Понятието "гражданско общество" идва от "гражданин", но пък "гражданин" идва от "град". Един такъв гражданин, в смисъл на човек, който е роден в град, родителите му са родени в град, техните родители са родени в град и родителите на родителите  им са родени в град, вчера почти осмисли все по-съсипаната от  креслив активизъм идея за гражданско общество.

Моят приятел от детинство, скулптурът Андрей Врабчев, поради факта, че е генетичен гражданин събрал градския опит на последните 5 - 6 поколения знае, че градът е място, в което хората живеят по-нагъсто, отколкото на село. И за да бъде този живот поносим, той трябва да бъде вкаран в рамките на редица условности.  Тези условности се казват култура и включват в себе си етиката да се съобазяваме с другите, да уважаваме тях и средата в която живеем и да полагаме усилия тя да стане по-добра и приветлива, по-красива и смислена.

В Лозенец, на края на ул. Димитър Хаджикоцев, до самия Южен парк имаше изоставени разкопки на римски мавзолей от IV век, открити през 2001г. Оттогава археологическият обект буренясваше и се беше превърнал в сметище, змиярник и сборище на клошари и помияри.
От вчера това вече не е така. София има един нов, прекрасен археологически обект. 

 
Всичко се случи от чистия ентусиазъм на Андрей.
Като всеки креслив културтрегер от гражданското общество, той можеше да събере 4-5 кибици с плакати пред общината за да протестират срещу "безхаберието"...

В неговото родословие има повече офицери (от истинските - "царските" с ордените за Храброст), отколкото средният български висшист  може да изреди. Той е расъл под  окачена на стената сабя. Знае, че когато командирът (държавата) е паднал убит от варварите, следващият по смелост и старшинство, трябва да извади сабята и да викне "След мен!" ...a aко пък въпросът не е за сабя, да извади лопатата и да викне "След мен!"...

Андрей, заедно с археологът Ивелина Кючукова (работила по разкопки в цяла Европа и учила за разкопки в университетите на половин Европа), организираха през  Фейсбук  "Римски съботник".  Дойдоха над 70 души, сред които голяма група ученици в Художествената гимназия. Кметът на Лозенец Прошко Прошков  осигури в почивния ден два общински камиона за извозване на над 6 тона боклук, храсти и пръст. Като човек от махалата се включи секретарят на Лозенец Лили Христова с гребло в ръка...  Зам. кметът на Столична община по културата Христо Ангеличин беше решил, че като не може да осигури бюджет за подобни събития, може поне да се отсрами в работата и върло въртя лопатата, така че никой да не може да го обвини в популизъм (поне никой, който през живота си не е обръщал с ръце два кубика пръст за общото благо)
 
Само за няколко часа, в условията на градинско увеселение ( с провизии, закупени от Андрей) , опасното и обрасло място стана неузнаваемо.
 

Преди...


По време...


По време...


Сега...



Войнът на Сердика. 
През 1994г.  гражданин на с. Мировяне каза за Пената "Направо се гордеем, че му съм братчед!"
Така и аз, направо се гордеем, че му съм приятел от преди да знам смисъла на думата...