Втората "култова" плоча, вече вероятно и колекционерска рядкост, която ще представя е свързана с легендарния фестивал "Таллин - 67".

През 1934г.в Харбин, столицата на Манджурия балтиецът Олег Лундстрьом, тогава 18 – годишен, заедно със своя брат Игор и техни състуденти от харбинската политехника основали биг бенд. Странната родина на съветския джаз се дължи на факта, че баща им работи в източно-китайската железница. Оркестърът бързо печели почитатели и скоро е поканен в престижните шанхайски зали „Мажестик” и „Парамаунт”.  Оттам това първо поколение на съветския джаз носи прякора „шанхайците”


Оркестърът на Лундстрьом в Циндао - 1940г.

През 1947г. оркестърът на Лундстрьом се завръща в СССР, снабден с модерни американски инструменти и богата фонотека и нотна библиотека. Съветската власт е подозрителна към джаза и забранява на музикантите да се заселват в Москва и Ленинград.  Установяват в Казан, където оркестърът работи полу-легално чак до 1955г., когато националното радио им възлага да запишат няколко мелодии. Записите добиват голяма популярност и през 1956г. оркестъра на Лундстрьом е допуснат да се премести в Москва и да започне подготовката на национално турне.

През 60-те години джазът пробива все по-мощно през желязната завеса, в това число и в СССР. Съюзът е посетен от световни величини като оркестъра на Бени Гудман (1962), септета на Ърл Хейнз (1966), биг-бенда на Дюк Елингтън (1971), биг-бенда на Тед Джоунс и Мел Луис (1972) и триото на Оскар Питърсън (1974). Организират се редица джаз фестивали, на които освен музиканти от източния блок гастролират и западни светила. Съветската власт е силно подозрителна към огромната популярност на тази западна музика, но хитрите джазмени се стараят да я представят в идеологически благоприятна светлина, като „музика на угнетените негри”.  През 1965 и 1966гг в Москва се провеждат първите големи джаз фестивали.

Може би най-легендарната проява на съветския джаз е фестивалът в Таллин през 1967г.

От този фестивал са издадени две плочи. Организатор е балтийският немец Хенрих Львович Шулц, ветеран от войната, кавалер на ордена „Слава”, който по това време е ръководител на културния отдел на Талинския градски съвет.  През 1966г. Шулц прави джаз фестивал „Таллин – 66”, който преминава много успешно. Тогава решава, на следващата година да организира много мащабно джаз събитие. Заобикаля всички пречки с аргумента, че се навършват 50 години от Октомврийската революция и фестивала ще бъде част от честванията...

Така през  1967г. в продължение на четири дни - от 11 до 14 май огромната спортна зала „Калев” (4000 седящи места) се пръска по шевовете за да посрещне над 30 оркестра от СССР (Русия - представена от бенда на Лундстрьом, Латвия, Литва, Естония, Украйна, Азербайджан, Грузия), Швеция, Финландия и Полша. Хиляди почитатели на джаза от целия СССР задръстват Таллин. Властта се уплашва от мащабното струпване на почитатели на западната музика.

На втория ден от фестивала се разнася мълвата, че без да са включени в програмата, на фестивала присъстват група американци, сред които известния квартет на Чарлз Лойд и легендарния радио-водещ Уилис Кановер.  Публиката е развълнувана, а властта е в смут. Чак в последния фестивален ден от най-високо място в Москва с неохота разрешават американците да свирят. Така легендарният фестивал е закрит от квартета Чалз Лойд, Кийт Джарет, Джак ДеЖонет и Рон Маклър. Аплаузът е невиждан. Публиката просто изригва. В суматохата агенти на властта срязват барабаните, за да не могат американците да изпълнят бис. В продължение на половин час милицията не успява да въдвори ред в подивялата зала.

Организаторът Густав Шулц понася „цялата вина за провокацията” и е уволнен и забравен (по-късно, по време на перестройката е реабилитиран като един от първите, предизвикали културно сближаване със Запада). След Талин-67 Политбюро на КПСС забранява джаз фестивалите като заплаха за комунистическата идеология. За щастие, тази забрана не трае дълго.