Дочух от агенция "ЕЖК", че в софийската организация почти единодушно искали ДСБ да издигне собствен кандидат за кмет на София.  Идеята ми се струва безумна.
Очевидно е, че цялата Синя коалиция в момента не е в състояние да проведе смислена битка на тези избори. Крещящо очевадно е, че в този момент кандидат на СК (ако изобщо е възможно да се стигне до общ кандидат) няма абсолютно, ама абсошибанолютно никакви шансове не само за успех, няма да стигне и до балотаж. При това положение едно участие би очертало поредната позорна загуба и устойчиво утъпкване на лузърския образ на десницата - най-пагубната и болест.

Ако някой в СК си мисли, че има шанс за успех в София в момента, значи няма никаква връзка с главния мозък.  Надявам се да няма такива наивници, а само хора, които калкулират позорната загуба като по-малкото зло в сравнение със загубата на физиономия при евентуално неучастие.

Смятам, че нямаме печеливш ход, ако не се издигне общ кандидат с ГЕРБ . Това обаче е малко вериятно, следователно най-малкото зло за десницата ще бъде да подкрепи кандидата на ГЕРБ без да участва в кампанията му. Разбира се в случай, че кандидата на ГЕРБ не е ченге от ДС. Не е нужно да ни харесва. Просто ситуацията е "или губиш, или губиш". Има такива ситуации. Не е драматично, а е част от битието.

При така очертаващата се перспектива, няма как да се намери сериозен човек, който да стане обречен и смешен кандидат. Следователно ще спрягаме второразредни и екзотични кандидатури. (никога няма да простя спрягането на одиозната фигура на Милен Цветков за кандидат за нещо едно време...) Т.е. ще дълбаем в излагацията и ще се доближим до несериозния облик на Зелените... с това  поведение вероятно ще ги доближим и като подкрепа...

Като няма никакви шансове за успех, нито разумен  кандидат, няма да има и спонсори на кампанията. Ако има политици, следва да са наясно, че без кандидат и без пари не се правят избори... Емоционалните оценки и wishful thinking-ът са подходящи за дискусия на македонския въпрос на маса, но не и за политическо планиране.
...

Иначе идва 9-ти септември. Един от все по-редките шансове да покажем кои сме, от къде идваме и защо е нужно да ни има.  Надявам се да не пропуснем да отбележим тази задължителна тъжна и поучителна дата от общата култура на всеки приличен българин. И безспорно  най-важна дата за родовата памет и общия исторически прочит на претендиращите да бъдат десни хора.  Казвам го, защото им се е случвало да я проспим. Не веднъж. Не на мен, но на много други.

Както виждате ми е и леко разядосано. Затова си лекувам нервите по свой начин.
След като голямата ни общост е скъсала въжето, което я държи към пристана на реалността, аз също се потапям (далдисвам) в друга, паралелна реалност...