Наскоро похваленият от мен нов проект на сайт на ДСБ съдържа закачка с читателя под формата на анкета. В нея след отговор на няколко въпроси от общ характер, от сферите на икономиката, европейската и текущата политика можеш нагледно да видиш къде в координатната система на политическите убеждения стоиш.

Тръгнах да давам традиционните консервативно-темерутски отговори и с наслада очаквах да бъда класиран някъде между Питър Бота, Дмитрий Донски, Аугусто Пиночет и Кетцалкоатл. Какво бе разочарованието ми обаче, когато бездушната машина ме забучи в иделната синя точка на ДСБ-то. Да бе, да. То ако ДСБ-то мислеше като мен, щеше отдавна да е изпаднало от парламента и осъдено от Съвета на Европа, Амнести Интернешънъл, Хюман Райтс Уоч, Хелзинкския комитет, а онзи планетарен досадник Боно (световният Коцето-Калки) щеше да ни е заклеймил в песен.

В обидения си гняв реших да попълня анкетата повторно, този път като се престоря на мултикултурен толеран--ен  tree-hugger, който вярва в прераждането и в световната революция и за който флаш-мобът е по-малък другар ("брат" звучи джендър-некоректно, а "член на семейството" дискриминира конкубинат- бастардизацията  като социален избор, башка с некоректната фалическа обективизация на думата "член") на гилотината.
И така, отговорих на всеки въпрос по противния на убежденията си начин, както смятам, че биха отговорили редица синьо-зелени стожери на дясното.

Резултатът ме накара да се осъмня, че насреща си нямам бездушна машина, а не заговор на Гуидо Вестервеле, който е решил да се изгаври с мен. Отново бях в синята точка на ДСБ-то и отново на телевизора пишеше че съм десен консерватор, да не се притеснявам демек... Благодаря ти Гуидо, ти също си...

Обяснението:

а) Това е рекламен трик, който иска чрез измама да убеди всеки посетител на сайта, че точно той е нашият човек и че сме родени един за друг. Нещо като онази безкрайно досадна реклама на една банка "Всичко е лично, мечтите ти са лични..."

б) Коалиране с гражданското общество - т.е. всеки е добре дошъл в широко скроеното ни лоно.

Всъшност въпросът е в точката. Неведнъж съм изтъквал с неловко облекчение, че ДСБ е тематична весела компания от палео-консерватор(и) до (без)срамни либерали и всички възможни нюанси помежду им.  Нека обаче да си имаме уважението и да стоим в различни краища на полето около идеалната синя точка. Всякой индивид е уникален има свещеното право на свое място в координатната система, различно от останалите уникални индивиди от тайфата!

Всичко дотук може да мине за  недоглеждане на някой творец . Бял кахър за маниаци.

Няма как обаче да бъде подминат един от въпросите:

Трябва ли заграбените от Сакскобургготски имоти, да бъдат върнати на държавата?

С андрешковската низост на партията по отношение на българската династия отдавна съм се примирил. Пък и да не съм, няма особено значение. Но дори и в грешните убеждения трябва да има стил и приличие. Другари, зададеният по този начин въпрос, с тези словесa  напомня поразително на лозунг от митинг в подкрепа на Народния съд след 9 септември 1944г. Сещате се: трудовият народ като цяло, отделни трудещи се и цели работнически колективи спонтанно се събират по площадите за да поискат справедливо и сурово възмездие за класовия враг и смърт без пощада за укрилите се фашисти.



Трябва ли заграбените от Сакскобургготски имоти да бъдат върнати на държавата? 

Почти си представям група млади доброволци, облечени в кожени тужурки със сини ленти на ръкавите с надпис АК (Absolut Kostov), кръстосани патрондаши през гърди и наганти в поясока да нахлуват в двореца Врана и да връщат на държавата заграбеното... експроприират експроприираното.  Само разголена ненка липсва в сюжета за гоблен по Дьолакроа - Кузнецов .