Сабале докато си слагах ръкавелите се присетих, че е 1 юли. Карах към офиса,  слушах Highway star по StarFM в климатизираното купе, почувствах липсата онзи вехт таралясник - Пижо - първата ми кола, Пежо 205. Спомних си как летяхме по магистралата, в постоянна дилема дали да отворим прозорец за да влиза въздух или да ни е задушно, но да се чуват радиото и мотора, а не само вятъра... колко хубаво ни беше тогава с жена ми - едничката ни грижа беше да не изпуснем да видим "трите кадема" - силуета на катедралата в Раковски, "момченцито с орленцито" в Айтос и "лъвската глава" на Ропотамо...

За предавтомобилния период съм писал ТУК

Сетих се за първообраза на Пижо - Марийка - жигулата в цвят "Сахара"  и за пешкира, който майка ми защипваше на стъклото, за да пази сянка (класика от "Оркестър без име") И разбира се за доматено червената риза на татко с щамповани обувки с отпрана подметка, която вървеше с правоъгълни огледални слънчеви очила ...

Днес сме по-умни, но по-малко готини. По-спретнати и по-малко красиви. Вече не надвикваме мотора, не се прехранваме с хляб и лютеница и не си мием зъбите в морето. Затова няма смисъл да се напъваме и бодряшки да се присламчваме към пуберите, които се оригват на "Бургаско" срещу вълните на Алепу...

Можем обаче да си спомним и да ни стане хубаво. Не случайно се пее в минало време...

"There I WAS on a July morning..."

Да се молим Доган да забрави да построи ЖК на някое ъгълче от плажа, за да водим децата си като на музей...