Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.06.2010 20:15 - НОВАТА ТУРСКА ПОЛИТИКА
Автор: templar Категория: Политика   
Прочетен: 3563 Коментари: 0 Гласове:
13

Последна промяна: 10.06.2010 20:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Инцидентът с т.нар. „Флотилия на мира” предизвика буря в световните медии и обществата на Запад и Изток. Повечето коментари се спират на прекомерната сила, употребена от израелските части или на терористичния характер на режима на Хамас, за който е предназначена хуманитарната помощ.

Участникът в събитията, който си струва да бъде коментиран не е нито Израел, нито палестинците. Акцията с „Флотилията на мира” е виртуозен триумф на турската политика.  Смело можем да заявим, че след израелската атака над турския кораб, Анкара отбеляза успех в няколко стратегически направления, за който може да се използва популярната метафора „Голям шлем”.

 image
Министър-председателят на Турция Реджеп Таийп Ердоган (вляво) и първият дипломат на Високата порта проф. Ахмет Давутоглу.


Управляващата проислямистка Партия на справедливостта и развитието на Ердоган провежда последователна политика по преориентиране на държавната доктрина на Турция от 2002 г.. Идеологията на Кемал Ататюрк, характеризиращ се със силен национализъм, но в рамките на държавните граници и пантюркизма* на ген. Еврен и някои крайни военни, проповядващ единство на етническите турци по света отстъпиха място на  неоосманизма. Архитектът на тази доктрина е днешният външен министър на Турция проф. Ахмет Давутоглу, който още като университетски преподавател формулира в своята книга „Стратегическа дълбочина” принципите, които днес Анкара превръща в успешна външна политика. В една своя знакова реч в Сараево през октомври 2009г. той казва дословно:

 

За всички мюсюлмански нации от Балканите, Кавказ и Близкия Изток, Турция е някакъв вид сигурно убежище, родина! Защо е това? Заради общото османско наследство! Каквото и да се случи на Балканите, Кавказ и Близкия Изток – това е наш проблем. Когато седя в Анкара и направя кръг от 1000 км, тук има 23 държави – всички те са наши роднини и очакват нещо от нас.

Затова нашата външна политика има намерение да установи ред във всички региони, които ни заобикалят – на Балканите, в Кавказ и Близкия Изток.

...И както през 16 век, когато османските Балкани станаха център на световната политика, ние ще направим така, че Балканите, Кавказ и Близкият Изток, заедно с Турция, да станат център на световната политика в бъдеще. Това е целта на турската външна политика и ние ще го постигнем. Ние ще реинтегрираме балканския регион, Кавказ, Близкия Изток, на основата на принципа на регионалния и глобалния мир, не само за всички нас, но и за цялото човечество.

 

Неоосманизмът предвижда възвръщане на влиянието на Турция в рамките на бившата Османска империя посредством политическо и икономическо доминиране на споменатите три региона. Не става въпрос за националистически блян тип  „Велика Събрия/Албания/Македония”, а за далеч по-гъвакав и ефективен геополитически проект. Ако Турция установи тотално политическо влияние в  Кавказ, Балканите и Близкия изток, тя се превръща в незаобиколим фактор (звучи ли ви познато?) , който ще разговаря със САЩ и Русия като с равни и ще диктува условия на ЕС, вместо да се моли за някакви преговори с неясна перспектива image
Площад Таксим в Истанбул, статуята на Ататюрк и бащите-основател на светска Турция.


В последните месеци правителството на Ердоган извърши поредица решителни стъпки в тази посока. Политиката на Балканите и по специално в Босна, Албания, Македония, Косово и България (чрез ДПС,  а вероятно не само?) заслужава отделен, задълбочен анализ.
image
Масово обрязване на момчета в България, Косово и Македония, организирано от турската фондация IHH (фондация за права и свободи), същата, която организира "Флотилията на мира" за Газа.

В Кавказ жестоката конкуренцията с Русия върви много предпазливо под повърхността, поради опасното сходство на двете агресивни доктрини (наскоро писах в СЕДЕМ за новата руска политика). Големите успехи на Турция обаче без съмнение са в Близкия изток.

Турция значително подобри отношенията си със Сирия, след дългогодишно напрежение заради подкрепата на Сирия за кюрдските сепаратисти. Общият съюз срещу режима в Дамаск всъщност беше решаващ за странното Израело-турско партньорство. Днес Турция и Сирия търгуват безмитно (с огромен превес на турския износ) Преди броени дни Анкара обяви правителството на Иракски Кюрдистан за стратегически партньор и мост към Ирак  Това изявление е подкрепено от значителни турски инвестиции в автономната област. На фона на заплашителния натиск на международната общност към ядрената програма на Иран, Ердоган прие самия Ахмадинеджад, нарече го публично „наш приятел” и му предложи споразумение за приемане на иранския уран.. Този жест на Анкара надхвърли традицонния турски диалог с аятоласите и опъна нервите на Израел до краен предел. Търсеният ефект от конфронтацията с Израел  доведе до желания резултат - спечелването на сърцата на арабите.  Ако до съвсем скоро ислямския свят говореше за Турция като предател на вярата, продал се на Запада, то днес червеното знаме с полумесеца възторжено се развява по улиците на Мароко, Тунис, Кувейт, Газа и Ливан от огромни тълпи, които скандират „Аллах Акбар”, а речите на Ердоган се предават пряко по телевизия „Ал-Джазира”.
image
Това не е Газа, а Истанбул


image
Това не е Истанбул, а Газа

Първата маневра на тази кампания беше миналата година, когато Ердоган театрално напусна световния форум в Давос след скандал с Шимон Перес за израелската офанзива в Газа.  След планираната провокация с т.нар. „Флотилия на мира” Турция спечели сърцата на всички мюсюлмани  по света. При това без официално да се отказва от декларирания светски, умерен и про-европейски курс.  От няколко дни политиката в Близкия изток има само три решаващи играчи – Израел, Иран и Турция. В условията на дългогодишно политическо разделение и остри конфликти в арабските анклави и силно недоверие към местните политици, Турция се появява като обединяващ фактор и символ на  сила за мюсюлманите от целия регион. Когато акцията приключи,  Анкара ще бъде в позиция да преговаря и посредничи в международните отношения с всички заинтересовани страни – САЩ, Иран, Израел и ЕС и така да играе ключова роля в процесите в Близкия изток.

Курсът, предприет от Турция е революционен, доколкото тя се опитва да се превърне в авторитет за всички мюсюлмани по света - от светските турци в Берлин и Истанбул до умерените палестинци в Западния браг и крайните ислямисти в Газа.
image
На плакатите са Турският премиер Ердоган и лидерът на Хамас Халид Мишаал

Тъкмо това е причината за острата нервна реакция - предупреждение на Тел Авив. Ситуацията на Израел се усложнява допълнително от невъзможността на САЩ да вземе открито страната на еврейската държава. Факторите за това са няколко. Турция е важен партньор на САЩ в НАТО в близост до Ирак и Афганистан. Днешната крайно либерална администрация на Обама намали приоритета на военната мощ на Америка и дори допусна дискусия за отказ от ролята на световен военен хегемон. Като капак на това, американското военно внимание е силно ангажирано в Корея, където последният бастион на комунизма заплашва Южна Корея, която пък е важна за САЩ заради близостта до Китай.

 

Все пак мисля, че израелците ще овладеят кризата и този път (може би не за обичайните 6 дни, но за две - три седмици )  По важно е какви са последствията от новата конфигурация за Европа и България.  Преди всичко откритото ангажиране на Турция с палестинската кауза и спечелването на сърцата на арабите ще донесе на Анкара огромно обществено влияние сред мюсюлманските общности в Европа. Към голямата турска диаспора в Германия, под турско влияние ще попаднат милионните арабски общности във Франция, Холандия и Белгия. Политическите последствия ако в тези страни се създадат мюсюлмански партии подобни на ДПС, които да обединят усилия на следващите Европейски избори са трудно предвидими.
image
Миланската катедрала


Вече се наблюдава тенденция за превръщане на зелените партии в представители на мюсюлманските емигранти. Съвпадението на еко-зеленото със знамето на Пророка може да се окаже зловеща ирония.  

За България най-голямата опасност в средносрочен план е Америка да се опита да изтъргува с Анкара влияние на Балканите, срещу далеч по-важния за САЩ и Израел Близък изток. Всичко това се случва в момент, когато основният опонент на Турция на Балканите – Гърция се намира в пълен държавен колапс, силно компрометирана и загубила влияние в ЕС. България има какво да научи от международната ситуация и би могла да въздейства не само със своите скромни сили, но и като член на ЕС. Стига да има кой да разчете събитията и да формулира българския държавен интерес.

 
Източник: Борис Станимиров /в-к СЕДЕМ / 9.06.2010г.

__
* използването на термина "пантюркизъм"  тук не е в смисъла на изторическото понятие от XIX век, а по-скоро като "лаишко" обобщение на агресивния насочен навън национализъм, включващ кипърския конфликт от 1974,  напрежението с България от 80-те и догадките за ангажимент на "Сивите вълци" с операция "Гладиус"



Тагове:   политика,   новата,


Гласувай:
13



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: templar
Категория: Политика
Прочетен: 3519113
Постинги: 428
Коментари: 2648
Гласове: 10558
Календар
«  Януари, 2022  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31