За Русия:

http://otgovori.eu/index.php?a=70

Тук всичко е ясно и нямам какво да добавя.

За САЩ:

http://www.otgovori.eu/index.php?a=99

За пръв път българския Министър председател говори открито за сложните си отношения със САЩ в периода 1997-2001г.

Сред доста хора, особено антикомунисти. се шири една наивна представа за САЩ като "добрите" в изчистен черно-бял вариант. Това усещане черпи сила от страха от руските щения към България. Оказва се, че света не е епизод от Рамбо. Много често САЩ търгуват, както са го правили в миналото зони на влияние с Русия и само едно смислено правителство с гръбнак и ясна визия за национален интерес може да има волята да казва НЕ, когато сметките на най-големите геополитически сили са в ущърб на българската нация. Нещото, заради което аз безкрайно го уважавам - той беше единствения политик след 1944г., който води активна и силна регионална политика - нещо, за което на останалите не им достига самочувствие и воля

За Европейския съюз:

http://www.otgovori.eu/index.php?a=133


За регионалната политика:

България отсъства от последните 8 години от балканската политика. Тоест по време на мандата на Симеон Сакскобургостски и Сергей Станишев. През тези години България се нареди на опашката на взимането на решенията за Югоизточна Европа, а преди това имаше водеща роля. До степен, че американското посолство да говорят язвително следното: "Ние им дадохме роля, а те помислиха, че са артисти". Всъщност ние бяхме артисти, изпълняващи водеща роля в процеса на умиротворяване на Западните Балкани, намиране на трайни решения. В отстраняването на Слбодан Милошевич и много други неща, които се случиха на Балканите, но това бяха други времена. Ние спряхме както руските самолети да не кацнат в Прищина, така и косовските албанци да не дойдат в нашата страна. Решихме проблема на място, след това ги върнахме обратно в Косово – това са много големи успехи, на политиката, която водихме. Отстранихме заедно с НАТО режима на Милошевич и той отиде на съд. Много от нещата се направиха на Балканите с много наше участие. Сега няма активно участие, сега България ходи след събитията. Основният лозунг на тази проста политика е: ние да се присъединим към европейския консенсус, а не е примерно: ще изработим европейски консенсус за един или друг въпрос, примерно за Украйна, Грузия. Защото Черноморския регион и Югоизтона Европа е мястото, където България може да разгърне своята професионална експертиза, в своето познаване на традициите, на политиката и особеностите на страните и да даде голям принос в изработването на Европейската позиция. Всичко това го няма. И по този начин се саботира изработването на обща позиция на Европа. Това се прави в услуга на руската федерация. Повече от очевидно в това отношение България изпълнява ролята на троянски кон, защото саботирайки решаването на въпросите на Западните Балкани, запазва ролята на Русия тук. Саботирайки твърда и навременна реакция по въпроса за спирането на газовите доставки обслужи Русия. Непомагайки на законното грузинско правителство навреме и енергично, позволи от Грузия да бъдат откъснати територии и т.н. Това все в угода на Руската Федерация. Това е една продажна политика, меко казано, защото има и много по-силни думи. /БГНЕС/