Простак е, ама е прав...
И за пехидролената тиня със зърната е прав. Простащина, ама вярна.
И за завистта и злобата е прав. Тук дори не го каза достатъчно просташко (Да го беше нарекъл барем ...нещо от репертоара на езика на омразата)
И за мощите най-вероятно е прав.

Народът и циците са ми мили.
Ама по-мила ми е истината.
Божидар Димитров може би страда от Синдром на Турет. Но не е глупав човек.

Разтърсените до основи интелектуалци, които вероятно вече са наострили острите си журналистически и публицистични пера и пишат ли пишат като запорожки казаци позиция и то не ква да е, ами активна_гражданска +подписка за оставката му нейде из форумите и са направили група във ФБ "мен ме е срам, че БД е министър" та те са прави в едно, тия криви ниви. Не трябва да говори така един министър. Нито пък един министър и неговият министър-председател. Подобно говорене ще доотприщи простотията и склонността към цинизми на тоя ... народ. Не че простотията народна има нужда от допълнително доотприщване.
Ега-а-а-а мощните мощи! 

Ако за нас е свято правото на всякой человек да избира, то трябва да сме готови да приемем, че съвсем логично народът избира хора, в които привижда себе си.  И ако народът е ... и не само ..., но и прост, изключително прост, то той ще избере начело на държавата хора, които най-вероятно...  да кажем, че няма да се изразяват с оня финес,  с който г-жа Гергина Тончева, директорката на НГДЕК реди възрожденски словца пред младите класици в часовете по Любословие.

Ако сме истински демократи, трябва да приемем тези  простички  народни (тавтология) социологически и антропологически истини.

Ако не ги приемаме, значи вероятно сме пишман демократи. Или ущипани гуспойци. Или и двете.
Или пък сме консерватори.

Инак в духа на цинизмите се сетих за един виц, подходящ за разтърсени интелектуалци и потресени активисти:

Един старшина постоянно издевателствал над млад войник:

- Кажи Добър ден.
- Добър ден!
- Да ти го забодем....ха, ха, ха...

- Кажи Каляска
- Каляска
- Гъзът ти ръкопляска ... ха, ха, ха...

Писнало му яко на войника. Както биха се изразили в Министерски съвет, писнало му на ...(ох, не мога д аго кажа, изчервих се). И един ден след като старшинката остроумничил за негова сметка за пореден път, войникът казал:

- Ти пък кажи Табуретка.
Мислил старшината, мислил, не можал да измисли никаква обида с табуретка и накрая любопитството надделяло:
- Е, добре де. Табуретка
- Чукам жена ти.
- ! ? ! Това няма рима.
- Няма, ама е вярно...ха, ха, ха ;)