Стар трън в петата ми е посредствеността на българското дясно през първите-последни 20 години. Като започнем от началното СДС на „големия взрив” от 1989, и като стигнем до ДСБ и Синята коалиция в наши дни,  „исторически” поглед показва, че те са доста семпли. Характеризират се със семплост, но не се отличават с нея. Предишното изречение е важно. Изключително долнопробната политическа среда (освен Синьото съществуват само комунистите, турците и безенесетата) прави българското синьо да стои на този фон измамно добре. Дори се стига до безумните твърдения, че СДС, а после ДСБ било „елитарна партия”, на която проблемът и бил, че се гнусяла от цървулите на широките народни маси и не се отваряла към тях и разтваряла в тях. O, sancta simplicitas! би възкликнал и най-слабия оксфордски студент. Старата десница не е елитарна. Това, че тя се състои от хора, които се къпят, не слушат чалга и знаят да четат, в една среда, която масово не покрива тези 3 изисквания все още е много под абсолютния минимум за да се нарече нещо „елитарно”. Хората от десницата са по-скоро „суб-елит” – имат известни заложби и предпоставки да бъдат елит, стига да го решат, но мързела, безидейността и липсата на конкуренция ги успокояват да киснат в комфорта на ерзаца.  Трябва да признаем, че досегашната среда беше изключително хранителна за такава незаинтересованост към качеството. Когато имаш два полюса, на левия са неизлезлите от зверината фаза  комунисти (ниски чела, космати уши, рунтави вежди и широки челюсти) с подпетените си  гумени цървули, а на десния си ти, то не са необходими усилия за да изглеждаш връх на цивилизацията.

Днес  обаче, нещата стоят по-различно. Появата на ГЕРБ, като основен опонент на комунистите (в очите на обществото) разби монопола на сините върху десния сектор. За Борисов гласуваха 1 700 000 души.  Спекулациите, митологията и конспиративните сценарии по отношение на ГЕРБ владеят по-трескавите сини умове. Всъщност сред морето от гласове за ГЕРБ има всякакви хора. Дори и да повярваме на най-черните заклинания, които тръбят, че половината от гласовете са бивши милиционери, местни шмекери, мутри и чалгаджии, то остава другата половина, която е огромна на брой. Под знамето на победителя вероятно са се присламчили голям брой бивши атакисти, със сигурност разни о.з. военни с бетонни глави, лелеещи твърда ръка, всякакви вещаещи „новото „ опортюнисти (полу-младата общност, която полу-сериозно винаги дава между 2 и 3 процента за модни „новаторски” проекти като Жорж, Гергьовден, Новото време, Царя, Зелените ). Като извадим и тях, обаче, накрая ще останат поне 200 – 300 хиляди души, които са десни като биография и социална среда, досега са гласували  преимуществено в синьо, но този път са пуснали за ГЕРБ.

Ключовото нещо, което трябва да разберем е, че това малцинство в редовете на „милиционерско – шмекерската” (според популярната синя митология)  ГЕРБ са:

а) същите като нашите хора като произход, начин на живот и политически виждания, част от "първичното СДС"

б) като брой, този „автентично –десен”  компонент на ГЕРБ е съизмерим с броя на  гласувалите в синьо (с две думи, ние сме 300 хиляди, а ГЕРБ са 1 700 хиляди, от които около 300 хиляди са десни, а останалите 1 400 хиляди са всякакви други "не-десни")

Ако не сте прочели внимателно и не сте осмислили напълно предишния параграф, върнете се на него и го прочетете колкото пъти трябва, за да вденете. Виждам емоционалните реакции на част от вас, чиито психологически бариери предпочитат да не пропускат подобна информация и силно да извикат „такова животно нема”.

Изводът е, че с относителния комфорт на сините като монополист върху десния спектър е безвъзвратно и веднъж завинаги свършено. Това е голямата промяна, която ни се случи на тези избори. Един етап в историята на българската десница приключи.

Отсега нататък, Сините ще трябва да се борят за подкрепата на десните избиратели. Трябва много цветно и силно да показваме смисъла от точно нашето съществуване. Трябва съвсем отчетливо да покажем с какво ние сме по-различни (не непременно по-добри) от „популярната десница” – ГЕРБ и да дефинираме социалните характеристики на онези типове избиратели, които са по-скоро десни, но културния им модел не позволява да подкрепят ГЕРБ.  Можем да спечелим тяхното внимание само ако намерим ниша да защитаваме техните ценности и начин на живот.  Това е нова задача, която никога досега не е стояла пред нас. Досега целият спектър десни хора, (когато все пак гласуваха) подкрепяха нас от немай-къде – някои с въодушевление, други – като по-малкото зло, трети – с отвращение. Намаха друг изход, защото освен нас имаше само БСП и ДПС, т.е. злото в чист вид.
(Всъщност започнахме да губим почва още с появата на НДСВ, но поради бързото компрометиране на царската партия заради съюза и с Доган и комунистите, процесът спря, за да се задвижи отново със страшна сила от ГЕРБ. )

Още веднъж: Загубата на влияние на началната десница (СДС-ДСБ-Синята коалиция) през последните десетина години не се дължи на личностни спорове, разочарования, медийни напакостявания и други такива митологизирани глупости. Дължи се и на тях, но преди всичко се дължи на неспособността на „онова СДС” да бъде убедително в конкурентна среда.

Митологичните обяснения, че в ГЕРБ има бивши членове на БКП, агенти на ДС ...  не върши работа (освен за самозалъгване в нашите клубове), защото при нас нещата вероятно също не са стерилни от гледна точка на отношението към миналото. Най-малкото защото познаването на историята и разговорът за миналото пропусна да се състои в десницата. Въпроси като "кой уби Володя Наков?" изобщо не бяха зададени на държавно ниво. Десницата не донаправи докрай "цивилизационния избор" да си задава такива въпроси тъпо и упорито дотогава, докато  не намери отговорите им. Предпочете да се плъзга по повърхността на битието и да се оправдава с "имахме други тежки задачи за решаване". Тази липса на гузност, с която се избягна сериозният разговор за миналото е сред причините, днес "тежките задачи за решаване" да стоят пред други, а не пред нас.

Хайде стига толкова за днес.