Когато писах за подготовката на националното литийно шествие и поставих в статията снимка и клип на кръстоносците на Балдуин IV от филма Царство небесно, направих го с голяма доза от присъщия ми сарказъм.  Сцените с хилядите кръстоносни знамена много ми допадат и жанрово пасват на творческия ми псевдоним, иженарицаем "аватар".

Всъщност очаквах шествието със свито сърце и известни притеснения. Тъй като се прави в работен ден, предположих, че ще се състои предимно от т.нар. "църковни бабички", освен духовниците. Опасявах се също така, че могат да се появят групи от измислените български "националисти", така че червенушките пак да настръхнат с глупашките си призиви "Хора Бдете!" и "Кафявата чума се възражда", познати от атеистичната пропаганда (1944-2010). / как пък нищо различно не им дойде в пухите кратуни освен тоя пуст фашизъм/ 
 Не на последно място, след изявлението на любимия на всички любители на содомски практики и гоморски култури дядо Николай Пловдивски, че ще докара 91 автобуси с 1000 знамена на Пловдивска митрополия, притесних се да не се увлече дядото (има такава склонност) и да докара наемни цигани, каквито познаваме от партийните митинги, че да стане всичко за резил. Или пък да не успее да докара 91 автобуса и да стане за резил.

И така, излязох в ранна обедна почивка и се отправих към НДК с посвито сърце... но тези мои опасения се дължаха на слабата ми томина вяра в мощта на Божията истина, в силата на православната църква и в здравомислието на българския народ. Най-вече в последното.

И така, пуснах ви картинка с кръстоносци, а си представях рехава група бабичи със забрадки.

И сега съм във възторжена еуфория, защото пред това, което се извървя пред очите ми холивудските войскари на Балдуин IV са като скаутски пикник.



Хиляди и хиляди  хора от всички видове и възрасти. Стотици свещеници. Хоругви, знамена и литийни кръстове. Гигантско шествие, което изпълни Витошка от край до край и повече от час се точи пред очите ми - митрополия след митрополия, епархия след епархия, духовна околия след духовна околия. Подредени като византийски легиони. Първо дяконите с хоругвите, след тях митрополита с жезъла, заобиколен от архиерейските наместници на околиите, след тях останалите свещеници и монаси от епархията, след тях църковния хор, след тях стотиците обикновени православни хора. И всяка църковна община със своето вълшебно многогласно песнопение. Имаше хора всякакви - и бабите със забрадките, и госпожи с капели и зилотски настроени ревнителки с нездрав блясък в очите, плитки и тюлени забрадки, и мацки - красавици и мъже с бейзболни шапки и студенти с раници, отец Минчо от Габрово, който тръгна да ремонтира великолепната църква Св. Богородица, строена от Уста Генчо в окото на бурята на икономическата криза с твърдата вяра, че няма как ремонтът да не стане, симпатягата рокер - пътешественик протодякон Любо Братоев от Св. Ал. Невски, известният отец Иван от Нови Хан с децата си, имаше и един прекалено ентусиазиран свещеник, който като ОФ отговорник призоваваше "по живо, заповядайте, махайте, махайте, хайде сега, "Свети Боже", някой да даде тон...", имаше и кротки манастирски идиоти с шушлякови пухенки и детински усмивки ... целият народ Божи.


o. Иван от Нови хан беше довел децата от приюта си, въпреки че в същия ден изтичаше срокът от ДНСК за събаряне на сградата.

Но това дотук беше само авангардът на шествието.
След него се зададоха гъстите редици на катафрактите на Светата Пловдивска Митрополия - хиляди хора със сини  хартиени знаменца със златния герб на епархията - половин час, община по община - Пловдив, Пазарджик, Асеновград, Хасково, Карлово, Кърджали, Смолян, Ивайловград, Панагюрище, Пещера... няколко хиляди бледолики и напълно средностатистически нормални хора. Когато шествието се източи до площад "княз Александър I", там като танковата армия на Гудериан стояха чинно подредени 91 пловдивски автобуса, номерирани  от 1 до 91...(впоследствие научих, че са били 117, като последните са организирани същия ден)

Нямаше измислени националисти от тези обърканите  патриоти с варварските розетки, които вярват едновременно в бог Тангра и в Светото православие . Нямаше платени цигани, нямаше хора, които да са използвали организирания транспорт за да дойдат до София и да се возят на ескалатор. Нямаше политически партии, които да се опитват да се впишат в събитието. Бяха кметовете на Пловдив, Кюстендил, Бургас и наш Прошко, всеки чинно подреден до своя духовен пастир. Консервативното крило на ДСБ беше силно представено от мъжища, крехки съпруги и деца в колички.
През цялото време биеха камбаните на софийските църкви и добавяха тържественост към морето от хора и многогласното църковно пеене на хоровете.

ГИГАНТСКО ШЕСТВИЕ! От хоризонт до хоризонт. Няма как българските държавници да пренебрегнат тази демонстрация. Толкова народ накуп съм виждал само на 7 юни 1990 и на 12 януари 1997г.  Е, и когато бихме Германия през 1994.

Не знам дали задължително обучението по Вероучение в избираеми варианти Православие/Католицизъм/Ислям/Етика (за атеистите)  ще бъде въведено в образователната система. Отново съм склонен да бъда Тома неверни и да се съмнявам, че българското общество има духовния и културен потенциал за тази стъпка. Съмнявам се и във възможностите да се организира качествено и смислено. 
Би било чудесно, ако обществото поеме ангажимент да санкционира някаква базова ценностна система, критерии за добро и зло, а не да го оставя на "невидимата ръка на пазара" и на съзнанието на две-три поредни поколения духовно инвалидизирани от марксизма и последствията му родители.  Не е добре децата да се възпитават от чалга, рап, кеч и риалити.


Шествието вече има пряк резултат:
Православната църква осъзна своята сила. От днес нататък, църквата ще заявява все по-често, по-категорично и със самочувствие позицията си. И винаги когато се наложи ще знае, че може да напълни София с десетки хиляди консервативни православни хора.

Българските политици от днес нататък ще знаят, че Православието е сила, с която никоя партия не може да се мери. И ще се съобразява с него.

Тези хиляди хора не са "проформа" вярващи, от онези, които ходят на църква веднъж годишно на Великден. Това бяха 10 000 души активно вцърковени, които ходят на църква редовно и тя бяха организирани именно през църковните настоятелства. Без Фейсбук каузи (възможно е, ша знайти), просто така, от амвона на храмовете в неделя, докато маса  народ спи с отворена уста и дъх на сношна ракия и червен лук.

Има още поне 3 пъти по толкова активно вцърковени хора, които не бяха на шествието. 

Има още много и много пъти по толкова църковно пасивни хора, които обаче симпатизират на традициоанната ни църква и Христовото учение.

Всички тези хора са сила, която видя и осъзна своята мощ, стресна се от нея  и която със самочувствие ще търси своето право в демократичното общество.

Знам, че за по-голямата част от хората днешният ден е важен с това, че Лейди Гага си направи рокля от сурово месо.

Знам, че медиите поради невежество, простотия, а и поради умишлена злоба ще премълчат, ще потулят, ще се присмеят дори...

Но знам също така, че техните нахитрели покровители , както и борещите се за оцеляване политически нагаждачи  вече знаят... Ние знаем че знаят. И те знаят, че ние знаем...


Едно наистина историческо събитие, което ме изпълни с оптимизъм. Защото осъзнах, че не съм сам, нито съм част от маргинално малцинство, с което отровените от марксизма и модерните му интерпретации могат да се гаврят както и когато си искат.
Има един иконографски образ на гневния архангел Михаил, облечен във войнски доспехи, с меч от огън. Кой ще се бие с нас двамата? :)



Още снимки:


Сборният пункт


 Софийската духовна семинария по Витошка



Покрай автобусите на Пловдивска епархия



ул. Раковски


първите редове на шествието пристигат на храмовия площад  "Св. Александър Невски"

Снимки: Българска патриаршия - Св. Синод