Когато си  попреминал хормоналните дисбаланси на късния пубертет и си щастлив съпруг на жена, която е съумяла да приспи децата, за теб "Събота вечер" не значи "треска в събота вечер", а по-скоро ноемврийска сумрачна съботна вечер, снежинки танцуващи под лампите на Карловия мост, самотни стъпки, белязали снежната пелена  върху паважа, арковиден безистен и задимен джаз клуб в Старе место.

И понеже все по-рядко ми се случва да ходя до Прага, ще наваксам с музика.

Музиката бива два вида. Жива и на грамофон.

CD и последвалите електронни формати са нагли, но скопени наследници на славно минало. Може и да не са, но не са точно музика. Продукт за хора без фантазия, като купешки айрян или бутилиран студен чай.

Грамофонът е стил, табиет и кадифен звук, дори лекото пукане по-скоро създава уют отколкото да дразни. И дава  уникално, неподражаемо триизмерно чувство, че чуваш дрънкането на връзка ключове в другия край на голяма акустична зала.

Грамофонът има особено значение за съзряването на поколението със седмица в ЕГН-то. Особено ако имаш правилния чичо. Трябва да пуши лула с ароматен тютюн. И когато "ти дойде" ювенилното изтрещяване по музика от всякакъв вид да извади от специалния чичовски шкаф няколко плочи с джаз. Плочи, които да си присвоиш на 16 и да ги пускаш през 5-6 години в ноемврийска събота вечер. Плочите на чичо ми са не просто джаз. Те са джаз отсам желязната завеса. Редки плочи, с рядък джаз. Мачкан, забраняван, апокрифен, в който диша свобода.

И така, оставям да свети само един жълт лампион, наливам си чаша червено вино, натрошавам блокче натурален шоколад, обирам прашинките по въртящата се плоча и бавно спускам рамото с дозата.




60-те години са време на "разведряване" в Чехословакия. Тиха революция, която пулсира във великите нощни клубове на Прага. През 65-та там пее Луис Армстронг и записва плоча.
В началото на 68-ма Муди Блус снимат клип на Nights in White Satin на Карловия мост. Десетки чешки музиканти нота след нота отвоюват територия от пошлата провинциалност на социализма.



Луис Армстронг в Прага, 1965г.

През август това буиство на фантазията и свободата е смазано от танковете на Варшавския договор. По Карловия мост вместо моите самотни стъпки тропат ботуши и звучи "Катюша". Вчерашният ден е мъглив сън. Диктатура и цензура. Само че великата фирма Supraphon решава да изстреля един последен залп по победилата простащина. Залага на музикалното невежество на комунистите... и успява.

В началото на 1969 на музикалния пазар се появява култовата плоча "Night Club 68"



В нея са събрани  изпълнения на най-популярните чешки музиканти от най-големите пражки клубове през великата и посечена 68-ма... музикален паметник на надеждата.
Има кавари на световни хитове, но има и авторски парчета на класиците на чешкия 60-тарски джаз/блус





Side 1

1. Flowers in the Rain (King Wood) - Pavel Sedlacek and the Colour Images
2. Penny Lane (Lennon-McCartney) - The Rudolf Rokl Orchestra
3. My Beat (Karel Rizicka)
4. Roll Out the Barrel (jaromir Vejvoda)
       Ferdinand Havlik and His Orchestra
5. Waiting (Pavel Novak - Jozef Kebza)
6. Come Along With Me (Pavel Novak - Jozef Kebza)
7, It Was In Vain (Pavel Novak - Jozef Kebza)
      Pavel Novak and His Vox Group




Side 2

1. Why Am I Treated So Bad (trad.)
2. Nobody Knows you When You"re Down and Out
        Famous Five (voc. Michal Prokop)
3. Neday (Antonin Gondolan) - The Gondolan Brothers feat. Antonin Gondolan
4. The Way For Horses (K.Kahovec - J. Obermajer) - The Flamengo Group
5. America (L. Bernstein) - Slava Kunst Dance Orchestra
6. C"est magnifique (C. Porter) - Lubomir Panek Singers&Swingers


Фердинанд Хавлик
       

Любопитна подробност е, че в оркестъра на Хавлик през 60-те свири българският тромпетист Никола Янев.

В НОВИЯ МИ БЛОГ