Този блог много прилича на онзи скеч на Лафазанов за културата и бахура...сещате се:

"Ний производителите на бахур и създърма няма да изоставим културата! Ний обичаме културата. И бахура. ..."

Така и аз току се занимавам с бахура  (Гоце, тоя и оня забременен с гафове министър, населението на обл. Перник, р-н Люлин и вся остальная сволочь...)

Ама нали съм си псевдоаристократ от това най-тъпо на света село София, дето ако нямаше работа нямаше никой да живее, пък понеже има работа живеят всички, та не си е работа...все си ме тегли към кОлтурата и изкуВството.

Някак си в Културата намирам отдушник от кАлтурата, демек от кОлтурата на бахура, която тече по БТВ-то. БНТ-то и останалите БСП-та. И тук ще направя кратко лирическо отклонение да задада два въпроса?  (sic)

Въпрос 1. Кое е по-голяма гавра с живота:
а) Нестле да стане собственик на бонбоните After Eight
b) БТВ да стане собственик на Класик FM и Джаз FM
c) Руснак да стане собственик на  Манчестер Юнайтед
d) Китайците да купят IBM (Lenovo)

верен отговор: b. Нерде Ана Цолова, нерде 5-тата симфония (тъдъдъ-дъмммм)

Въпрос 2. (открит) Какво още ще го сполети този истрадал (sic) български народ след индийските сериали?

верен отговор: Нищо по-лошо не може да го сполети. Турско робство, руски газ, бездомни кучета, македонска нация, бате Бойко, всичките вкупом са за предпочитане пред индийския сериал след централните новини на обществената държавна телевизия!

И така, край на лирическото отклонение, продължаваме нататъка за културата.
Така-а. Културата, културата, докъде бях стигнал... а, да, казвах, че понеже такова там за аристокрацията, та все ме влече към културата. Ама така вътрешно ме влече. И какво да правим сега?

Единият вариант е да си купя виола. Страхувам се обаче, че на дърти години трудно ще се науча да музицирам, така че резултатът ще бъде горчиво лично разочарование и срив в цените на недвижими имоти в квартала.

Втори вариант е да пропиша стихове. То и без това блог.бг се е обърнал на приют за недо...оценени поетеси.   Добре де, ама току-виж взел Веско Маринов да запее някоя песен по мой текст и тогава не ми мърда "Старата планина". Гоце само това чака, да ми го окачи медалчето кат на свинче-звънче, та нашите сини тревожни мозъци да ме емнат...

Затова реших нещата цивилизовано, по европейски. Като не се разбираме с другото ми аз, развод и ще си запазим взаимното уважение...

За бахура ще остане този блог.

А за културата - новия.

Предупреждавам: В новия блог ще публикувам само сканирани програми от опери и симфонични концерти от времето на Тодор Живков. Ще има и програми от симфонични и джаз концерти от времето на мирния преход към демокрация. И опери. Поради незавършилите спорове дали преходът е свършил или не, в случай че се окаже свършил, то тогава ще има програми от концерти и от времето след него.  Това значи, че новият блог ще бъде скучен. Така че не идвайте там.

Краткият коментар на жена ми беше: Егати колко зле са верно нещата в държавата, щом ти ще пишеш за култура!  Няма бе, няма  нищо да пиша за култура. Ще си пиша за бахура и то тук. Там само ще си правя кефа и ще пускам неща, които онея от културата са писали. 

 
Не влизайте в новия ми блог!
 
Абе влизайте къдет" щете... само не ме занимавайте!