Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.07.2009 13:39 - Живот на колела (илюстрована биография)
Автор: templar Категория: Политика   
Прочетен: 15042 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 13.07.2009 14:15



image
Във времето, когато жените бутаха количките по празните тротоари и ги оставяха пред магазина докато пазаруват.

image
Моето обаче беше някакъв тъмен цвят

image
Сериозна работа - надуваеми гуми, верига, звънец...само че беше тъмно червено.


image
Това не е "Жабка", но доста прилична. Никъде в мрежата не намерих снимка на "Жабка", - жалко!  Беше великолепно чешко колело. Първо го карах с две зелени помощни колела (дали не бяха от Верина?) , а след това започнах гордо да препускам на две гуми, с "щракалка" от пластмасова чашка и щипка в спиците. Наследство от братовчеда.

image
Школник (моят беше светло син). Татко ми го купи от спортния магазин на Витошка (намираше се между ритуалната зала и руската книжарница ) Доста фино колело, което имаше нещастието да се появи в епохата на филма "банда BMX" . Биде подложено на ускорена амортизация, умора на метала и фигури от висшия пилотаж. В следствие на постянното скачане по стълби колелата му бяха с форма на многостен, съгрешил с хиперболичен параболоид. Бях се научил да му правя "баланс" чрез натягане на спиците (колкото да не трие в рамката) Разбира се, за да не дрънчи и да е по - леко (за скокове) всичкия излишен инвентар беше свален.

image
Лястовица - "за износ" от братовчед ми. Моята беше червена, но през 90-та това си беше срамно, затова го боядисах тъмно-синьо с един спрей от тези, които Неа Демократиа подари на СДС за да пишем СДС по стените. Имаше и лепенка с лъвче. Скъсха една рамка при каскади, но татко я завари. Историческо колело - свидетел и участник в исторически събития, в това число автопоход със сини знамена.

Това колело съм го разглобявал до последната частичка, почиствал, смазвал и след това сглобявал обратно. Включително лагерите - съчма по съчма - със зъболекарска пинсета. Упражението ме изпълни със самочувствие, защото в къщи ми натякваха, че съм с две леви ръце. След това колело вече не ги слушам...

image
Чопъра добих на дърти години - може би на 19 - от роднини които съдействаха за сбъдване на  мечта, като си освободиха място на балкона.  Малко е непрактично, но усещането че караш легендарна машина си го има.

image
Brannabor - Brandenburg Herrenrad - Exportmodell 1939. Купено от дядо ми през 1939г. И тогава и сега е дива гъзария. Днес сигурно има няколко оцелели в целия свят.

image
Марийка със сом на предния капак. Имах ключове от нея още на 16 и прекарвах доста от свободното си време във въртене на волана и бръмчене с уста. После съм возил мацки по купони и .... хайде стига ви толкова

image
Втората кола на баща ми, след Марийка. Той я караше денем, а аз - нощем. Ударих я в деня, преди да си купя собствена кола.

image
Пижо. Няма такъв пич.... Много за разправяне. С нея се oжених. Буквално. След ресторанта си качих подаръците и булката и си ги закарах в къщи. Продадох я преди година за 800 лв. в отлично състояние. После купих количка за близнаците за 1400.

image
Най-хубавата кола... Да живей капитализъма, евреите, масоните, доларите и алчните експлоататори, които смучат жадно потта на отрудените народи по света!


И накрая... колата, която винаги съм мечтал да имам...

image

Сега мечтая да намеря такава за малкото консерваторче, ама да е точно такава, да я  боядисам металик, да хромирам лайсните и да светят всички лампи. Тези пацифистки пластмасови возила с калинки и котета, които сега продват изобщо не ме вдъхновяват. Ламарината си е друго нещо.



Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: templar
Категория: Политика
Прочетен: 3518976
Постинги: 428
Коментари: 2648
Гласове: 10558
Календар
«  Януари, 2022  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31