На 9 юни 1923г. частите от столичния гарнизон заемат министерство на войната, централната телеграфо-пощенска станция  и всички по-големи кръстовища на София.  Правителството на Александър Стамболийски е свалено. Обявено е ново правителство на Народния сговор под председателството на проф. Александър Цанков.

Правителството на Стамболийски е законно избрано и легитимно. То е най-популисткото правителство в цялата българска история. Дошло е след неуспешния опит за държавен метеж и масово дезертиране известно като "Владайско въстание" или "Радомирска република". Негова заслуга са редица отстъпления от българската независимост след Ньойския договор, отстъпки пред Гърция за договорения търговски  излаз на Бяло море, съглашенчество с Югославия и практческо отстъпване на Македония на събрите, преследване на  ВМРО и предаване на нейни дейци на сръбските служби. Всички тези действия са подплатени с "подкрепата" на правителствата на Антантата.

Официалната линия на Стамболийски и БЗНС е налагане на селска диктатура. Химнът на управляващата партия е "грабете братя буци, бийте гражданята". Никога в историята не е имало по-корумпирано, неуко и безобразно чиновничество на всички нива в държавата. Земеделците изхвърлят "гражданята" от всички постове и назначават свои неграмотни съпартиици с космати цървули, дошли за целта от селата заедно с целите си фамилии.

Правителството на Стамболийски упражнява репресии срещу своите опоненти от опозицията. Лидеритена буржоазните партии са подложени на преследване, побоища, тормоз. На една гара тълпа развилнели се оранжеви активисти демонстративно реже брадите на депутати от опозицията.

Стамболийски вижда като главен свой враг офицерството, заради неговия патриотизъм и непримиримост към Ньойския диктат. Офицерите са уволнявани масово и подлагани на различни унижения.

Тъй като не вярва на армията, Стамболийски създава своя въоръжена сила - т.нар "Оранжева гвардия", която се състои от селски лумпени, активисти на БЗНС , въоръжени и разквартирувани в казармите. Отрядите на Оранжевата гвардия се препитават от безчинства и грабежи по градските домове.

На 9 юни 1923г. по един недемократичен начин е сложен край на селската диктатура. Няма как да знаем докъде би стигнал Стамболийски, ако не беше  Военния съюз.



Запасни офицери на публично събрание на стълбите на катедралата "Св Неделя" след преврата на 9 юни 1923г.



Юнкери на пост пред превзетата централа на "Оранжевата гвардия"