Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.12.2009 22:56 - VIVAT ACADEMIA!
Автор: templar Категория: Политика   
Прочетен: 6188 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 09.12.2009 00:25


Великата академична идея като че ли едва е засегнала българското общество. Традиционният стремеж на българина да изучи децата си – една от стойностните ни национални добродетели, винаги е бил строго прагматичен. Още през Възраждането по-заможните са пращали децата си да се изучат, за да могат да въртят тефтерите в дюкяна. Просвещенската идея за знанието заради самото знание, култът към науката като че ли е далеч от еснафската психология. И днес на академичната общност се гледа като на „феодални старци”, тунеядци някакви, които не произвеждат БВП и затова трябва да се закрият. Науката не трябва да произвежда БВП, а да разгадава тайните на вселената. БАН и българското висше образование се нуждаят от спешни и мъдри реформи тъкмо защото не се справят достатъчно добре с тази задача. Без висока, академична наука ще бъдем изпростяваща по спиралата надолу нация берачи на портокали.  Така че "Науката, глупако..!"

 image
Атинската академия

Платоновата „Академия” в Атина е основана през 387г. пр.Хр.

В Китай и Корея първите университети са основани през III – IV в, в Индия – Vв., в Персия – VI в. Сериозен принос за Източната академична традиция има ислямската религия след своето създаване. Смята се, че първият университет от съвременен тип (даващ академични титли) е „Ал Карауин” в Мароко, основан 859г. Ислямски университети има в Египет, Ирак, Сирия. Сред тях се нарежда Истанбулският университет, основан като медресе едва няколко седмици след превземането на Константинопол – 1453.

 

Християнската традиция, която е определяща за съвременния академичен облик  започва бляскаво в Константинопол с Магнаурската школа, основана през 425г. от император Теодосий II и просъществувала до падането на Константинопол през 1453. Имаме всички основание да отбележим в този бляскъв ред Преславската книжовна школа (всъщност основана в Плиска от Княз Борис I през 885г. и пренесена в новата столица 7 години по-късно от Симеон Велики) и Охридската школа (886)

 image
Магнаурската школа

Ако християнския академизъм започва във византийския свят на Константинопол и Първата българска империя, то той безспорно достига своите висоти в Западна Европа.

 

Най-старият съвременен университет е Болоноският, основан през 1088. Той е първата школа, която се нарича Университет, а също и Alma Mater Studiorum- майка – кърмилница на науките.  Само две години по-късно, през 1090 е основан Парижкият университет (по-късно известен като Сорбона, по името на основателя на един от неговите колежи). Оксфордският университет е основан шест години по-късно – 1096. Следват Монтпелие – 1150,  Кембридж – 1209, Саламанка – 1218. През следващите десетилетия в Италия и Франция  университет има в почти всеки голям град. През 1348 възниква Карловият университет в Прага - първият в Свещената римска империя. Краковският е основан 1364г, Виенският – 1365. Германските университети възникват по-късно от романските - първи е Хайделберг – 1386. Първото висше училище в САЩ е Харвардският колеж – основан 1636г и наречен университет през 1780г. През 1755г. е основан  Ломоносовият университет в Москва.

 image
Оксфорд

Името Университет идва от universitas magistrorum et scholariumбукв. „гилдия на учители и ученици”. Понятието „гилдия” има смисъла на полу-тайните професионални организации през средновековието и залага престижния, полу-затворен характер с елемент на мистика, който академичната общност има през всички векове. Ставайки част от тази „гилдия” преставаш да принадлежиш на плебса и ставаш съпричастен към избраните да бъдат огряни от светлината на знанието.

Знанието е един от пътищата за причисляване към елита. Масовизацията на образованието има решаващ принос за създаване на буржоазията, която започва да конкурира аристокрацията (съсловието на воюващите) и духовенството (съсловието на молещите се) като водеща обществена сила и постепенно постига почти пълна хегемония в обществените отношения. (нещо, което съвсем не е задължително да приемаме позитивноJ )

 image

Парижкият университет (известен като Сорбона)

Обикновено университетите се представят като развъдник на свободия и либерално безбожие, противопоставящо науката на църковните догми и монархическата власт. Говори се за „мрачно средновековие”, в което зли попове са горили живи осмелилите се да оспорят плоскостта на земята... Истината е малко по-различна. Първите европейски университети са създадени от църквата в лицето на епископите. Тъкмо църквата дръзва да поиска неприкосновеността на учебните заведения и принуждава монарсите да издадат специални укази, поставящи академичната общност вън от общото законодателство. Така че академичната автономия, това най-важно  достижение на университетския свободен дух и научна независимост е дарено от монарси и императори под давление на църквата през „мрачното средновековие”. Важно е да знаем, че академичната свобода не започва от Хус, Лютер, Париж ‘68 или танковете на Атинската политехника, колкото и на съвременните левичари да им се иска да бъде така...

 image

Хайделберг

Любопитно е да проследим академичната идея по българските земи. Вече споменахме за книжовните школи на Първата българска империя, които се нареждат сред високите академични образци на своето време. Макар и просъществувала съвсем кратко, в последните две десетилетия преди османското завоевание действа Търновската книжовна школа на Св. Патриарх Евтимий, която разработва богатото богословско наследство на исихазма. След края на българската държава, част от наследството и традицията на Търновската школа продължава латентно да съшествува в манастирите около Търново (особено Капиновски и  Преображенски), Рилския и разбира се на Света Гора. Тези традиции се запазват предимно като преписване на книги. Парадоксално и малко известно е, че огромна част късносредновековни ръкописи са вандалски унищожени от награмотните българи в първите десетилетия след освобождението – пергаментите се оказват удобна подпалка за огнището или амбалажна хартия за търговийката.

 image

Великата народна школа във Фенер

През
XVIII – XIX век предствители на издигнатите български кръгове получават образование във водещите османски учебни завдения: Великата народна школа във Фенер (гръцка православна академия, основана 1454г.), Лицея „Галатасарай” (осн.1481г.), Роберт Колеж (1863 – първият американски колеж извън САЩ), както и училища в Русия, най-известното от които е  основаният през 1817г. в Одеса Ришильовски лицей. Много ученици са стипендианти на различни български обществени организации или на отделни благодетели. Отделни български първенци завършват университети в Европа.

През 1835г. в Габрово е създадено първото новобългарско училище от Васил Априлов и Николай Палаузов, като програмата си то заимства от Ришельовския дворянски лицей, а построената по-късно сграда на „Априловската гимназия” повтаря тази лицея.

През 1869г. в Букурещ се създава „Българското книжовно дружество”, по –късно Българска академия на науките (БАН).

Веднага след Освобождението българската държава бърза да навакса научното си изоставане и липсата на високообразовани кадри. Стройна държавна политика изпраща по няколкостотин студенти годишно с държавни стипендии да изучават различни специалности в университети в Германия, Чехия, Русия, Австрия, Италия, Франция и Швейцария. Тъкмо тези първи български студенти по-късно поставят началото на школите по различните науки в българското висше обазование.

През 1888г. се поставя началото на „Висш педагогически курс”, който няколко месеца по-късно прераства в Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Седемте преподаватели, които го основават са наречени „новите седмочисленици”. Университетът обучава хуманитарни и природни науки. През 1941г. е създадена Държавната политехника, сложила началото на висшето образование по технически науки.
image

Известният студентски химн " De Brevitate Vitae" датира още от XIII век.

Gaudeamus igitur,
Juvenes dum sumus;
Post jucundam juventutem,
Post molestam senectutem
Nos habebit humus!

Vita nostra brevis est,
Brevi finietur,
Venit mors velociter,
Rapit nos atrociter,
Nemini parcetur.

Ubi sunt qui ante
Nos in mundo fuere?
Vadite ad superos,
Transite ad inferos,
Hos si vis videre.

Vivat academia,
Vivant professores,
Vivat membrum quodlibet,
Vivant membra quaelibet,
Semper sint in flore!

Vivant omnes virgines
Faciles, formosae,
Vivant et mulieres,
Tenerae, amabiles,
Bonae, laboriosae!

Vivat et respublica
Et qui illam regit,
Vivat nostra civitas,
Maecenatum caritas,
Quae nos hic protegit!

Pereat tristitia,
Pereant osores,
Pereat diabolus,
Quivis antiburschius,
Atque irrisores!

Quis confluxus hodie
Academicorum?
E longinquo convenerunt,
Protinusque successerunt
In commune forum;

 Vivat nostra societas,
 Vivant studiosi
Crescat una veritas,
Floreat fraternitas,
Patriae prosperitas.

Alma Mater floreat,
Quae nos educavit;
Caros et commilitones,
Dissitas in regiones
Sparsos, congregavit;






Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: templar
Категория: Политика
Прочетен: 3798213
Постинги: 428
Коментари: 2648
Гласове: 10559
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031