Постинг
20.06.2009 14:36 -
Последната атака с "Шуми Марица"
Автор: templar
Категория: Политика
Прочетен: 2749 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 20.06.2009 15:13

Прочетен: 2749 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 20.06.2009 15:13
Както може би сте забелязали, във вихъра на кампанията на мен не ми идва ищах да раздавам листовки, да лепя плакати и патетично да призовавам "да гласуваме за бъдещето на децата си" Не че не трябва да се правят всички тези неща и не че безусловно не ги подкрепям.
Просто винаги в такива моменти имам усещането, че нещата стават повърхностни и лековати, че не сме си написали домашното, че под лъскавите фасади дрънчи на кухо. Иначе казано, 20 години водим тактически битки, всеки път е "сега или никога", и винаги е "да минат изборите пък после"...
И все ядем дървото по фасулски схеми.
Все още не си го мисля, но от известни време го чувствам: трябва да съберем смелост и да се пуснем от клончето на тактическите битчици, за което сме се вкопчили.
Трябва да набележим план да работим стратегически - за цялостна, трайна ценностна промяна на българското общество. Която да започнем от самите нас и нашите хора. Това озачава да обмислим, обговорим, лъснем, систематизираме и подредим в красива витрина ценностите си, нещата в които вярваме, нещата заради които живеем и заради които се струва да се мре. След това да доведем до тази витрина хора, които са близко до нашия акъл, но съвсем мъничко не им стига...
Ето с такива чувства във време за обикаляне по мегдани, аз инстинктивно се заравям в книги. Снощи открих един текст, който ме хвана за гушата.
В никому неизвестния албум на 64-ти випуск на ВНВУ. Спомен от никому неизвестния "бивш човек" от Стара Загора Райко Алтабанов - дядо, когото вероятно подминаваме по старзагорските тролейбусни спирки. Човек, когото не познавам, но си го представям - с поизтъркан но чист панталон с ръб, кавяф ожулен колан, бяла риза с къси ръкави, под която прозира потник, доста изтъркани и изкривени обувки. В задния джоб - вехто кожено портмоне, а в страничния - синджир с ключове. на главата бяла шапка с периферия. В ръката - неизменната дамаджанка, с която е тръгнал да пълни вода, което и причината да кибичи на спирката в този пек и ние да минем покрай него на път за морето (във времето, когато още се минаваше през града).
Подарявам ви неговия разказ:
Просто винаги в такива моменти имам усещането, че нещата стават повърхностни и лековати, че не сме си написали домашното, че под лъскавите фасади дрънчи на кухо. Иначе казано, 20 години водим тактически битки, всеки път е "сега или никога", и винаги е "да минат изборите пък после"...
И все ядем дървото по фасулски схеми.
Все още не си го мисля, но от известни време го чувствам: трябва да съберем смелост и да се пуснем от клончето на тактическите битчици, за което сме се вкопчили.
Трябва да набележим план да работим стратегически - за цялостна, трайна ценностна промяна на българското общество. Която да започнем от самите нас и нашите хора. Това озачава да обмислим, обговорим, лъснем, систематизираме и подредим в красива витрина ценностите си, нещата в които вярваме, нещата заради които живеем и заради които се струва да се мре. След това да доведем до тази витрина хора, които са близко до нашия акъл, но съвсем мъничко не им стига...
Ето с такива чувства във време за обикаляне по мегдани, аз инстинктивно се заравям в книги. Снощи открих един текст, който ме хвана за гушата.
В никому неизвестния албум на 64-ти випуск на ВНВУ. Спомен от никому неизвестния "бивш човек" от Стара Загора Райко Алтабанов - дядо, когото вероятно подминаваме по старзагорските тролейбусни спирки. Човек, когото не познавам, но си го представям - с поизтъркан но чист панталон с ръб, кавяф ожулен колан, бяла риза с къси ръкави, под която прозира потник, доста изтъркани и изкривени обувки. В задния джоб - вехто кожено портмоне, а в страничния - синджир с ключове. на главата бяла шапка с периферия. В ръката - неизменната дамаджанка, с която е тръгнал да пълни вода, което и причината да кибичи на спирката в този пек и ние да минем покрай него на път за морето (във времето, когато още се минаваше през града).
Подарявам ви неговия разказ:
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Страницата ми във Facebook
2. Conservative - избрано
3. ЕДИН ЗАВЕТ - потомците офицерския корпус на Царство България
4. Стара София
5. 100-те книги
6. Българска патриаршия - Св. Синод
7. История и политика (блогрол)
8. Радан
9. Комитата
10. Sulla
11. Нашето детство
12. Изгубената България
13. Ic Xс Niка
14. The Monarchist
15. Задочните репортажи
16. Музикалните хроники на един немузикален човек
17. Светослав Малинов - член на ЕП
18. Сергей Петров - Араджиони
2. Conservative - избрано
3. ЕДИН ЗАВЕТ - потомците офицерския корпус на Царство България
4. Стара София
5. 100-те книги
6. Българска патриаршия - Св. Синод
7. История и политика (блогрол)
8. Радан
9. Комитата
10. Sulla
11. Нашето детство
12. Изгубената България
13. Ic Xс Niка
14. The Monarchist
15. Задочните репортажи
16. Музикалните хроники на един немузикален човек
17. Светослав Малинов - член на ЕП
18. Сергей Петров - Араджиони