Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.04.2011 10:58 - Вяра, история и църква...
Автор: templar Категория: Политика   
Прочетен: 3039 Коментари: 0 Гласове:
7

Последна промяна: 04.04.2011 19:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

В събота и неделя изпитах радостта да бъда съпричастен към тържествената канонизация на новите светци. Последните две седмици имаше много опити да се обяснява събитието – от богослови, историци, духовници, но ми се струва, че основното не го каза ясно никой или поне аз не го чух. Затова ще направя скромен и непретенциозен опит.

И така:  Няма никаква връзка между героизма и патриотизма на светите баташки и новоселски мъченици и тяхната канонизация. Святостта не е един вид допълнителна награда, върховно народно признание и upgrade на историко-патетичния им образ. Канонизацията и святостта няма нищо общо с бЪлгарщината, нито с българщинАта.

 

Църквата канонизира за свети новомъченици хора, които в общия случай:

а) са принадлежали към църквата – т.е. били са кръстени православни християни

б) са живели праведно и няма известни данни да са извършили смъртни грехове, или най-малкото да са извършили такива без да са ги изповядали и да са се покаяли за тях преди смъртта си.

в) са били поставени пред избора да се отрекат от вярата си за да запазят живота си и са понесли мъченическа смърт като свидетелство за Нашата Вяра.

г) няма никакво значение от каква националност са, а единствено дали са православни.

 

В този смисъл, въстаниците и революционерите, които се борят за национална независимост и историческият им героизъм се радва на безспорна синовна почит и уважение много често не отговарят на каноничните изисквания за святост и това е съвсем в реда на нещата. Така например, избитите от Перущица и най-почитания български политически деец  - Васил Левски са проблематични от канонична гледна точка, доколкото при клането в Перущица е исторически известно, че са извършвани самоубийства, а Левски е  убил невинен човек, за да не издаде присъствието му. Това по никакъв начин не ощетява националната памет за перущенци или за Дякона. 
 

И така, баташките и новоселските свети мъченици са Божи угодници не защото са български патриоти, борили се срещу турците, а защото са православни християни - праведници, убити заради християнската си вяра. Българщината е много  периферен момент в тази канонизация и в никакъв случай не трябва да се слага знак на равенство между родолюбие и  героизъм от светска гледна точка  и святост от църковна.  Църквата е Вселенска и за нея понятията нация, народ и държава нямат това значение, което имат за съвременния човек.  Иначе казано, ако по време на Априлското въстание наши българи – унияти бяха убили православни турци - караманлии заради вярата им, то православните турци щяха да бъдат свети мъченици точно толкова, колкото са православните българи от Батак, убити от мохамеданите.

 

Има някаква странна порода хора, които едва ли не твърдят, че Баташко клане не е имало и че и да е имало, по-добре да не го споменаваме, за да не се пречи на мултикултурализма, добросъседството и влизането на Турция в ЕС, макар че убийците не били турци а помаци...  Естествено, по стара българска традиция, колкото хора се ентусиазират от канонизацията на новомъчениците, двойно повече мрънкат – защо точно тези, защо само тези, защо не и онези, защо Православната църква... Нека мрънкат. От вчера целият православен свят от миряните на Александрийската патриаршия в Нигерия до алеутите в Аляска се моли на просиялите от Батак и Ново село, които седят отдясно на Христовия трон.

 

Събитието беше много красиво, тържествено и празнично. Имаше хиляди и хиляди хора, включително дошли от Батак и Априлци потомци и роднини на мъчениците. Искрена радост и любов, много красиви икони, целият Свети Синод в най-празничните си одежди, корони, монаси и свещеници от цяла България, цветя, усмивки и сълзи...

 

Имам и личен мотив, доколкото игуменката на Новоселския манастир – Сусана, заклана пред олтара, вдигнала над главата си храмовата икона е моя родственица. Така че вече съм с връзки там горе... ;)

 

В цялата тази радостна еуфория, когато излизах от патриаршеския храм през една от страничните порти, пред мен вървяха две възрастни жени. Едната каза на другата:

 - Когато умре царя, от този вход влезнах в църквата...

История, вяра и църквата като връзка между тях....

още по темата

image




Гласувай:
9



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: templar
Категория: Политика
Прочетен: 3798463
Постинги: 428
Коментари: 2648
Гласове: 10559
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031