Conservative :: Нови документи

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

20.05.2010 16:34 - Нови документи

Автор: templar Категория: Политика

Прочетен: 4985 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 20.05.2010 17:17

Днес реших плахо да започна да мисля по темата за нови документи. Задграничният ми паспорт изтече и въпреки че в личната карта има още импулси :), започнах да се чувствам прекалено закрепостен към страната на Ботев и Левски.

Наплашен от страшни разкази за среднощни опашки, номерчета, припадащи хора и цели работнически колективи по опашките пред блокиралите компютърни системи...
Бях настроен като начало да направя една обиколка отдалеч с колата (РПУ-то e в центъра и паркирането е трудна работа) докато зърна в далечината трите синджира роби, да опипам почвата така да се каже и да прецЕня след колко месеца да дойда пак...

Докато карах си спомних и за онези модерни напоследък филми за Възродителния процес (финансирани от тоя-оня), в които показват как строги милиционери тракат на машина, а гражданите Асен, Огнян и Звезделина играят хоро от радост с новите паспорти в джоба, под дулото на шмайзерите. Помислих си, че топлото отношение на народната власт към човешкия мат"р"ал всъщност не се е променило оттогава и не ме очаква нищо добро...

Ако щете вярвайте, обаче си подадох документите.

Слава на Иван Йорданов Костов че зорлем ни вкара в ЕС! Слава на Бойко Методиев Борисов, че излъга народа с чара си и не позволи на Сергей Дмитриевич Станишев да ни изкара оттам! Слава на царя...защото съм монархист :)

Цялата процедура от излизането ми от офиса до връщането ми на работното място отне час и половина. Тук трябва да отчетем че в този час и половина се включва около 20 км. шофиране из София със заобикаляне на няколко затворени поради строежа на метрото ключови булеварди (пак от грижа за народа) ...

И така: На около 2 преки от 4 РПУ (ул. Развигор, кв. Лозенец)  с невярващи очи съзрях едно мъничко място, където с 10-тина маневри и докосвания до съседните коли успях да наместя огромната си лимузина.

Пред самото 4 РПУ имаше опашка от 5 души, подредени чинно до метално заграждение и полицай, който периодично поглеждаше гишетата и пускаше хората един по един, в зависимост дали ще подават или ще получават.

Полицаят беше изключително добронамерен и организиран, макар че изглеждаше като персонаж от "Швейк" и ръсеше на силен шопски диалект, лафове от сорта на "Чекай да турнем капата, че дуе...", които допълнително разведряваха атмосферата.

След около 20 минути дойде моят ред. Вътре организацията също прави добро впечатление:

Служителката на гишето след проверка на ЕГН-то разпечатва от системата готово, попълнено заявление с всичката нужна информация. От заявителя се изисква само да отбележе в квадратчето до всяко поле, че информацията вътре е вярна. (Няма и помен от някогашното купуване на заявление от близката книжарница/ако работи/ срещу 12 стотинки, попълване, писане, брисане, връщане задето не си писал с печатни букви...)

Две минути по-късно, след като съм чекнал, че информацията е вярна и съм допълнил на ръка ЕГН-то на жена ми, заставам пред касата (на 2 м. от гишето) за да си платя таксата. За лична карта и паспорт при възраст 14 - 58 г. таксата+ банковата комисионна  е общо 61 BGN (обикновена услуга).
Отброявам  три нови-новенички двайсетачки. отчитам се на Бойко и Бойковица и тримата сме щастливи като в шведска тройка (а за тях и шведска маса). На гишето подавам документа за платената такса, връщам химикалката, с която любезно ми бяха услужили и ме пращат в съседната кабинка "за биометрия". Звучи малко като медицинска манипулация след отравяне с домашен алкохол... Сядам на столче срещу монтирани на стената фотоапарат и монитор. На тилвизора се появява ухилената ми физиономия в червена рамка. След като се убеждава, че ушите ми влизат в червената рамка, служителката натиска спусъка и ... щрак.

После жената ми каза да поставя на скенера "левия показалец на лявата си ръка". Позачудих се дали имам десен показалец на лявата ръка, но бързо зарязах тази мисъл... После същото се повтори с десния показалец на дясната ръка. Вече не се замислих, защото знаех отговора.

Накрая се подписах с електронен писец върху екранче.
Служителката усмихнато ми даде картончето с входящия номер и рече: "Това е всичко, приятен ден!" И май наистина това е всичко...

Така че за онези столичани, които по рождение или вследствие на злополучното премахване на жителството са придобили привилегията за спокойния им сън да се грижи 4-то РПУ мога да кажа:

Нема страшно! Малко дуе, ама тургайте капите и бегайте на новите паспорти!

Нагоре

Тагове: нови,