Това е определението за нашето семейство в дните с дълъг път. Когато дечурлигата ги хванеше съклет в колата и започнеха да хленчат, аз питах високо:
- Какви сме ние?
- Славни пътешественици! - отговаряше според словесните си възможности птичият хор зад мен с весел кикот и забравяше за лошото настроение.

Всичко започна когато установих, че имам 24 дни отпуск натрупан през последните години. Тогава си взех не обичайните 2, а цели 3 седмици, както обикновено в края на август. Обичам когато новите софиянци облагородят града с отсъствието си да се шляя по малките улички на "идеалния център", а в края на месеца, когато пучифката свърши и саркози депортира обратно ромите, аз да пипна  кръстчето, което виси от огледалото и да си плюя на грайфера.

Обичам дивите скали на Варвара,  плиткото устие на Ропотамо, калдаръмите на стария Созопол, но тази година поради особеностите на двегодишните близнаци преценихме, че Албена и то чрез ол-инклузив е добър вариант.  Това за първите 9 дни. За останалите имахме бегли планове с много варианти.

Пътувахме на екс до Търново, разходихме се из Асеновата махала и след това продължихме. Разделихме пътя до морето и първия ден спахме в Шумен у един от онези приятели, за които знаеш, че винаги слага по още едни прибори на масата, в случай че дойдеш. Той е уважаван и влиятелен сановник и от терасата на нескромния му апартамент в стария град се открива гледка към Шуменската крепост.

Чудесна вечер със Старопрамен и дискусия за полската аристокрация и замъка Нойшванщайн, докато децата тичаха от единия до другия край на гигантския хол и се блъскаха в стените.

На сутринта продължихме за морето, като по пътя се отбихме в Плиска. Останките от двореца са впечатляващи, но голямата базилика в края на пътя е истинското чудо. Стига да имаш фантазия да си я представиш в целия си по неофитски изсилен имперски блясък.


Бузата на щерка ми на 4 часа"

По камънаците около стените на храма попаднахме на гравиран кръст и рисунка, подобна на чертеж или карта. Тъй като си лежат съвсем хаотично в тревата, без табелка и оградка, когато погледът ти спре на тях се чувстваш като някакъв шибан археолог.  Вълнуващо е, че в някой си век, някой вярващ човек е издялкал кръстче в камъка, за да могат днес децата ми да прокарват пръстчета по него.





Албена е твърде приемливо място за почивка. Почти нищо не е достроявано от времето на Тодорите, само са обновили обзавеждането на хотелите, а между тях си е същата зеленина и цветни лехи. Ол-инклузив почивката има своите предимства и недостатъци. Основният недостатък е тежкото чувство за стадна средна класа (от онези, които почиват от първи до 14 август). Слагат  ти една гривна на ръката, която занитват да не се маха до края на почивката и те пускат по трасето с ресторанти и барове. Чувстваш се като маршируващо чукче от клипа "Стената" или като бройлер за угояване в клетка на модерна птицеферма. Имаш чадър с два шезлонга на плажа, но на 3 метра от Изток, Запад, Север и Юг има по още едно семейство с 1-2 деца... и така през 3 метра до хоризонта. Зомбита с вестници и книги.  Един чете "Президент На РъБъ", което ме изкефи. Аз чета "Такива бяхме" на Георги, Гочо и Дани Чакалови и "Беломорски дневник 1942-1944" на Здравко Дафинов и постоянно си мисля, че трябва да препиша някои цитати за блога, но скоро се отказвам, защото осъзнавам, че трябва да препиша 2/3 от текста. Много добри книги!

Всъщност четенето на книги ми е основно занимание на морето. Взимам един сак книги и чета по една на ден-два. Плувам, гмуркам се на скали винаги когато времето и плажа го позволява, ям и спя, но между тези неща чета. Не ходя на кръчми, дислкотеки, аквапаркове... чета си.

Та да се върна на ол-инклузивът. Като изключим лекия дискомфорт от чувството че си нещо средно между призован донаборник и пътник в 280, доловим само за вманиачен самовлюбен псевдо-аристократ като мен, предимствата са наистина много, когато си с две малки деца на Албена.
- Повечето семейства са с малки деца, така че нямаш чувството,  доста натрапчиво на други места, че само твоите гарджета грачат и пилят нервите на околните люде.
- Храната е наистина отлична - разнообразна, прясна, вкусна. При цялото тъпкане като за последно, граничещо със средна телесна повреда  нито веднъж не ме заболя стомах, нито се издух... при условие, че съм закусвал английска закуска, след това мюсли с плодово мляко, след това сладкиши, след това плодове, а накрая диня, последвана от сладолед... (имам 6 - вековен габровски корен, няма как да не избия цената двойно). Ол-инклузивът елиминира класическия гаден номер по ресторантите, да поръчаш на децата картофи, а те да гракнат за краставичка. Сипваш от всичко в една копаня и каквото и да се излигавят  да поискат, просто завърташ чинията и с нервен жест им го затъкваш в човките.
- Прекрасно е, че хотелите са на пясъка. Ставаш от леглото, ядеш и стъпваш на пясъка. Можеш да не видиш асфалт през цялата почивка. Освен това постоянно, 24 часа виждаш и чуваш морето. А това по моята категоризация е първото и най-важно условие за едно морско обиталище.

Това се вижда от леглото ми

- Казах ли сладолед? Това значи количка за сладолед, до която има кофа с вафлени фунийки и лъжица. Минаваш когато и колкото пъти искаш и си сипваш сам... Ако имаше легло с  отзивчива девойка, вместо всяка бака със сладолед, едва ли би било толкова възбуждащо, колкото е да гребеш и да слагаш топки жълт, розов, лилав и шоколадов във фунийката.
- Самото преживяване на 9 дни, в които стоково-паричните отношения да отсъстват от живота ти е прелестно. Заключваш портфейла си и го виждаш след седмица...звучи като построен комунизъм - всекиму според потребностите...

На втория ден след пристигането в Албена се случи нещо твърде обичайно за това време на годината - имах рожден ден.  Морската алея между Балчик и Двореца на румънската кралица Мария Александра Виктория Хохенцолерн-Зигмаринген (по баща - принцеса на Единбург от дома Сакс Кобург Гота) е приятно яхтено пристанище с изпипани хотелчета на по 3-5 етажа и стилни ресторанти с тиха, евро-американска музика. В един такъв рибен ресторант на име Френсис Дрейк се събраха приятели, които за целта мило пропътуваха различни все големи разстояния.  Хора неслучайни, партийни и държавни ръководители от регионален и национален мащаб, кметове, общински съветници, прокурори, евробюрократи, дипломати, учени, общественици, културно-масовици, даже и от ДАНС имаше...кой от кой по-консервативен и личен.  Някои бяха дошли със самолет от София специално за вечерта, а един чак от Иракски Кюрдистан се беше върнал току за моя бенефис и пристигна в 23:00 вечерта. ТрогнАх се бая!  ...



На другия ден решихме, че като консерватори, щем не щем от кумова срама трябва да изиграем по един голф. Блексийрама, близо до Каварна е много изпипан голф комплекс. Намира се на високото плато горе над панорамния път и има убийствена гледка към голямото синьо. Оставихме жените и децата в "лобито" с гледката да ядат торти, а консерваторите наехме по един стик за голф (седмица) и с широки крачки се отпрявихме към игрището за трениране на начални удари.  Там имаше още един джентълмен, очевдно с опит. Сред нас възникна спор за начина на хващане на стика - дали с предната ръка отдолу, както ни е учил Mr. Austin в Ихтиман, или със задната, както го правят всички останали хора, в това число и другият човечец на игрището. Tъй като мистър Остин е чернокож професионалист от Шри Ланка, а последната е британска колония от 1815 до 1948, при това ми е издал диплом за initial намкво си по голф, аз нито веднъж не опитах по другия начин.  Играта ни приличаше на нещо средно между бейзбол и дълбока оран, но както вече казах, имаше само един свидетел , така че той да му мисли. Какво да се прави, светът се дели на хора с добър начален удар и такива с посредствен. Би било проява на нескромност ако се причислим към първите.

След разтурване на седянката и приключване на почивката в Албена поради изчерпване на храната, славните пътешественици се отправиха на юг.  Много обичам прохода между Варна и Св. Влас. Има прелестни гледки и места, по които с госпожата сме минавали на стоп, когато сме били по-близки по възраст до децата, отколкото до днешните си години. Така че гледки + спомени + Ishtar в CD-то = кеф.

Следващият етап от почивката премина в Слънчев бряг. Да, в това отвратително, нечовешко място. Има обаче известен брой особености:
- Моите родители пресрещнаха внуците си на бариерата
- Много близки семейни приятели от 35 години имат хотелче
- Хотелчето е кокетно и стилно, на 3 до 4 етажа, с градина, без кич, дискотека и гипсови статуи на гръцки богини, при това на 50 м. от плажа - достатъчно назад от отвратителната морска алея, но достатъчно близо за да виждаш морето когато лежиш в леглото си.

Както вече казах, 35 години ходим при едни и същи много близки приятели, виждаме почти една и съща компания "навляци" и изобщо Сл. Бряг до толкова се е вплел в цялото ми детство, че изобщо не виждам чудовищната просташка гнусотия, която мутрите и ченгетата са избълвали в този толкова зелен някога курорт. Живеем си като в сън от спомени.
Няма да се впускам с обяснения колко ми е приятно да бъда на море едновременно с родителите и децата си, че ще стане сантиментално. Един ден с госпожата зарязахме внуците на баба им и дядо им и прекарахме идиличен следобед в стария Несебър. Ако мръднеш само една прака в страни от "главната" със сергиите, попадаш в някогашния Несебър, онзи от "С деца на море". Цял ден зяпам средновековните църкви и си мисля, че ако един грамотен народ има това чудо, което е стария Несебър и го направи с вкус, може да засенчи всичко по Адриатика. Ама не и на културното ниво на ранната телевизия Скат и на съгражданката си партизанката Яна Маймункова. Перла, хвърлена на свинете, това в Несебър. И въпреки това е магия, за всеки почитател на православното средновековие.


Последната ни  вечер на морето баща ми навърши 70 години. Всъщност честването  беше и част от замисъла на събирането на трите поколения. Отпразнувахме го в ресторанта на хотела с наличните екземпляри от морската компания. Децата се държаха добре. Накрая, след като бяхме пили ракия (подарък от домакина) и бяло вино (Траминер Хан Крум) със стареца и морето и още един палеолитов  рибар решихме да затворим вечерта по мъжки с по бира в ирландския пиано бар, където мъж и жена пееха доста задоволителен класически джаз. Да си махна окончателно главата точно преди утрешния път, обаче 70 години... така че....

Аз крещя: "Сине сине, ти си ангел мой!"
Синът ми крещи: "Не-е, долу-долу-долу!"
Майка ми отстрани крещи: "Недей да гнявиш детето!  Ела бабче!"
Едър циганин от близкото с.Кошарица,  изгубил надежда да ни надвика, но все пак пазещ достойнство крещи: "Сушона риба деликатес, краби, варение кревети, кукуруза!"
Баща ми крещи "Стига сте крещяли!"
Жена ми и дъщеря ми кротичко си подават реплики от "Лакомото мече", като се ориентират докъде са стигнали по движението на устните.

На другия ден за всеобща изненада се събудих в 9 ч. свеж като коктейлно доматче. Времето беше облачно, тъкмо  да не ни е яд, че си тръгваме. На 4 тежки курса натоварих покъщнината на славните пътешественици, помахахме на баба и дядо и се изнизахме към... Родопите.

Ама за там ще пиша в следващото таквоз.