Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.04.2010 12:41 - Турция има намерение да установи ред във всички региони, които ни заобикалят – на Балканите, в Кавказ и Близкия Изток
Автор: templar Категория: Политика   
Прочетен: 4359 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 08.04.2010 13:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Темата за геополитическия проект на Турция започва да излиза от маргиналното кьоше, в което доста време съвсем умишлено я държаха проводници на най-разнообразни чужди политики (от aмерикански, чак до руски), най-често от експерти, вадещи си хляба с проекти, финансирани от чужди донорски НПО. Ако през 90-те години да говориш за османска дъга на Балканите или ислямски сърп в Европа беше сигурен начин въпросните "космополити" да те обявят за мракобесен националист и  православен фундаменталист, то в днешно време нещата са много различни. Управляващият турски политически елит днес говори съвсем открито за проектите си. Някогашните турски интелектуалци - мечтатели, които разсъждаваха върху историческите карти и османската геополитическа зона днес държат лостовете на властта. И в прав текст ни казват онова, което някога "пещерните националисти" параноично привиждаха.

Има и друго улеснение. Вече за опасността от тази турска политика и за настъплението на исляма в Европа говорят не Николай Хайтов, Льо Пен, наш Волен или други странни птици, в чиято компания един европеец би се чувствал неловко. Днес по темата Турция и ислям без заобиколки говорят Никола Саркози и  Ангела Меркел. В България за тези неща политически говори  Иван Костов и ДСБ. Политическо говорене, а не прашасал читалищен реквизит и фъскане на черешови топчета между две ракии.

Днешният турски външен министър Ахмед Давутоглу е идеолог на нео-османската доктрина още от времето, когато е бил университетски професор. Публикувам една негова програмна реч от миналата година, в която доста ясно  е формулирана политиката на Анкара към Балканите. За всеки, който има поглед върху политиката тази реч ще даде богат материал за размисъл в различни посоки. 
Бих отбелязал две неща:
- Поразително сходни послания на Давутоглу с изказванията на Ахмед Доган през последните няколко години.
- Либералната теза за "мултикултурализма" и съвместното културно влияние и съжителство, прочетена през проекта на нео-османската геополитическа зона с център Турция.

Има разбира се още много важни пластове, които по-умните ще прозрат.

Външнополитическата доктрина на Турция буди възхищение със своята  конкретност,  размах и политическата приемственост при нейното осъществяване. Самият проф. Давутоглу е забележителен ерудит, политик с визия, в което наскоро успяхме да се убедим и от интервюто му в Панорама.  Не с него ни е проблемът, а с българите...

Осъществяването на Турската доктрина би било фатално за България. Това е политически проблем на българите, а не на турците. Затова пускам този материал без евтина ракиена туркофобия в стил "по пет на нож, стани стани..." а преди всичко за да провокира мислене и воля за политическо действие - законодателни, нормативни, административни и граждански.

* * *

image



Нашата история, нашата съдба и нашето бъдеще са едни и същи

 

Реч на проф.д-р Ахмет Давутоглу, министър на външните работи на Р Турция на Международната конференция за османското наследство в Сараево, 30 октомври 2009г.

 

            Драги приятели, братя и сестри,

 

Es-selamu alejkum, ve rahmetullahi ve berekatuhu!

 

Миналата седмица за мен беше много изморителна. Бях в Ирак, Сирия и Цюрих по различни поводи. А вчера, след втория ден в Ирак, се прибрахме вкъщи около 3 часа сутринта и след 3 часа почивка дойдох в Сараево. Много хора бяха изненадани. Казаха ми: “Не си или уморен?”. Когато стигнах в Сараево, особено на Башчаршията, се почувствах пълен с енергия. Защото духът на Сараево, духът на Башчаршията, е духът на нашата история. На нашата обща история.

            Сараево не е обикновен град. Трябва да разберете този дух, а тогава ще разберете и Босна и Херцеговина, тогава ще разберете балканската цивилизация. Без да разбирате Сараево не можете да разберете балканската история, не можете да разберете балканската култура.

 

            Босна има нужда от успех!

 

            Преди да се спрем на детайли за тази балканска култура, история и география, бих искал да поздравя БиХ по две причини: едната е, че БиХ стана непостоянен член на СС на ООН от следващата година. Турция напълно подкрепи БиХ в СС на ООН, това показва силата на БиХ. Ние ще продължим да подкрепяме БиХ навсякъде по света. Втората честитка е по повод победата на националния отбор по футбол на БиХ. БиХ победи Турция. Това означава, че сами победихме себе си. Когато гледах последния мач с Босна, вярвайте ми, сърцето ми беше поделено. Не се почувствах нещастен когато загубихме.Защото на Босна й трябва успех! Заради самоувереността вие имате нужда от това Световно първенство повече отколкото ние. И се надяваме на още по-големи успехи на БиХ в Южна Африка: ще се молим, ще ви поддържаме и ще викаме за нашите.

 

            Балканите: център или периферия на Европа?

 

            Сега стигаме до темата за културите на Балканите. Тъй като това е въпрос на османско наследство ще поставя два въпроса: Каква е характеристиката на Балканите, която ги отличава и кои са отличителните характеристики на османската държава в историята на Балканите и световната история? Характеристиките, които отличават Балканите са в основата на неговата география в афро-евро-азиатските релации, а неговата история е свързана с неговата география. Могат да се отделят три характеристики на Балканите: първата е – балканският регион е буферна зона в геополитиката. Буферна зона на прехода от Европа към Азия, от Балтика към Средиземноморието, чак до Африка – от север към юг, от изток към запада – това е една геополитическа буфер зона на прехода. Ще стигна до това какво означава това, защо е толкова важно, защо тази черта има влияние на историята на Балканите. Втората характеристика е геоикономическа. Балканският регион е зона на пренос /транзакция/ в геоикономически смисъл. От времето на гръцката цивилизация, древните цивилизации, балканският регион е регион на икономически обмен – от морето до сухопътните пътища на Европа, източна Европа, от изток към запад – бил е и остава пространство на размяна на геоикономиката. Третата отличителна черта на Балканите е, че балканският регион е бил регион на геокултурно взаимодействие. Няколко култури са си влияели взаимно на Балканите, имало е много миграции, различни народи са дошли и са смесили взаимно. Регион с такива три характеристики: геополитическа буферна зона, геоикономическа зона на пренос и геокултурна зона има две алтернативни съдби в историята: може да бъде или център на световната политика или да бъде жертва на световната надпревара и периферия на някоя друга сила. Затова Балканският полуостров ще бъде или успешна история или история на неуспеха и жертва на световната надпревара. Исторически обикновено мислим, че балканският регион е периферията на Европа, а не център на Европа. Дали балканският регион е наистина периферия в географски смисъл? Не! Всъщност, балканският регион е един от най-стратегическите центрове на Афро-евро-азия. Защо е станал, защо имаме такова възприятие за периферия?

 

            Османската история е история на Балканите

 

            Ако например попитате Мехмед паша Соколович, той не би ви казал, че Сараево или Солун са периферия на Османската империя, или периферия на Европа. Той е считал, че те са центърът на всичко, и това е било вярно. Затова, погледнете историята! Първата гръцка държава, империя, която е изникнала от балканския регион, е била Александровото царство. То възниква на Балканите, но центърът на Александровото царство не са били Балканите, не е била Александрия, всички столици на цар Александър са били в Анадола, в Египет, в Иран и Афганистан. Това царство се появява на Балканите, но центърът на царството не е бил на Балканите. В Римската империя, в Източната и Западната римска империя, балканският регион е бил периферия: римският император би стоял на Балканите само когато подготвя военно нападение или поход към Азия. Той не е считал балканския регион за център. Единственото изключение в цялата история в този смисъл е Османската империя. По време на Османската империя балканският регион е бил център на световната политика. Това е златният век на Балканите. Не казвам това защото ние сме наследници на Османската държава, а защото е исторически факт.

            Кой е ръководил световната политика през 16 век? Вашите предци! Не всички са били турци! Някои са били от славянски произход, някои от албански, някои дори от гръцки произход. Но те са ръководили световната политика. Мехмед паша Соколович е добър пример. Ако я нямаше Османската империя Мехмед паша Соколович би бил беден, изостанал сръбски селянин, който може би щеше да има малък имот или каквото там е имал в този период и в тази част на света. Но, благодарение на Османската империя, той стана лидер в световната политика. И то не само в политически смисъл. Всички главни търговски пътища минаваха през Балканите по това време. Преди това Солун е бил един малък град, но в османско време Солун става главен търговски център. Цялата търговия на Средиземноморието е минавала през Солун. Проследете миграцията на евреите и ще можете да схванете движението на парите. Защото Солун става градът с най-голяма еврейска общност от 16 до 18 век, чак през 19 век значителен брой от населението на Солун са били евреи. Какво са правили те там? Били са банкери и са се занимавали с търговия. Цялата търговия от Солун към север, към Евро-азия, средиземноморската икономика, до евроазиатската икономика, е управлявана от Солун и Истанбул. Също така – Белград. През 14 век Белград е бил ако не село, то малък град. Но по времето на Османската държава Белград стана централен град, ключов град, на Дунав, в централна Европа, в икономически смисъл, в културен смисъл, имал е стотици джамии и църкви. Сараево е чудо, като някаква миниатюра на това наследство. Ако разберете Сараево, можете да разберете цялата османска история. Ако разберете хората, ще разберете епохата. Ако разберете Хегел ще схванете немския манталитет на 19 век. Това е като някакъв прототип на общия манталитет. По същия начин Сараево е прототип на османската цивилизация. Сараево е било прототип на развитието на Балканите. През 19 век Кавалали Мехмед Али паша е бил албанец. Но той не само че става една от водещите фигури на Османската държава по това време. Той е основател на модерния Египет. Ако я нямаше османската традиция, египтяните нямаше да видят нито един албанец през живота си, а Кавалали Мехмед Али паша в най-добрия случай би живял някъде на Балканите като една интелигентна личност. Водещите фигури са прототипи на една цивилизация. Балканският регион има своята съдба заради тези геополитически, геоикономически и геокултурни фактори: или балканският регион ще бъде център на всичко или жертва на всички.

            Защо след 19 век балканският регион е поделен и от този момент, когато и да говорим за Балканите, говорим за разделения и конфликти? Не за цивилизация, защото отсъствието на геокултурно взаимодействие значи сблъсък на култури. Отсъствието на геоикономически обмен значи икономическа стагнация. Отсъствието на политика на сила и власт означава превръщане в буферна зона на всички възможни сблъсъци. Сега е време за обновление, когато ще открием отново духа на Балканите.

            Кой тип политика би трябвало да приложим за да постигнем това? Първо, за да превърнем геополитическата буферна зона в регион, който не е жертва на конфликти, трябва да създадем ново чувство за единство в нашия регион. Трябва да заздравим регионалното сътрудничество и съвместното регионално чувство. Ако погледнете в историята, ние сме човешки същества, не живеем в рая... Балканската история не е само история на конфликтите, от 15 до 19 век балканската история беше история на успеха. Ние можем отново да постигнем този успех, създавайки нова регионална идентичност чрез създаване на ново мултикултурно съвместно съществуване и нова икономическа зона. Мултикултурното съжителство е много важно, тъй като възходът на цивилизацията може да бъде разбран единствено чрез анализиране на структурата на градовете и културния живот в тях. Ако един град е хомогенен, това означава, че тази цивилизация не е достатъчно разнолика и богата. В периода преди Римското царство град Рим е бил пълен с римляни, но по-късно, когато е установена Римската империя Рим е станал космополитен град. На Балканите по същия начин Истанбул и много други градове са били мултикултурни, в тях се е живеело заедно. И заради това голямо мултикултурно богатство се е развило взаимното влияние.

 

            Основни параметри на външната политика на Турция?

 

            Защо Турция трябва да играе роля? Защо аз дойдох в Босна за по-малко от 24 часа? Защото Босна е в много критичен преходен период. Искаме да изразим солидарността си с БиХ. Искам да покажа, че ние сме тук. Ние сме с босненците и в бъдеще ще бъдем с босненците.

            Защо този преход е толкова важен? Защото териториалната цялост на БиХ, политическото единство на БиХ трябва да бъде защитено с цел да имаме сигурност в нашия регион. Ако БиХ не е сигурна и стабилна не можем да имаме сигурност и стабилност на Балканите. Турското виждане за този регион е, че отново трябва да се установи балкански регион, основан на разбирането в политическия диалог. Решаването на въпросите чрез политически диалог ще ускори икономическите отношения и културното съвместно съществуване и хармония.

            През 90-те години се сблъскахме с много проблеми в БиХ, в Косово, в Македония. Когато тези проблеми възникнаха – накъде обръщаха поглед босненците, македонските албанци, турците, косоварите? Накъде се обръщаха? Към Турция! Това са исторически отношения. Позволете ми да се върна към аналогията, която направих в началото. Характерът на политическа буферна зона, геокултурно взаимодействие и геоикономически обмен – това са същите характеристики на Ирак и Афганистан. Защо имахме проблеми в Югославия, в БиХ, в Ирак и Афганистан? Защото тези държави бяха мини модели на тези региони. БиХ е един вид малки Балкани. Имате бошняци/мюсюлмани/, католици, православни, хървати и сърби живеят заедно като една миниатюра на Балканите. Също така Ирак е един вид малък Близък Изток: араби, кюрди, тюркмени, шиити, сунити... Афганистан е един вид малък Кавказ или Централна Азия: таджики, пещуни, хазари.. Затова тези страни са ключови. Ако те се ръководят по подходящ начин, можете да управлявате целия регион. Ако не успеете, ще имате регионална криза.

 

            БиХ е наша отговорност

 

            Какво е Турция? Турция е едни малки Балкани, малък Близък Изток, малък Кавказ. Имаме повече бошняци, които живеят в Турция, отколкото в БиХ. Повече албанци живеят в Турция, отколкото в Албания, повече грузинци отколкото в Грузия, Чечня или Абхазия… А имаме и кюрди, араби, турци заедно. Защо имаме това? Заради османското наследство! За всички тези мюсюлмански нации от Балканите, Кавказ и Близкия Изток, Турция е някакъв вид сигурно убежище, родина, да! И сте добре дошли в пълна степен. Анадолът принадлежи на вас, скъпи босненски братя и сестри! А и ние сме сигурни, че Сараево е наше! Когато казвам, че Анадолът е ваш, това означава: ако искате да дойдете, елате! Но ние искаме да бъдете сигурни и постоянни тук като исконни жители на Сараево и БиХ! Заради това трябва да бъдем внимателни. Това, което се случва в БиХ е наша отговорност! Миналата седмица интензифицирахме нашите усилия, свързани с БиХ. Когато се срещнах с Х. Клинтън в Цюрих във връзка с арменския въпрос, повдигнах босненския въпрос. Повече говорихме за Босна, отколкото за арменския въпрос в Цюрих. Тогава президентът Х. Силайджич дойде в Анкара и ние имахме много прояви миналата седмица, аз промених цялата си програма и реших да дойда в Сараево, а оттук заминавам за Албания. Един западен дипломат ме попита: Защо правите десант по този въпрос? Т.е. защото се месите в БиХ, като парашутисти, изведнъж, само за една седмица? А аз казах на нашия посланик, който ми предаде този въпрос, да му отговори: Ние в Босна не сме скачали с парашути, а с коне и там останахме, поделяйки една и съща съдба с босненците. Да, каквото и да се случи на Балканите, Кавказ и Близкия Изток – това е наш проблем. Аз съм един ден в Ирак, на другия – в Азербайджан, следващия – в Босна, като министър на външните работи – каквото и да си случи, тя е в дневния ред и програмата на нашата външна политика.

 

            Ако няма ред, ще платим цената!

            Когато седя в Анкара и направя кръг от 1000 км, тук има 23 държави – всички те са наши роднини и очакват нещо от нас. Ако направим кръг от 3 000 км, има 72 страни и всеки ден в нашата канцелария в министерството новината може да дойде от която и да било от тези страни, и тя ще промени нашата програма. През юни бях в северен Афганистан, в Мазаришериф, Белх, Джанджениз. Посетихме 6 града. Западните дипломати обикновено, когато ходят в Афганистан, посещават само Кабул и се връщат обратно. Само турски министри могат да посетят 6 града в Афганистан без никакъв проблем. Защото, като Босна, Афганистан е наша страна. Аз не се чувствам чужденец в Афганистан. В Мезаришериф управителят на Белх седеше до мен на срещата и се почувства свободен да каже: министре, трябва ми училище, болница, парк. Аз повиках координатора на TIKA и му казах да отбележи това. Нашите журналисти бяха изненадани, казаха: той се обръща към Вас като че ли сте афганистански министър, или като че ли е управител на Коня. Да! Той мисли, че аз трябва да направя това. За него Турция е велика, турският министър има капацитет без ограничения и трябва да направи това, това е историческо бреме. След 2-3 седмици, с една делегация отидох в Санджак, Нови Пазар. И там народът на Санджак и онази черногорска част, каза: трябва ни клиника, училище, трябва ни това, трябва ни онова. Мислят че турците са отговорни за тези неща.

            Прави са! За тях Турция значи нещо. За тях Турция е място, където могат да намерят убежище. Турският народ и турските държавници са хора, които трябва да намерят решение. Ние не можем да бъде слаби от тяхна гледна точка. Затова нашата външна политика трябва да бъде практична. Нищо не можем да игнорираме. Например, босненец и някой от Дагестан, вие сте така далеч един от друг. Той е руски гражданин, или азер от каспийския регион а вие босненец в Босна. Но в апартамент в Турция бошнякът и азерът, албанецът и египтянинът, живеят заедно. Може би смятате, че сте далеч, но в Турция сте в една и съща къща, заради тези исторически отношения. Затова нашата външна политика има намерение да установи ред във всички региони, които ни заобикалят – на Балканите, в Кавказ и Близкия Изток. Защото ако няма ред, тогава ще платим цената!

 

            Ще реинтегрираме Балканите!

 

            За западняците или за някой дипломат от другата част на света босненският въпрос е технически въпрос, който трябва да се решава. Трябва да се отработи това, не трябва да се прави онова.. За нас това е въпрос на живот и смърт! Това е толкова важно! Териториалната цялост на Босна и Херцеговина за нас е важна в същата степен, в която и териториалната цялост на Турция! Просперитетът и сигурността на Сараево за нас са важни както и сигурността и просперитета на Истанбул – това е чувството и отговорността не само на държавниците, това са чувствата и емоциите на който и да било турчин, който   живее в която и да било част на Турция

            Днес казах това на вашите лидери тук. Имаше два големи спонтанни митинга, демонстрации в Турция, много големи, които аз помня през своя живот. Спомням си добре едната, беше през 1993 г. В медиите се появи новината, че сърбите използват химическо оръжие при нападението над Горажде. Новината беше публикувана в 7 или 8 часа вечерта. Не хиляди, а стотици хиляди души се събраха на пл. Таксим в Истанбул спонтанно. Ако от тях беше поискано да идат пеша до Босна онази нощ, не биха се замислили дори да си отидат до вкъщи, в същата минута щяха да тръгнат за Босна с тези емоции. Това е начинът, по който сме свързани един с друг. Накратко, нашата история е същата, нашата съдба е същата и нашето бъдеще е едно и също. И както през 16 век, когато османските Балкани станаха център на световната политика, ние ще направим така, че Балканите, Кавказ и Близкият Изток, заедно с Турция, да станат център на световната политика в бъдеще. Това е целта на турската външна политика и ние ще го постигнем. Ние ще реинтегрираме балканския регион, Кавказ, Близкия Изток, на основата на принципа на регионалния и глобалния мир, не само за всички нас, но и за цялото човечество.

            Много ви благодаря, че ме поканихте и Алах еманет!

Източник:
http://www.bosnjaci.net/prilog.php?pid=35961




Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: templar
Категория: Политика
Прочетен: 3518847
Постинги: 428
Коментари: 2648
Гласове: 10558
Календар
«  Януари, 2022  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31