба ми. Така беше и у нейните приятелки. Така е и днес при техните потомци.
Ядох плевенски соленки.
Гледах стари снимки с научна цел.
Научих добри новини за родата.
Когато си тръгнах, около 21:30 вече се беше стъмнило. Но не се беше разхладило. С Плевенската жега е така. Ходиш си по уличките между липите, стъпкитети отекват от околните сгради, тук-там чуваш нечий телевизор или вопъл за бира и ти е топло. Вече не е задушно, но си е топло (да го..)

- Ай да върим да са къпим на Вита...
Друг път.
Сега имаме малко работа.
Трябва да пратим гашничора обратно в Къртожабене...