
Прочетен: 4399 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 13.06.2009 14:01
Не писах доста време. Все ми е едно такова терсене и не мога да се наканя. Причините са комплексни. Не че съм нещо кисел или тъжен, а по-скоро в главате ми е объркано.
Всъщност е някаква форма на сценична треска. От обиколката из страната срещнах много (страшно много по моите критерии) хора, които ми казаха великолепни думи. Добри думи за мен самия и най-вече за този блог. Усетих че без да искам съм създал общност. Не от последователи, а от съидейници. Може би дори не от съидейници, а още по-ценно: от хора търсещи истината. Търсещи не в рационалисткия смисъл, а по-скоро усещаши, че все още не сме на здрава основа, нещата дрънчат на кухо и трябва още да се стърже докато се изчегъртат всички мехури и шупли и се стигне до здрава основа. Националната идея се нуждае от ново формулиране, демокрацията се нуждае от изчегъртване "до тухла" и нова мазилка.
Такава една общност. Не съм и предполагал, че се е случило. Само че, да пишеш нещо, което четат 10-20 или 100 сериозни хора, които отделят от времето си всеки ден си е сериозно нещо. Не е като да говориш пред 300 души в читалище веднъж на 4 години... и малко ми треперят мартинките. Затова от известно време се скатавам от писане.
Има и други неща. Чувствам се леко объркан и неуверен в някои свои усещания. Например твърдото ми сърдечно убеждение, че злото ДПС е достатъчен дразнител, който да предизвика погадка и смислено политическо действие отвъд всяка идеология очевидно не се споделя от достатъчно хора. Чувствам се сам в това. А го вярвам дълбоко и не мога да го изоставя. Защото то не е само рационална и идеологическа конструкция, а нюх. Интуиция, която ми подсказва, че изпускаме важен влак, който няма да можем да догоним...
Мисля си и за ерзаците в политиката. Колко са порочни и вредни, защото подкрепени от средностатистическата пошла доверчивост към журналистическата глупост и/или продажност са в състояние да опошляват и съсипват идеи.
Великата идея за нацията, опошлена от някакви зле изглеждащи среднисти-фашизоиди и пълни лузъри до степен, да я превърнат в мръсна дума.
Мъдрата "зелена" идея за красивата и чиста природа, използвана и опошлена като полумеркантилен пубертетски мерак на група фарсово хипареещи разглезени.
Тревожната и ключова за днешното време идея за борбата срещу корупцията и мафията, опошлена от един архикомичен образ, способен да отврати всеки психически нормален и да привлече стотина хиляди ненормални.
Великата идея и величествена традиция на поколения бойци и борци на ВМРО, опошлена и съсипана от няколко мишкуващи тарикати от бившето МВР.
Все големи, красиви и важни идеи, сринати от калпави и неподходящи хора,
Прекрасно си давам сметка, че отвъд нашите 205 000 гласа има няколко стотин хиляди, които убедено биха наредили и синята идея сред опошлените, а мен - сред некачествените хора - душегубци на идеята.
Сърцето ми кърви от безсилие да убедя тези хора, че не е така. Знам обаче, че това е въпрос не на аргументи, а на сърдечно усещане и предубеждение - затова работата ми е спукана.... засега.
Знам също така, че единствената по-голяма група от тази на "разочарованите" е групата на "дървените философи", които биха се наели да ми обяснят какво не е наред, къде съм сбъркал и какво трябва да се направи. И вероятно ще са умни и прави в много от нещата. Със сигурност по отношение на други аргументи ще са вредни глупаци. Така е винаги при хората, особено като им се понатрупа история: прави са в едни неща и са вредни глупаци в други неща. И аз съм такъв, затова няма да съдя. Само ще се усмихвам и ще намигам свойски на ироничната съдба.
Имам си обаче един безупречен компас, който с лъснат до джам кожен ботуш с блестяща шпора ми сритва задника, когато главата ми се размъти, а както отлично знаем, задника и главата са двата най свързани органа на българина.
Този компас са моите приятели и вдъхновители - възпитаниците на Военното на негово величество училище, или "царските офицери".
(За по-невежите и невнимателни читатели ще поясня, че това не е монархическа организация и няма много общо със предпоследния министър-председател и абсолютно нищо общо с НДСВ)
Може би на много от иначе възторжените ми читатели това им се струва наивно, а четенето на статията по-нататък скучно. Но както се казва в един полу-мръсен виц: "Няма рима, ама е вярно..."
Когато зачезна оттук, се гмурвам в "Един завет" и там винаги ми се струва по-смислено.
Вчера пак бях с моите старци и както винаги, когато ги срещна те ми вляха адреналин, който превръща следващите няколко седмици в празник за ума и духа.
90-годишни хора, които са преживели мечти, война, много смърт, десетилетия затвори, всякакви репресии... и през годините на комунизма никога не са се усъмнили в неговия неизбежен край....а през годините на "прехода" никога не са се "разочаровали" и не са спрели да вярват в доброто. Живуркат с мизерни пенсии, тропат с бастунчета по разбитите и пълни с паркирали коли улици, винаги чисти и спретнати, винаги забързани към своите срещи, които започват по военному на кръгъл час и нито минута по- късно... На лицата им има мъдрост и ведрост, а ума им е бръснач. Причината е една: това са хора с ясна, стоманена ценностна система. Хора, които не си задават въпроси, защото са отговорили на почти всички въпроси още в домовете на бащите си през 30-те години... И оттогава са бетон. Не мога да се наблагодаря на Бог, че ми е отредил да ги познавам и да ги разбера. Мнозина са поканени, но избраните сме малцина...
И ако трябва да се върна на опошлените идеи, на хората, които понякога са мъдри, а понякога вредни глупаци, то разделителната линия не е в винги безпогрешното поведение, а в наличието на здрава ценностна система, на кауза, в която се вярва без прагматизъм.
Мисля си, че ще имаме добра основа за смачкване на болшевизма, когато познаваме духа на историята на борбата с болшевизма. Наскоро, когато писах за Бялата гвардия, си мислех за моя "пантеон". Ето ги няколко души, общото между които е тоталния антикомунизъм и пълния патриотизъм. Всички те се изправяха като отделни човечета срещу огромната система на комунизма и го победиха - като Давид с прашката, който уби исполина Голиат - доживяха края на комунизма и триумфираха при рухването му. Те не бяха прави винаги и във всичко, но никога не измениха на най-важните неща - България и антикомунизма.
След края на комунизма, дали ще се намерят хора, които да имат твърдостта и мъдростта да докарат нещата дотам, че да триумфират над комунистите и над наследството на комунизма обаче е въпрос без отговор...
Дянко Марков - водач на Легиона в Плевен, Летец-изтребител от 63 випуск на ВНВУ, дългогодишен политически затворник и концлагерист, безупречен общественик, жив и здрав. и днес
кап. Любомир Банковски - бълкарски офицер от 58-ми випуск на ВНВУ, кавалер на ордена "За храброст", политически затворник, репресиран, възстановител и стълб на съюза на възпитаниците на ВНВУ, един от най-чистите и мъдри хора, които познавам, починал през 2006г. на 89-годишна възраст.
Светослав Лучников - бащата на реституцията, блестящ интелектуалец и неопетнена емблема на десницата. Почина през 2002г. на 80 години.
Илия Минев - най-упоритият борец срещу комунизма, прекарал 28 години в лагери и затвори, останал непречупен. Почина през 2000г. на 82г.
Иван (Ванчо) Михайлов "Радко" - последният легендарен и страшен водач на ВМРО, починал през 1990 на 94 години
д-р Иван Дочев - създател и водач на СБНЛ (1932) на БНФ в емиграция до смъртта си през 2006г. на 99 години.
Стефан Попов - великият интелект на българската антикомунистическа консервативна емиграция, починал през 1989г. на 83 години, само 20 дни преди падането на комунизма.
Някой ще каже, че сега не е време за втвърдяване и антикомунизъм, а за размекнато разжлямбване в посока привличане на "периферия" ... Може и така да е, обаче това не е за мен. Има си хора за всичко.
Толкоз по философско-нравствените разсъждения. Времето за приказки и въздишане изтича. Мостът на въздишките се превръща в мост към целта: След няколко часа започва следващата кампания - скачаме отново по седлата и тръгваме да вършим работа. Пък каквото Бог е отредил...
Всеки ден чеченците убиват по 400 укропа...
Байдън, алармира за 'КЛИМАТ ДЕЙнДЖЪР'..
2. Conservative - избрано
3. ЕДИН ЗАВЕТ - потомците офицерския корпус на Царство България
4. Стара София
5. 100-те книги
6. Българска патриаршия - Св. Синод
7. История и политика (блогрол)
8. Радан
9. Комитата
10. Sulla
11. Нашето детство
12. Изгубената България
13. Ic Xс Niка
14. The Monarchist
15. Задочните репортажи
16. Музикалните хроники на един немузикален човек
17. Светослав Малинов - член на ЕП
18. Сергей Петров - Араджиони