Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.09.2010 20:30 - Широколъшкият дял на Родопите
Автор: templar Категория: Политика   
Прочетен: 4849 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 20.09.2010 12:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

(необходим предговор към Славни пътешественици -2 )

Има нещо твърде банално в пътеписите за Родопите. В почти всеки блог поне веднъж има разказ със снимки на Широка лъка, спомен за смилянски боб, овче кисело мляко или пататник и приказки за красотата на Гела.

Всичко това е станало банален "блогърски стандарт" по една единствена причина - че в Родопите НАИСТИНА е хубаво. А за истински хубавите неща никога не е достатъчно да се пише.

И все пак, в модата на градските юпита да се дотъркалят до климатизираните спа-хотели и оттам през лаптопите  да се умиляват от "мултикултурния" пейзаж на джамия и черква разположени в двата края на една улица ..., след което отново да се върнат в пушаците на оселянения град, за да четат гланцови приложения към вестници...  има нещо гнило. При мен ще има нюанси.

Какво в разбирането ми за Средните Родопи е различно? 

Повечето софиянци когато отидат в едно среднородопско село гледат къщите, хотелите и ресторантите.

Аз започвам огледа от некролозите на черковната ограда... Няма по-добра отправна точка за да почувстваш духа на Карлък. 
Сърцето на Средните Родопи е Широка лъка. Тя е старото, централно селище, откъдето са заселили и днешните села Гела, Солища и Стойките и махалите Стикъл и Гращица

В първите три столетия на османското нашествие, хората в Беломорието и южните склонове на Родопите попадат под силен натиск да приемат исляма.  Това се случва след като Османската империя се превръща в халифат - страна на ислямския народ,
Исторически спорно е, доколко този натиск е бил физическо насилие (най-известно от книгата и филма "Време разделно"), икономическа принуда или административен натиск.  Най-вероятно и трите - в различно време и в различна степен тук и там.

В резултат на този ислямизаторски натиск, няколко рода от различни краища се заселват в планинските пасища на юруците, които са били доста по-"толерантни" от останалите фанатизирани османци.  Така постепенно тези преселници се събират в близки махали и образуват Широка Лъка.

Важно е, че тези родове съхраняват паметта за родното си място, но  престават да поддържат връзка с онези клонове на рода, които са приели исляма и са останали в старите села.  Ислямизираните клонове вече не се считат за кръв от кръвта на широколъчани. Бързам да кажа, че това не е проява на българщинА, родо-любие или национализъм  (той ще възникне векове по-късно), а чисто религиозно отношение.

Тези родове са Узунци, Пищаловци, Балабанци, Бочуковци, Кидиковци, Згуровци, Джигошевци, Пеевски, Каровци, Абрашевци, Шоковци, Капушевци, Каврошиловци, Мерджанци, Кушлевци и още няколко...

Тези родове формират в Широколъшкия дял от Родопите уникална за българските земи обществена структура, която силно наподобава шотландските кланове. И днес, тези родове са Алфата и Омегата на Широка лъка и възникналите от него вторични селища Гела, Солища и Стойките.  Ако някой хвърли  поглед по некролозите на някоя автобусна спирка или оградата на черква, ще установи, че всички, или 99% от тяx носят някоя от гореизброените фамилии и вероятно ще прочете уникалните имена Згуро, Чока, Лика, Маруда, Дафо, Дафина, Тома, (женско и мъжко, в зав. от ударението) ...

Широколъшките  родове са в истинския смисъл кланове - имат много колена и разклонения, оплетени в мрежа от роднински връзки. Поради планинския терен, "кехаите", както се казват родопските чорбаджии - главите на овачарските задруги,   са имали в голяма степен независимо управление, ходели са въоражени до зъби и са прекарвали през планината огромни стада от стотици хиляди глави добитък. Всеки клан е има свой "герб" - дамгата, която се е жигосвала на животните. Друг белег, по който може да се разпознае безпогрешно  кое коляно и род (най-често групирани в махали) е шарката на престилката на жените. Тя има същата степен на специфичност, като шотланския килт.

Веднъж годишно, когато се върнат стадата в края на лятото родовете са се събирали на родови събори на няколко равни места. Там всеки родов клон е имал свои дървета, под които е разпъвал чергите си, а на ниските клони са дялкани четали, на които са окачвали торбите. Всеки има своето място в йерархията и своето място в събора. Там са се договаряли бракове, надсвирвали са се в гайди, разплащали са заеми, изобщо съборът е бил нещо като годишно събрание.

Днешният фолклорен събор в местността "Илинденя" над Гела е съвременен остатък от точно такъв родов събор.

Отношението на родопчани към рода е аристократично. Те познават в подробности рода си и връзките му с другите родове в затворената система, в която всички са близки или далечни братовчеди и дълбоко ценят тези връзки.  Тези хора са  селяни, но не и селяндури, напротив - планинците са пълната противоположност на недоогражданените паразити.  Традиционалисти, консервативни, патриархални, вярващи, те пазят родовата носия в скриновете си от векове и дори днес я обличат в празнични случаи.

Тук идва мястото на другата набиваща се на очи особеност на родопските некролози. На снимките, особено старите хора са облечени в носия. Причината е, че носията е най-официалното и празнично облекло, тя е гала-парадната униформа на широколъчанина. Затова, дори днес, когато почине човек от сой, слагат му снимка от родова среща, на която е в носия. 

Заснех снимка дори с човека в носия на кон. Както ми обясниха - връщането от мандрата с натоварени дисаги било върхов момент на успешната година...

image

image

Казахме, че помохамеданчените клонове на родовете са затворена и забравена страница от битието. Това трябва да се разбира точно така. Няма омраза, няма напрежение, просто тези хора не съществуват.

Балабанци са се преселили в Широка лъка и Стойките  от Ягодина. Днес в Ягодина още живеят потомци на онзи клон, който е приел исляма, събират се на свой събор. Те не поддържат връзка с Балабанови от Стойките, макар че се знаят. Има обаче една крива стара ябълка в Ягодина, за която в Стойките знаят от бащите си, че е обща. Половината от нея не се бере. Някога (до началото на XXв)  идвали потомците на Стойченските Балабанови и обирали своята половина...

В този край на  Родопите в едно село има или църква, или джамия. Българските (с тази дума в Родопите днес, както и през 17-ти век не се означава етническа, а верска принадлежност) и помашките села съществуват отделно от векове. (Няколкото на брой турски села са друго нещо - те са толкова различни от българските, колкото и от помашките. )

Ако някъде видите и църква и джамия едновременно, това са нови селища, които са били обезлюдени при някоя историческа перипетия между 1877 и 1912 и са били заселени наново от външни хора след това. Типични примери за такива "нови" смесени селища са Девин и Триград.

Има и още консервативни детайлчета за междуродово разпознаване: за диалекта, за гайдите, за звука на чановете и дембелеците...  (моят син има привилегията да му е зачислена фамилна гайда излязла изпод ръцете на  Стрико Дафо  - легендарния гайдар Дафо Трендафилов)  

Днес вече малцина възрастни кореняци разпознават тези тайни кодове на родопските кланове. Всеки сам избира каква част от този романтичен поглед към Родопите да приеме за чиста монета.   Въпреки това, когато на спирката в Широка лъка един човек ми махна към Солища и аз спрях колата, първото, което попита когато се качи беше "От кои сте". След споменаването на няколко емблематични стриковци (така в родопите наричат чичовците) и чичи (така пък се казват стринките) от втората половина на XIX век уточнихме родството и разговорът се развърза.

Но затова по-нататък....

 






Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: templar
Категория: Политика
Прочетен: 3798155
Постинги: 428
Коментари: 2648
Гласове: 10559
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031